Решение № 168 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г.

Решение № 168 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 303, ал. 1т. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. П. И. и М. П. И. П. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 54, постановено по гр. д. № 200/2007 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 74/23.02.2007 г., постановено по гр. д. № 2662/2006 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. П. И. и М. П. И. П. от гр. С. против В. Т. В. и М. М. В. иск с пр. осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 143,том V, рег. № 8069, дело № 1602/1999 г. на нотариус Е. Ш. като неоснователен. В молбата се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителките не са могли да се снабдят своевременно. Като такива нови доказателства с молбата са представени епикриза на М. Ж. Б. от МБАЛ "Д-р И. С." АД, гр. С. от 21.08.2006 г. и заявка договор от 19.08.2006 г., сключен между М агенция "Е", гр. С.. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по молбата В. Т. В. и М. М. В., оспорват молбата за отмяна. Излагат съображения, че представените доказателства не са "нови" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от това считат, че същите не са от значение за делото, доколкото не биха променили извода на съда относно неоснователността на предявения иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Върховният касационен съд, състав на III г. о., при условията на чл. 307 ГПК разгледа молбата за отмяна и намира същата за неоснователна. По следните съображения: За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която молителите се позовават, е необходимо представените доказателства да са нови - тоест такива, които не са представени по делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Същевременно новите писмени доказателства следва да отразяват обстоятелства, които са от съществено значение за делото. В случая тези условия не са налице. На първо място представения договор - заявка от 19.08.2006 г., сключен от М. И. е представен пред въззивната инстанция и приет от съда като доказателство по делото. С оглед на това договорът изобщо няма характеристиката на "ново" доказателство. Второто доказателство - епикриза на М. Ж. Б. прехвърлителка на процесния имот срещу поето от ответниците задължение за издръжка и гледане, е с дата 21.08.2006 г. Епикризата, е издадена от МБАЛ "Д-р И. С." АД и отразява здравните показатели и състоянието на прехвърлителката при постъпването и престоя в болницата за периода 16.08.2006 г. до 19.08.2006 г., когато е починала. Сама по себе си експертизата не установява твърдяното от молителите обстоятелство, че М. Б. не би била в това състояние в случай, че ответниците по иска са полагали необходимите грижи за нея. Въз основа на това доказателство не могат да се формират изводи относно изпълнението на поетите по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, задължения. С оглед на това, епикризата като доказателство не от съществено значение за делото, приключило с влязло в сила решение. Същевременно не може да се приеме, че страната, която се позовава на нея не е могла да се снабди с това доказателство, по време на процеса. Липсват данни молителите да са извършвали съответните процесуални действия във връзка с приобщаването на това доказателство към доказателствения материал по дело. С оглед на това следва да се приеме, че непредставянето на това доказателство пред инстанциите по същество се дължи на липса на необходима грижа за добро водене на процеса, която не може да се компенсира по реда на отмяната. По изложените съображения, не са налице условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.