Решение № 12276 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2010 г.

Решение № 12276 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Димитрова, срещу решение № 120 от 05.02.2010 г. на Административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 3718 от 2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3 от 26.02.2009 г., издадено от началника на Митница София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора по делото е било установено, че задължението за заплащане на ДДС от "Стоко" ЕООД във връзка с осъществен внос от Белгия се основава на представената от белгийските митнически власти фактура № 03000110 от 15.06.2004 г., издадена от "Vadabel B. V. B. A." - Белгия, с условия на доставката "EX WORKS", поради което законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура и неправилно първоинстанционният съд е отменил административния акт. Ответникът по касационната жалба - "Стоко" ЕООД - гр. София, оспорва същата чрез представляващия дружеството Васко Стоянов. Заинтересованата страна - директорът на Дирекция "ОУИ" - София, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - София-град, е отменил постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3 от 26.02.2009 г. на началника на Митница София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, с което ответникът по касационната жалба "Стоко" ЕООД е задължен да заплати сума в размер на 1192 лв., представляваща задължение за ДДС заедно със съответната законна лихва от датата на възникване на митническото задължение. За да отмени ППСПДВ на началника на Митница София, административният съд е приел, че незаконосъобразно при определяне на митническата стойност на внесените стоки митническите органи са приложили разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ, съгласно която при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят разходите за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. В мотивите на решението съдът е посочил, че са ангажирани доказателства от дружеството жалбоподател за това, че разходите за транспорта на внасяните стоки са включени в стойността на представената от "Стоко" ЕООД фактура № 0408 от 15.06.2004 г., издадена от фирмата изпращач "Vadabel B. V. B. A." - Белгия, с условия на доставката "CIF-Sofia", като съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна въз основа на събраните доказателства, при правилна преценка на доказателствената сила на представените документи, при което е достигнал до обосновани правни изводи. Няма спор между страните, че дружеството жалбоподател е осъществило внос от Кралство Белгия чрез ЕАД № 5002/4-7967 от 01.07.2004 г. на стоки - "замразено, обезкостено свинско месо (гърди)" със страна на произход Холандия. Както правилно е определил съдът, основният спорен въпрос по делото е свързан с това дали разходите за транспорта на внасяните стоки са включени в стойността на представената от "Стоко" ЕООД с процесния ЕАД фактура № 0408 от 15.06.2004 г., издадена от "Vadabel B. V. B. A." - Белгия, с условия на доставката "CIF-Sofia", или в действителност вносът е осъществен въз основа на получената след извършена проверка по линия на международното сътрудничество от митническите органи на Кралство Белгия фактура № 03000110 от 15.06.2004 г., издадена от "Vadabel B. V. B. A." за същите стоки, но с условия на доставката "EX WORKS" и с получател Karol Ltd, Благоевград. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция. На първо място, още с поставянето под митнически режим "внос" на стоката от "Стоко" ЕООД към митническата декларация е представена фактура № 0408 от 15.06.2004 г., издадена от "Vadabel B. V. B. A." - Белгия, с условия на доставката "CIF-Sofia", което според международните правила "INCOTERMS 2000" означава, че продавачът следва да заплати цената на превоза от мястото на натоварване до мястото на получаване. Впоследствие, в хода на съдебното производство, е била представена товарителница CMR NL 585869, в която като получател на същата по количество и вид стока е посочено "Стоко" ЕООД и в нея отново фигурира условието "CIF-Sofia". Същото дружество е посочено като получател на стоките и в приложената по делото декларация за износ № 04/00000884 от 15.06.2004 г., приета от митница на Холандия, откъдето е транспортирана процесната стока. На следващо място, по делото не са представени никакви доказателства за това, че от получателя на доставката "Стоко" ЕООД са заплатени разходи за извършен транспорт. Напротив, установено е, че транспортът на стоките е извършен от "Риве Транс", като в заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирано след проверката на "Стоко" ЕООД, че за периода от 01.01 до 31.12.2004 г. няма партида, няма получени фактури от фирмата превозвач за получателя "Стоко" ЕООД по извършени транспортни услуги, както и плащания по банков път или в брой. По отношение на представената по делото фактура № 03000110 от 15.06.2004 г., издадена от "Vadabel B. V. B. A." - Белгия, за идентични по количество и цена стоки, получена от митническите органи по линия на международното сътрудничество, първоинстанционният съд правилно е приел, че този документ не може да обоснове извода, че транспортните разходи са били заплатени от "Стоко" ЕООД, въпреки че във фактурата като условие на доставката е посочено "EX WORKS". Това е така, тъй като в тази фактура получател на стоката е различно дружество, а именно "Karol Ltd", Благоевград. Действително, в представеното по делото писмо от белгийските митнически власти е посочено, че във фактурата като получател фигурира фирмата "Karol Ltd" вместо "Стоко", като в писмото е уточнено, че "според белгийската фирма "Vadabel" се касае за същото дружество". Правилно в решението си първоинстанционният съд е преценил доказателствената сила на писмото от белгийските митнически власти, тъй като макар че представлява официален свидетелстващ документ, то не обвързва съда относно обстоятелството, че фактура № 03000110 от 15.06.2004 г., издадена от "Vadabel B. V. BA." - Белгия, с получател "Карол" ООД, в действителност е издадена на "Стоко" ЕООД, предвид факта, че в писмото единствено е пресъздадено твърдението на един частноправен субект, което не отговаря на всички останали доказателства, приети по делото. С оглед изложеното правилно съдът, след преценка на всички относими доказателства, е приел, че транспортните разходи при процесния внос не са били заплатени от "Стоко" ЕООД, поради което правилно е отменил като незаконосъобразно постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3 от 26.02.2009 г. началника на Митница София. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,