Решение № 144 от 1.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 1/2010 г.

Решение № 144 от 1.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 1/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 2830/2009 г. на Плевенския районен съд и отмяна на протоколно определение № 8179/03.09.2009 г. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане с основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК в частта относно приложенията на чл. 24 НК и разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ по отношение на осъдения Н. С. В.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за допуснати нарушения на закона. Осъденият Н. С. В. -лично и чрез защитника си, не оспорва основателността на искането за отмяна и връщане на делото за отстраняване на допуснатите при постановяване на определението нарушения на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Плевенският районен съд с протоколно определение № 8179/03.09.2009 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е уважил предложението на прокурор от Плевенската районна прокуратура за решаване на въпросите по чл. 25 - чл. 23 НК по отношение на осъдения В. Въз основа на данните за влезлите в сила съдебни актове по три дела от общ характер е приел, че са налице основанията за налагане на едно общо, най-тежкото от определените наказание, защото са налице предпоставките на чл. 23 НК. Този извод се подкрепя от данните, за осъжданията му: по нохд № 660/2009 г. на Плевенския районен съд по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за извършено престъпление в периода 17-19.11.2008 г. с присъда, влязла в сила на 15.07.2009 г. му е наложено наказание пробация, съдържащо двете задължителни пробационни мерки за срок от по 6 месеца; по нохд № 3998/2009 г. Плевенският районен съд е одобрил споразумение, влязло в сила на 12.12.2008 г., с което е признат за виновен и осъден за извършено на 21.11.2008 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим и по нохд № 892/2009 г. Плевенският районен съд с определението за одобряване на споразумение, влязло в сила на 10.04.2009 г. за извършено на 18.11.2008 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК му е наложил наказание обществено порицание. Законосъобразно съдът е приел, че са налице основанията да бъде наложено едно общо наказание - най-тежкото от определените - 2 години лишаване от свобода, както и да присъедини наказанието обществено порицание. Незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 24 НК, защото това, е възможно, но само когато наложените наказания са от един и същ вид. В конкретния случай по отношение на осъдения са наложени три различни по вид наказания, поради което увеличаване на общото наказание, което е лишаване от свобода, след като за друго престъпление няма определено такова по вид наказание, е недопустимо. Основателен е доводът за допуснато нарушение на закона с определяне на режима, при който следва да бъде изтърпяно наказанието. В нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗИНЗС на осъдения е определен строг режим на изтърпяване за умишлено престъпление независимо, че е осъден за първи път на лишаване от свобода и в размер до 5 години. Неправилно е определено и конкретното място, където трябва да изтърпи това наказание, защото решаването на този въпрос не е от компетентност на съда. Няма мотиви за наличието на основание да се приложи предвиденото в чл. 59, ал. 2 ЗИНЗС изключение за определяне на по-тежък режим. Независимо, че присъдата е била постановена преди да е влязъл в сила ЗИНЗС и режимът е определен съобразно действащия Закон за изпълнение на наказанията /ЗИН-отм./ съдът при постановяване на определението е бил длъжен да приложи по-благоприятния за осъдения режим и тип заведение, предвидени с нормите по чл. 59-61 от действащия ЗИНЗС. Като не е направил това е нарушил закона и го е поставил в по-неблагоприятно положение, с което е нарушил процесуалните му права. От изложеното следва, че съдът е допуснал нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което определението следва да бъде отменено, като в частта относно приложението на чл. 24 НК производството да бъде прекратено, а в частта относно решаването на въпросите за първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и типа заведение делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид това и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно основание