Решение № 2537 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14320/2016 г.

Решение № 2537 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14320/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., подадена чрез упълномощен юрисконсулт В. Миланова, против решение № 952 от 15.11.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-769/2016 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на атакуваното решение. Според касационния жалбоподател решението на органа по преразглеждането е незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбите на ЗОП по съображения, подробно изложени в жалбата. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - председателят на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ" /ДА "ДРВВЗ"/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Драгиев, който пледира за отхвърлянето й, като неоснователна. Заинтересованата страна - [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Йорданов, който в съдебно заседание и с писмени бележки изразява становище за потвърждаване решението на възложителя и решението на КЗК, като постановени в съответствие с изискванията на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Претендира присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото провеждането на "договаряне без предварително обявление" е наложително и спешно за възложителя, поради наличие на обективни причини от извънреден характер по смисъла на § 2, т. 17 от ЗОП. Според участващия по делото прокурор е правилен изводът, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, тъй като липсата на застрахователното покритие на горивата, представляващи запаси за извънредни ситуации, би могла да доведе до опасност за националната сигурност и непосредствено застрашаване на отбраната на страната. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 216, ал. 1 от ЗОП. По съществото на жалбата настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 952 от 15.11.2016 г. КЗК е оставила без уважение жалбата на ЗАД [фирма], [населено място] срещу решение № 4653/4.10.2016 г. на председателя на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" /ДА "ДРВВЗ"/ за откриване на процедура на договаряне без предварително обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Застраховане на горива, представляващи запаси за извънредни ситуации, собственост на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" съгласно чл. 30 от "Закон за запасите от нефт и нефтопродукти"; възложено е на ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" направените разноски в производството пред КЗК в размер на 500 лв.; оставено е без уважение искането на ЗАД [фирма], [населено място] за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски. За да достигне до този резултат Комисията се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 1 от ЗОП и чл. 217, ал. 1 от ЗОП и е приела, че при издаване на оспорения акт на възложителя не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. КЗК е извършила подробен фактически и правен анализ на правнорелевантните факти и е обсъдила възраженията на жалбоподателя, като ги е приела за неоснователни. Комисията е извела извод, че атакуваният акт на възложителя не е в противоречие с приложимата разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, тълкувана във връзка с § 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗОП. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на КЗК е валидно постановено, но към настоящия момент същото е недопустимо. Това е така, защото от данните в административната преписка е видно, че с решение № 1645 от 24.03.2016 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ" е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Застраховане на горива, представляващи запаси за извънредни ситуации, собственост на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" съгласно чл. 30 от "Закон за запасите от нефт и нефтопродукти". Тази процедура е приключила с решение № 1645-1/14.07.2016 г. на възложителя за класиране на участниците и избор на изпълнител на поръчката с гореописания предмет, срещу което решение е подадена жалба от ЗАД [фирма] до КЗК, по която е произнесено решение № 951 от 15.11.2016 г. по преписка № КЗК - 498/2016 г. Вследствие от това обжалване е издадено процесното решение № 4653/4.10.2016 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", с което е открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП процедура на договаряне без предварително обявление за възлагане на обществена поръчка със същия предмет: "Застраховане на горива, представляващи запаси за извънредни ситуации, собственост на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" съгласно чл. 30 от "Закон за запасите от нефт и нефтопродукти", с което решение е одобрена покана за участие в процедурата, адресирана до [фирма]. Настоящият съдебен състав констатира, че