Решение № 10795 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Танер, гражданин на Република Турция, чрез процесуалния му представител адвокат Ю. Савева, против решение 1587/13.03.2023 г. по адм. дело 6769/2022 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 4115/18.05.2022 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната на съдебното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, не е изразила становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Танер, гражданин на Република Турция, против решение 4115/18.05.2022 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първоинстанционният съд е приел за правилно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Счел е, че административният орган е формирал правилния извод за липсата на "нови обстоятелства" от значение за личното положение на Танер, които да не са били предмет на обсъждане, тъй като в интервютата си се позовава отново на факти и обстоятелства, разгледани и обсъдени в проведените множество производства по международна закрила, по които има влезли в сила решения, подробно индивидуализирани в мотивите на обжалвания съдебен акт. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието още, че административният орган подробно е обсъдил твърденията на чужденеца от всички проведени интервюта, като обосновно е приел, че са налице непълноти и противоречия. По тези съображения е счетен за правилен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Наред с това, решаващият съд е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на И. Танер, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Констатирал е, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ при МС справка вх. МД-191от 22.03.2022 год. за ситуацията в Турция е извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Предвид посоченото, съдът е приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. В касационната жалба отново се релевират оплакванията , поддържани в хода на производството, проведено пред първата инстанция. Настоящият състав намира, че в мотивите на обжалваното решение е даден обоснован отговор за неоснователността на всички поддържани оплаквания. Касационната инстанция намира за уместно да препрати към изложените мотиви в атакуваното съдебно решение, предвид правилото на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, тъй като е налице пълен идентитет между поддържаните оплаквания в двете съдебни фази на спора. Все пак следва да се подчертае, че първостепенният съд обосновано е споделил извода на административният орган, че спрямо оспорващия не са налице "нови" обстоятелства от значение за личното му положение, които да не са били предмет на обсъждане. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата. В интервютата чужденецът се позовава отново на причини, по които има влязли в сила решения. Следва да бъде споделен извода на решаващия съд, че в разглеждания случай административният орган е изпълнил указанията, дадени с решение 4949/ 23.07.2021г. по адм.д. 5236/2021г. на АССГ, като е изследвал изложените от жалбоподателя твърдения за [етническа принадлежност], данните за убийството на сестра му през 1995г. от турската полиция и твърденията му за преследване, като е направил съвкупна преценка на всички относими факти и обстоятелства към бежанската история на чужденеца по смисъла на чл.75, ал.2 и ал.3 ЗУБ. Турският гражданин живее в Република България от 1993г., като през годините е подал общо 14 броя молби за международна закрила. Административният съд подробно е анализирал констатираните по всяко едно от тези производства съществени противоречия в последователно излаганите от И. Тамер съображения за предоставяне на международна закрила по всяка една от тези молби за закрила, формирайки обоснования извод за липса на последователност и съмнения в достоверността на представената във всяко едно от производствата бежанска история. В касационната жалба се поставя особен акцент върху опасенията на касатора от репресии, основани на неговите политически възгледи и неговия етнически произход. Както е констатирал и административният съд, в седем от предходните административни производства по реда на ЗУБ, конкретно са били предмет на разглеждане изявленията на лицето, направени във връзка със смъртта на неговата сестра и членството й в организацията [наименование], както и опасенията на И. Танер в тази връзка. След обстойно изследване, същите са счетени за неоснователни за получаването на международна закрила, като всяко от тези производства е приключило с влязъл в сила като необжалван административен акт или с окончателен съдебен акт. Действително, през 1976г. И. Танер е бил изправен пред съд, но, от една страна, този случай няма нищо общо с участието на неговата сестра във фракция на нелегална организация, а- от друга, Танер е бил оправдан и освободен, като при произнасянето си съдът е постановил, че той не е член на нито една партия. След издаването на присъдата, касаторът не твърди да е бил арестуван, съден или осъждан по каквато и да било причина. Следователно, както са счели и решаващият орган, а впоследствие и АССГ, той не е бил преследван нито заради [наименование] си политически възгледи, в каквато насока са изложени твърдения в касационната жалба, нито заради своя етнически произход. Нещо повече, както е установено и в мотивите на обжалвания съдебен акт, през 2004г. И. Танер се е завърнал в страната си на произход легално, без каквито и да е последици, които да застрашават неговия живот. От приложените по преписката преводи на турски документи за самоличност е видно, че жалбоподателят не се страхува да се обърне към официалните турски власти, като дори е подал заявление за издаване на документи за самоличност- турски национален паспорт и турска лична карта, каквито, всъщност, е получил през 2020г. Предвид изложеното се налага изводът, че И. Танер не отказва закрилата на своята държава и такава ще му бъде предоставена при нужда, като на всеки туски гражданин. По тези съображения, настоящият състав намира за правилни изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Административният съд е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервютата на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че не е налице страх от преследване основано на раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Правилно е тълкуван и приложен и чл.9 от ЗУБ, относно който е изведено обосновано заключение, че не са установени условията за предоставяне на хуманитарен статут, защото твърдението на вътрешен конфликт в Република Турция, създаващ опасност за живота и здравето на лицето не е доказано. Разпоредбата на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ изисква наличие на въоръжен конфликт, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства в хода на процеса. Съобразно данните по делото, индивидуалният подход спрямо жалбоподател сочи, че не се представят данни същият, само поради присъствието му на територията на Република Турция, да е изложен на реална опасност за живота или здравето му в хипотезата на чл. 15 буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и тълкуването на тази разпоредба по делото Elgafaji (дело С-465/07). Правилно е прието, че завръщането на чужденеца в страната му на произход не би попречило на неговото благосъстояние и социално развитие, както и не би могло да се приеме, че има основателни опасения относно безопасността и сигурността му. В заключителната част на изложените от него съображения, административният съд е дал отговор и на доводите на жалбоподателя, основани на неговото дългосрочно пребиваване в Република България. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на АССГ и в тази им част. Макар да не са спорни обстоятелствата, че И. Танер работи в РБ и че е създал успешен бизнес, същите не са относими към молба за закрила, а към евентуална процедура за издаване на съответно разрешение за пребиваване в страната на чужденец. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за настоящото касационно производство на жалбоподателя не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение