Решение № 89 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 784/2010 г.

ВКСI гражданско отделение21.06.2011 г.докладчик Гълъбина Генчева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. Б. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решения № 67 от 9.06.08 г. и № 88 от 2108.09 г. по гр. д. 90/08 г. на Кърджалийския районен съд по допускане и извършване на делбата. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 89 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 784/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 и т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на В. Б. Б. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решения по гр. д. 90/08 г. на Кърджалийския районен съд по допускане и извършване на делбата на два апартамента в [населено място]. Молбата се основава на твърдения, че поради нарушаване на съдопроизводствените правила, молителката е била лишена от възможност да участва в делото. За първото съдебно заседание тя била призована на адрес, който не е бил настоящият и към този момент адрес, видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение. Освен това тя никога не е живяла на адреса по исковата молба. Съдът неправилно приел призоваването и от този адрес за редовно, а след това неправилно прилагал чл. 41, ал. 6 и чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.). Ответникът в производството Х. П. Б. оспорва молбата. Счита, че тя е подадена след изтичане на тримесечния срок от узнаване на решението, а освен това е и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, срещу влезли в сила съдебни решения по допускане и по извършване на делбата, в тримесечния срок по чл. 305, т. 5 от ГПК. Неоснователно е твърдението на ответника Х. Б., че молителката е узнала за решенията още на 11.11.09 г., когато е подала молба в съда. Такава молба по делото липсва. Първата подадена от В. Б. молба е от 17.02.1010 г. и спрямо тази дата молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок от узнаване на решението. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Молителката е била ответник по иск за делба на наследствено имущество, останало от починалия и съпруг Д. П. Б. За първото съдебно заседание тя е била призована на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4. Призовката е връчена при отказ на ответницата, удостоверен с подписа на един свидетел. За следващите съдебни заседания съдът е прилагал чл. 41, ал. 6 от ГПК (отм.), а решението от първата фаза на делбата е връчено при условията на чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.). За първото заседание от втората фаза на делбата ответницата отново е призована от адреса по исковата молба, при условията на чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.), като е изпратена призовка и на постоянния и адрес - [населено място], [улица], вх. А, ет. 5, ап. 11. За следващите заседания съдът е прилагал чл. 41, ал. 6 от ГПК (отм.), а решението е връчено при условията на чл. 51, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 41, ал. 2 от ГПК. При тези данни следва да се приеме, че молителката не е била лишена от възможността да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда и следователно - не е налице соченото от нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влезлите в сила решения . Тя е била редовно призована за първото съдебно заседание, при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК (отм.). Не отговаря на истината твърдението и в молбата за отмяна, че никога не е живяла на адреса по исковата молба. Самата тя, подавайки молбата от 17.02.10 г. за получаване на изпълнителен лист за присъдената и сума за уравнение на дяловете, е посочила същия адрес, който е посочен и в исковата молба и на който е била призовавана по делото при условията на отказ - [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4. Обстоятелството, че този адрес не е бил посочен нито като постоянен, нито като настоящ, не опорочава връчването на призовката, след като молителката е живяла на този адрес, от този адрес е отказала получаване на първата призовка, а след това по сведение на съседи го е напуснала, без да уведоми съда за новия си адрес. Неучастието на молителката в делото за делба е поради нейното нежелание, а не поради допуснати от съда нарушения по призоваването, затова влезлите в сила решения не могат да бъдат отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,