в поканата за участие в преговорите изх. № 4778/4.10.2016 г. в раздел А, т. 6, озаглавена "Срок за изпълнение на поръчката" изрично е вписано: "До сключване на договор по обществена поръчка с предмет "Застраховане на горива, представляващи запаси за извънредни ситуации, собственост на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" съгласно чл. 30 от "Закон за запасите от нефт и нефтопродукти", открита с решение № 1645 от 24.03.2016 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ". По този начин е формулирана и т. VII. 1) от атакуваното решение № 4653/4.10.2016 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", в която е посочено, че решението за откриване се взема за периода до сключване на договор за възлагане на дейностите, предмет на процедурата, открита с решение № 1645 от 24.03.2016 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ". В този смисъл е и приложеното към преписката писмено становище на А. от 28.10.2016 г. за осъществен контрол по реда на чл. 233 от ЗОП, в което е отразено, че настоящата обществена поръчка, възложена чрез договаряне без предварително обявление ще обхване периода до сключване на договор за възлагане на дейностите чрез провеждане на "открита" процедура. С решение № 951 от 15.11.2016 г. на КЗК по преписка № КЗК - 498/2016 г. е отхвърлена жалбата на ЗАД [фирма] срещу решение № 1645-1/14.07.2016 г. на възложителя. На съда е служебно известно обстоятелството, че против горепосоченото решение на Комисията е подадена жалба от ЗАД [фирма], по която е образувано адм. д. № 111/2007 г., приключило с окончателно решение № 1417 от 2.02.2017 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 111/2017 г., с което е оставено в сила решение № 951 от 15.11.2016 г. на КЗК по преписка № КЗК - 498/2016 г. Тоест към посочената дата 2.02.2017 г. решението на възложителя № 1645-1 от 14.07.2016 г. за класиране на участниците и избор на изпълнител на поръчката с гореописания предмет е потвърдено с влязло в сила решение и съставлява стабилен административен акт. При извършена проверка в публичния Регистър на А. е установено, че на 24.02.2017 г. е публикувано обявление за сключен договор № ДД-24.02.2017 г. между възложителя и [фирма] за изпълнение на обществената поръчка, открита с решение № 1645 от 24.03.2016 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Застраховане на горива, представляващи запаси за извънредни ситуации, собственост на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" съгласно чл. 30 от "Закон за запасите от нефт и нефтопродукти". Визираният договор - рамково споразумение е представен на съда от изпълнителя с писмо изх. № 237-02/27.02.2017 г. и от текста му е видно, че е сключен на основание чл. 41, ал. 1, чл. 74, ал. 1 и чл. 93в от ЗОП (отм.), във връзка с решение № 1645-1/14.07.2016 г. При тези данни решаващият съдебен състав счита, че към настоящия момент е изтекъл срокът на обществената поръчка, открита с решение № 4653/4.10.2016 г. на възложителя и която е предмет на настоящото дело. Процесната обществена поръчка съществува в правния мир и има ограничено действие във времето за конкретно определен период - до сключване на договор по изпълнение на обществената поръчка, която е открита с решение № 1645 от 24.03.2016 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ". Следователно с осъществяване на посоченото събитие, обозначаващо крайния момент на действие на процесната обществена поръчка - сключването на договор по обществената поръчка, открита с решение № 1645 от 24.03.2016 г. на възложителя, вече е изчерпано и преустановено действието на атакуваната обществена поръчка и на възлагателната процедура, открита със спорното решение № 4653/4.10.2016 г. на възложителя. Това означава, че понастоящем оспорването, проведено пред органа по преразглеждането е останало без предмет, поради което същото вече е процесуално недопустимо. С оглед на това съдът намира, че е отпаднал правния интерес за жалбоподателя от обжалване на процесното решение № 4653/4.10.2016 г. на възложителя, доколкото то вече е безпредметно, тъй като е насочено срещу административен акт, който е загубил правно действие с изтичане на предварително обявения му срок. По изложените съображения съдът счита, че съобразно настъпилите впоследствие обстоятелства обжалваното решение на КЗК е недопустимо към настоящия момент, който факт налага обезсилване на акта на органа по преразглеждането и прекратяване на производството. С оглед изхода на спора решаващият съдебен състав оставя без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски, тъй като чл. 143 от АПК регламентира присъждане на разноски при прекратяване на производство само в две хипотези - при оттегляне на административен акт и при оттегляне на жалба, а процесният случай не е такъв. На основание на горното и на чл. 216 от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение,