Решение № 3303 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на E. S., род. на [дата] с адрес в Република Турция против Решение 5399/14.08.2023 год., постановено по административно дело 3327/2023 год. по описа на Административен съд София-град и по касационна жалба от ORKUN International Transport Kft., дружество, регистрирано в гр. Будапеща, Унгария с ЕИК 1309223642 срещу Решение 5548/17.05.2024 год., постановено по административно дело 3327/2023 год. по описа на Административен съд София-град и двамата касационни жалбоподатели чрез представител по пълномощие адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия Хасково. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при неспазване на императивните материалноправни разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е необосновано. По мнение на оспорващите, съдът е приел за установени факти, които не са доказани по смисъла на закона, в следствие на неправилно разпределена доказателствена тежест. В подкрепа на това твърдение е заявено, че съдът неправилно е приел за безспорно наличието на извършено нарушение, което е основание за издаване на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Противно на така приетото от съда, касаторите считат, че административният орган не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на факта, че е налице извършено нарушение. Твърди се и нарушаване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, доколкото в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Развити са и аргументи, съгласно които, съдът не е обсъдил и изследвал дали в извънсъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния орган, издал заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. В тази връзка е заявено, че в решението си, първоинстанционният административен съд лаконично е обсъдил нарушеното право на превод на жалбоподателя в административното производство при издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. В подкрепа на твърдението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила е заявено и обстоятелството, че дружеството ORKUN International Transport Kft., като собственик на МПС, не е взело участие в административното производство и не е уведомено за провеждане на същото. В допълнение се твърди и нарушение по отношение на формата на административния акт, доколкото според оспорващите липсват посочени фактически и правни основания за издаване на акта, както и разпоредителна част.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1036/17.03.2023 год., издадена от началник на Областен отдел Автомобилна администрация Видин към Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . Претендира се и присъждане на разноски по представен списък.

В съдебно заседание, касаторите, чрез представител по пълномощие адв. Б. Иванова от Адвокатска колегия Хасково поддържа касационните жалби по заявените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Представя писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане.

Ответникът - началник на Областен отдел Автомобилна администрация Видин към Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на E. S. от Република Турция и ORKUN International Transport Kft., дружество, регистрирано в гр. Будапеща, Унгария с ЕИК 1309223642 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1036/17.03.2023 год. на началник на Областен отдел Автомобилна администрация Видин, към Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ):

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в от ЗАвтП временно спиране от движение на МПС, с което се извършва международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4. Превозното средство се спира до представяне на изискуемият сертификат;

2. По чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г от ЗАвтП сваляне на предната табела с регистрационен номер [рег. номер] с Наказателни постановления 25-0000423, 25-0000424 от 17.03.2023 год. му е наложено наказание глоба общо в размер на 2500 лева и отнемането заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързани с извършвания превоз, до заплащането на наложената глоба.

В мотивите на заповедта, като фактическо основание за постановените ПАМ е посочено, че на 16.03.2023 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектори в Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца са установили, че E. S. от Република Турция извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил марка RENAULT с регистрационен [рег. номер] и полуремарке с рег. [рег. номер], без сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба 11. Налице е правно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и тъй като нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България е налице правно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г от ЗАвтП. Заповедта е връчена на E. S..

Към административната преписка са приложени АУАН 00047/16.03.2023 год. и АУАН 00048/16.03.2023 год., както и издадените въз основа на тях Наказателни постановления (НП) 25-0000423/17.03.2023 год. и НП 25-0000424/17.03.2023 год., с които на E. S. от Република Турция са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба 11 от 31.10.2002 год. е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лева и за нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06, във вр. с чл. 4, б. ж , второ тире, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева.

При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е постановил Решение 5399/14.08.2023 год. по адм. дело 3327/2023 год., с което е оставил без разглеждане жалбата на ORKUN International Transport Kft. и е прекратил производството по делото в тази му част. Със съдебният акт е отхвърлена като неоснователна жалбата на E. S. от Република Турция против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1036/17.03.2023 год. на началник на Областен отдел Автомобилна администрация Видин.

При постановяване на този правен резултат, по отношение на жалбоподателя ORKUN International Transport Kft., търговско дружество, регистрирано в гр. Будапеща, Унгария, съдът е обосновал мотиви, че жалбата е недопустима, доколкото е подадена от лице без правен интерес от обжалването, тъй като дружеството не е адресат на акта, а обстоятелството, че е собственик на МПС, по отношение на което се прилагат процесните ПАМ, придават на дружеството само качеството на заинтересовано лице.

По отношение на оспорването от страна на жалбоподателя E. S. от Република Турция, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание. В решението са обективирани и мотиви, че заповедта е издадена при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл са приети за неоснователни заявените от жалбоподателя възражения, относно твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила, по отношение доказаността на извършените нарушения, както и по отношение на възраженията за липса на преводач. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че административният орган правилно е приложил относимите материално правни разпоредби.

