Решение № 10535 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2388/2014 г.

Решение № 10535 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2388/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Цветан Детелинов Калушков е подал касационна жалба срещу решението от 7.01.2014 г. по адм. дело № 818/2013 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Велико Търново за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменен от съда незаконосъобразен административен акт в размер на 500 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат исковите претенции. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Велико Търново не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № 272/12.02.2013 г. на началника на Районно полицейско управление - Горна Оряховица на Цветан Детелинов Калушков била наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство" - до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца. С наказателно постановление № 272/13/4.03.2013 г. на началник-сектор "Охранителна полиция" при Районно полицейско управление - Горна Оряховица на Цветан Детелинов Калушков било наложено административно наказание глоба и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца за нарушение по Закона за движението по пътищата. Наказателното постановление било отменено с влязло в сила решение от 28.05.2013 г. по НАХД № 339/2013 г. на Районния съд - Горна Оряховица. За процесуално представителство и защита по делото Цветан Калушков направил разходи в размер на 500 лева. Административният съд приел, че предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от издаденото наказателно постановление, са неоснователни. Съдът посочил, че обезщетението за имуществени вреди не може да се претендира на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като имуществената отговорност по този закон не обхваща административно - наказателната дейност. Отделно от това, направените разноски за воденето на делото за отмяна на наказателното постановление не биха могли да се квалифицират като вреди, а не/възможността да бъдат присъдени се извежда от Закона за административните нарушения и наказания, който се прилага в производството по обжалване на наказателните постановления. Що се отнася до претенцията за неимуществени вреди, наред с изложените съображения, съдът изтъкнал и това, че вредите, както са заявени от ищеца, всъщност произтичат от заповедта, с която му било наложено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка обаче не била обжалвана, поради което не е осъществен фактическият състав на отговорността. С тези мотиви съдът отхвърлил предявените искове. Постановеното решение съответства на материалния закон. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че административните съдилища разглеждат спорове за търсене на имуществена отговорност на държавата и общините за вреди в случаите, когато вредите произтичат от актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностните лица като част от производствата по чл. 2, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Дейността по установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания също е административна, но с различна правна природа. Тъй като актовете, издавани при упражняването на административнонаказателна дейност, не попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вредите, причинени от издаването им, не могат да се претендират по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Дори и при обратното разбиране, исковата претенция за имуществени вреди не следва да бъде уважена, тъй като липсват имуществени вреди, причинени на ищеца като следствие от издаването на наказателно постановление. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не може да се определи като пряка вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които ищецът е направил по повод на обжалването на наказателното постановление. Заплащането на разноските за воденето на дела се урежда от съответния процесуален закон, по който се развива производството. Логично е да се приеме, че след като процесуалният закон, по реда на който се обжалват наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски в случай на отмяна, разноските остават в тежест на страната, която ги е направила. Недопустимо е да се претендират по исков ред с цел да бъдат преодолени предвижданията на процесуалния закон. Решението е законосъобразно и в частта, в която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди. Съдът вярно е отбелязал, че твърдяните от ищеца вреди се свързват с последиците на издадената заповед № 272/12.02.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Горна Оряховица. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт, но тъй като не е обжалвана и е влязла в сила, не е изпълнено необходимо условие за реализиране на имуществената отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, каквото е отмяната на административния акт. При отсъствието на поддържаното касационно основание решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд