Решение № 12553 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 746/2014 г.

Решение № 12553 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 746/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 7543/3.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1489/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 291100222/12.10.2011 г., издаден от орган по приходите на ТД "ГДО", потвърден с решение № 88/16.01.2012 г. на директора на същата дирекция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора формираните от съда изводи не съответстват на събрания доказателствен материал и не са съобразени с всички установени факти и обстоятелства, както и не е изследвана фактическата обстановка в цялост, а аргументите са изведени от едни доказателства, като напълно са игнорирани други относими такива. Твърди се, че кредитното споразумение между трите независими банки и "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания от 18.04.2006 г., допълнено със споразумение между същите страни от 10.04.2008 г., което позволява извършването на финансирането на "Еко България" ЕАД е гарантирано от "Хеленик Петролиум" С. А. - Гърция. За дружеството във Великобритания касаторът твърди, че не развива активна търговска дейност, не разполага с нает персонал, има назначени само директори, няма самостоятелен офис, а на адреса на дружеството има регистрирани 51 дружества. Позовава се на писмо на английските данъчни власти, информацията от които показва, че "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания в действителност администрира, договаря или урежда получаването на заемите. Касаторът твърди, че английското дружество е учредено като "сonduit company" или "дружество за насочване на доход". Затова в касационната жалба се поддържа становище, че от анализа на доказателствата по делото се установява, че преминаването на средства чрез английското дружество е формирано и направено заради данъчния ефект, с който се избягва данъчното облагане на източника в България, възлизащо на 10% от брутната сума на дохода, съгласно подписаната Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане между България и Гърция. Касаторът твърди, че този данъчен резултат е избягнат чрез претендиране на прилагане на нулевата ставка при източника по СИДДО с Великобритания от лице, което няма право да се ползва от облекченията по тази спогодба, тъй като не е действителен притежател на дохода от лихви по смисъла на същата спогодба. Касаторът се оплаква, че по делото са ангажирани доказателства, в частност за получаване на суми за сметка на друго лице, за насочване на доход за това, че английското дружество е агент или номинирано лице по отношение на лихвите, които то получава от "Еко България" ЕАД, не са достатъчни да обосноват формираното от съда заключение за незаконосъобразност на ревизионния акт. Неправилно според касатора съдът се е позовал на единственото доказателство - писмо от Службата за приходи и митници на Нейно Величество до НАП № Bulsnt/ID/9978A/KJC, в което е отразено, че не е извършвана проверка дали английското дружество е действителен притежател на лихвите, които получава. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Василев. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Еко България" ЕАД срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Еко България" ЕАД - гр. София чрез адв. Любомир Табаков я оспорва. По делото е депозирано и писмено възражение срещу касационната жалба, както и е представена писмена защита от посочения адвокат. Претендира се и присъждане на направените от дружеството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че спорният между страните по делото въпрос се отнася до приложението на чл. 10, ал. 1 от цитираната по-горе СИДДО между България и Великобритания, като според тази разпоредба лихви, произхождащи от едната договаряща се държава, които се получават и действително се ползват от местно лице на другата договаряща се държава, се облагат само в тази друга държава. Съдът е приел, че органите по приходите са отказали да приложат СИДДО, тъй като са счели, че "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания не е действителният притежател на дохода от лихви. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на изготвената сравнителна таблица на осреднените лихвени проценти по заемите, които "Еко България" ЕАД е сключил и лихвената статистика на БНБ и според вещото лице българското дружество е реализирало икономическа изгода за периода 2008 г. - 2010 г. от финансирането чрез кредита, получен от английското дружество, а тя се състои в спестени за лихви финансови средства за получаването на значителен по размер финансов ресурс. Пак от експертизата, според съда е установено, че лихвите по заема намалявали във всяка една от годините, обхванати от ревизията, като в края на 2010 г. са двойно по-ниски, отколкото в началото. Въз основа на това съдът е направил извод, че създаването на "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания е като стратегическа мярка на цялата група, а именно: че е учредено с идеята да централизира финансовата структура, стремяща се да осигури финансиране на дружествата от групата при най-добри лихвени условия. Освен това в съдебното решение са изложени мотиви, че по делото липсват доказателства, от които да се приеме, че английското дружество е агент или номинирано лице по отношение на лихвите, които то получава от българското дружество. Прието е, че английското дружество има пълни и неограничени права и не получава лихвите от името и за сметка на друго лице. Наличието на платежни документи и финансови отчети означава според съда, че доходът от лихви участва при формиране на резултатите му за процесните периоди и се включват в основата за облагане и ефективно се облагат с корпоративни данъци в държавата, на която то е местно лице. Освен това, съдът е счел, че банките, които са отпуснали кредитите са независими кредитни институции и те не са част от групата, към която принадлежи "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания. За хипотетични са приети констатациите в ревизионния акт, че действителният притежател на дохода от лихви е гръцкото дружество "Хеленик Петролиум" С. А., тъй като по никакъв начин според съда по делото не е установено насочване на дохода от лихви към последното дружество. Затова и не е възприета от съда и другата основна констатация на приходните органи, че "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания е дружество, което насочва дохода, тъй като не е установено прехвърляне на дохода на трето лице, което не е местно на държавата на местното лице при ползване на данъчно облекчение в държавата източник, както и липсва икономически мотив за структуриране на отношенията по този начин. Относно констатациите в ревизионния акт, че английското дружество е "сonduit company" или "дружество за насочване на доход", съдът е изложил мотиви, че по делото няма такива доказателства и би следвало да се приеме, че това дружество е такова със специална финансова цел, тъй като учредяването му като финансова структура с цел да заема средства от трети несвързани лица (банки или други кредитни институции) и да предоставя така получените средства на дружествата от групата. Съдът се е позовал и на съдебно-преводаческата експертиза, относно точния превод на понятието "сonduit company". Крайният извод, обусловил и обжалвания правен резултат на съда е, че "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания е действителният притежател на доходи от лихви и не е налице твърдяното от ревизията скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 10 от Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на лихви, произхождащи от едната договаряща се държава, които се получават и действително се ползуват от местно лице на другата договаряща се държава, се облагат само в тази друга държава. Спорът между страните по делото се концентрира върху обстоятелството дали "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания е действителният притежател на доходите от лихви, които получава и дали това дружество е насочвало посоченият доход към други лица, вкл. и към гръцкото дружество "Хеленик Петролиум" С. А. Установено е по категоричен начин по делото, че "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания е предоставил по силата на договор от 10.04.2008 г. на "Еко България" ЕАД кредитна линия, като няма спор, че двете дружества принадлежат към една и съща група от компании. Дружеството-майка "Хеленик Петролиум" С. А. - Гърция е гарантирало за получения от три независими банки - Национална банка на Гърция, клон Лондон, Алфа банк, клон Лондон и ЕFG Евробанк Ергаснас, клон Лондон. Фигурата на гарант на дружеството-майка не доказва, че то е действителният получател на дохода от лихви. Всъщност страните не спорят, че английското дружество е получател на дохода, а само, че то не е негов бенефициент. Понятието действителен притежател на дохода в чл. 136а ДОПК се въведе от 1.01.2011 г. и затова не може да се използва за процесния случай. В същото време обаче приходните органи не са установили, че не английското дружество, а друг е притежател на дохода, което означава че именно то се разпорежда сполучения доход от лихви. Видно от преводаческата експертиза, назначена и изслушана от съда, вещото лице е посочило, че терминът "сonduit company" не може буквално да се преведе с нужната достоверност и затова е прието, че от контекстното съдържание на преведените по делото документи на английски език този термин означава дружество със специална финансова цел. От данните по делото се установява, че "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания е създадено именно със специална цел и тя е да финансира дружествата от групата компании, на които дружество-майка е гръцкото дружество "Хеленик Петролиум" С. А. - Гърция. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е установено получателят на кредитната линия "Еко България" ЕАД да е имал икономическа изгода, а тъкмо обратното и това е установено от съдебно-икономическата експертиза, изслушана от първоинстанционния съд. Тази изгода според вещото лице се състои в изгодните лихвени проценти, на които се отпуска кредитната линия, а от друга страна се установява такава изгода и за английското дружество, отпускало кредити на ревизираното дружество, което е обложено с данък по чл. 194 ЗКПО. По делото няма категорични доказателства, че английското дружество е насочвало дохода от лихви към трети лица, нито че е действало в качеството му на агент или представител. Наличието на съмнение у приходните органи относно това кой е действителният притежател на дохода или че английското дружество е насочвало този доход към други лица, не може да обоснове извод за дължимост на определения с ревизионния акт данък по чл. 194 ЗКПО. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на тълкуването в Коментара към чл. 11 (§ 9 и § 10) от Модела на СИДДО на ОИСР, в който терминът "бенефициент" се използва, за да се покаже ясно и категорично, че държавата на източника не е длъжна да се отказва от данъчните си права на облагане на лихвите, но е необходимо да се докаже, че доходът от лихва, когато е получен от местно лице на едната договаряща държава действа в качеството на агент или представител, то и облекченията по спогодбата в такъв случай ще се откажат. В процесния казус такова доказване не е установено, а тъкмо обратното - няма никакви писмени данни "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания е създадено именно със специална цел и тя е да финансира дружествата "Хеленик Петролиум Файнанс" Плс - Великобритания, а не е пренасочвал дохода от лихви. Не е налице и твърдяното от касатора разпределение на печалбата. Правилно решаващият съд се е позовал на дефиницията на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и това са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б"; б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година; бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок; вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода; гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти. Няма никакви доказателства по делото, които да установяват изплащането на дивиденти, за да се приеме тезата на приходната администрация за скрито разпределение на печалбата. От писмо от Службата за приходи и митници на Нейно Величество до НАП № Bulsnt/ID/9978A/KJC също не се установява, че английското дружество не е действителния притежател на дохода от лихви или че то насочва този доход към други лица. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила съда, поради което е правилно. При това положение, след като не са налице сочените от касатора отменителни основания решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Любомир Табаков, в полза на "Еко България" ЕАД следва да се присъдят разноски за настоящата касационна инстанция в размер на направените такива от 10 053,54 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,