Така постановеното решение, в частта му имаща характер на определение е оспорено с частна жалба от дружеството ORKUN International Transport Kft. пред ВАС. С Определение 883/25.01.2024 год., постановено по адм. дело 369/2024 год., състав на ВАС е отменил Решение 5399/14.08.2023 год. по адм. дело 3327/2023 год. на Административен съд София-град, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на ORKUN International Transport Kft. със седалище и адрес на управление в гр. Будапеща, Унгария срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1036/17.03.2023 год. на началник на Областен отдел Автомобилна администрация Видин и е прекратено производството по жалбата. С отменителното определение, делото е върнато на същия състав на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изпълнение на отменителното определение на ВАС, Административен съд София-град е разгледал жалбата на втория жалбоподател, при което е постановил Решение 5548/17.05.2024 год. по адм. дело 3327/2023 год., с което е отхвърлил жалбата на ORKUN International Transport Kft. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1036/17.03.2023 год. на началник на Областен отдел Автомобилна администрация Видин и в тежест на дружеството са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Мотивите на този съдебен акт са аналогични с мотивите на предходно постановеното Решение 5399/14.08.2023 год. по адм. дело 3327/2023 год.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспорените съдебни решения за валидни, допустими и правилни.

На първо място, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, по отношение съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното възпроизвеждане.

Без опора в нормативната регламентация са възраженията на касаторите за наличие на съществено процесуално нарушение, доколкото на водача на товарния автомобил - E. S. от Република Турция не е бил осигурен преводач. В случая, с оспореният административен акт са приложени принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в и б. г от ЗАвтП. Правната природа на принудителните административни мерки е регламентирана в чл. 22 от ЗАНН, съгласно който, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. С оглед така очертания характер на ПАМ, обосновано първоинстанционния административен съд се е позовал на чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, която разпоредба недвусмислено указва, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В този смисъл и доколкото постановената заповед за прилагане на ПАМ подлежи на съдебен контрол, неосигуряването на преводач в административното производство не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание.

Съдът намира за неоснователни и твърденията за наличие на допуснати в административното производство нарушения, свързани с неуведомяване на дружеството ORKUN International Transport Kft. за започнатото административно производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Производството по издаване на административен акт за прилагане на ПАМ се развива по реда на АПК, но с оглед постигане на целите на ПАМ - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, производството по прилагане на ПАМ се развива незабавно. Действително, разпоредбата на чл. 34 от АПК регламентира възможността на страните да участват в производството по издаване на административен акт. В чл. 22 от АПК са регламентирани изключения от това общо правило, като в т. 1 е указано, че производството по този раздел не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Предвид специфичния характер на административните актове за прилагане на ПАМ, целените с тях последици в условията на неотложност, както и обстоятелството, регламентирано в чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП, че обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка, то следва да се приеме, че е налице изключението, регламентирано в чл. 22, т. 1 от АПК, в т.ч. и относно неприложимостта на изискването по чл. 34 от АПК за уведомяване на страните за започнатото административно производство.

Несъстоятелни са и обективираните в касационните жалби възражения за наличие на процесуални нарушения относно формата на административния акт, доколкото според оспорващите липсват посочени фактически и правни основания за издаване на акта, както и разпоредителна част. Видно от приложената по делото Заповед РД-14-1036/17.03.2023 год. на началник на Областен отдел Автомобилна администрация Видин, същата съдържа фактически обстоятелства (установените такива в резултат на извършената проверка на 16.03.2023 год.), както и правни основания чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в и б. г от ЗАвтП. Заповедта съдържа и изсискуемата се разпоредителна част, в която се заповядва прилагане на процесните ПАМ.

Обосновани са и доводите на първоинстанционния административен съд относно съответствието на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с относимите материалноправни разпоредби. Видно от оспорената заповед, правните основания за постановяване на ПАМ са съответно чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в от ЗАвтП и по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г от ЗАвтП.

В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в от ЗАвтП е указано, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва: в) международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 - до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4. От своя страна, разпоредбата на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвтП предвижда, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.

От описаната в Заповед РД-14-1036/17.03.2023 год. фактическа обстановка се установява, че при извършената на 16.03.2023 год. проверка от длъжностни лица от Областен отдел Автомобилна администрация Враца се установява, че турският гражданин E. S. извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил RENAULT с регистрационен [рег. номер] и полуремарке с рег. [рег. номер], без изискуемия се сертификат за водач, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В касационната жалба е направено възражение, че административният орган не е ангажирал доказателства в уверение на така вписаната фактическа констатация. Така заявеното възражение е неоснователно, доколкото липсата на изискуемия се по закон сертификат съставлява отрицателен факт, който принципно не подлежи на доказване и в тежест на жалбоподателя е да докаже положителния и благоприятен за него факт, че разполага с такъв сертификат. Доказателства, а и твърдения за наличие на изискуемия от чл. 7а, ал. 4 от ЗАвтП сертификат не са заявени нито в хода на административното производство, нито при съдебното оспорване. В този смисъл, изводът на административния орган за наличие на хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в от ЗАвтП е правилен и съответен на установените факти.

По отношение на втората ПАМ, нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г от ЗАвтП указва, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва: г) превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В настоящият случай липсва спор между страните, че водачът E. S. е гражданин на Република Турция и няма постоянен адрес на територията на Република България. Липсва спор и по отношение на обстоятелството, че против E. S. са издадени две Наказателни постановления - НП 25-0000423/17.03.2023 год. и НП 25-0000424/17.03.2023 год. с наложени административни наказания глоба в общ размер на 2 500,00 лева. При тези фактически установявания, обоснован се явява извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на ПАМ по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г от ЗАвтП.

С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваните първоинстанционни решения следва да бъдат оставени в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,