Решение № 4464 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2010 г.

Решение № 4464 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба подадена от Стефанка Сашкова Ковачева, Людмил Кирилов Ковачев, Анита Кирилова Ковачева и Станка Кирилова Ковачева всичките от гр. Батановци, община Перник срещу решение № 82 от 26.04.2010 г. постановено по адм. д. № 427/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Пътна инфраструктура" София не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадени от надлежни страни, в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове от Стефанка Сашкова Ковачева, Людмил Кирилов Ковачев, Анита Кирилова Ковачева и Станка Кирилова Ковачева за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на починал при пътно-транспортно произшествие техен наследодател в размер на по 80 000 лв. на всеки един от ищците, законната лихва върху тази сума от 17.11.2004 г. до окончателното й изплащане. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел от една страна, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в наличие на поставен рекламен билборд в който е катастрофирал наследодателя на ищците. Развити са съображения, че в този участък от пътя не покрива изискваните стандарти за между народни пътни артерии, съгласно Европейското споразумение за главни международни пътни артерии от 1975 г. към което Република България се е присъединила през 1983 г. В тази връзка съдът е направил извод, че по делото не е било доказано, с какви действия или бездействия Агенцията е допринесла за настъпване на ПТП, вследствие на което е починал наследодателя на ищците. На второ място, съдът е посочил, че по делото не били доказани по категоричен начин, в какво са се изразявани неимуществените вреди респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдяното действие или бездействие на Агенция "Пътна инфраструктура" по отношение на поставения билборд. Така приетото е обосновано. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционният съд. Съдът правилно е изследвал хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, изискваща наличие на противоправно действие или бездействие, от страна на длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура" при или по повод изпълнение на административна дейност и наличие на причинна връзка между това поведение и вредоносния резултат. В конкретния случай не е била доказана именно връзката между действие или бездействие на Агенцията и вредоносния резултат. Противно на твърденията в касационната жалба представените по делото гласни и писмени доказателства, не доказват предявената претенция по основание и размер. От съдържанието на представеното Удостоверение № 11-00-366/16.04.2010 г. на Агенция "Пътна инфраструктура" се установява, че действително пътя на който е станало ПТП има характера на "Междинен път" и по характеристика не покрива изискуемите се стандарти на Европейското споразумение за главни международни пътни артерии. Следователно по делото е останало недоказано твърдението на ищците за наличие на причинно-следствена връзка с твърдените от тях претърпени неимуществени вреди. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение в тази му част което следва да бъде оставено в сила. По така изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение,