Решение № 8345 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2013 г.

Решение № 8345 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Бург Ойл" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от изпълнителния директор Владимир Петров, срещу решение № 570 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 157/2010 г. от Административен съд - Бургас.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - Национална агенция по приходите (НАП), не ангажира становище по жалбата.

В рамките на настоящото производство следва да бъде разгледана и подадена от ТД на НАП - Бургас частна жалба срещу определение № 1310 от 12.06.2013 г. по адм. дело № 157/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на решението в частта му за разноските и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита така постановеното определение за неправилно.

По частната жалба е постъпило възражение от "Бург Ойл" АД, гр. Бургас, с което същата се оспорва като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, счита, че частната жалба на ТД на НАП - Бургас като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, чиято молба за допълване на разноски е била оставена без разглеждане като недопустима, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение Бургаският административен съд е оставил без разглеждане молбата на директора на ТД на НАП - Бургас за допълване на решение № 570 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 157/2010 г. в частта му за разноските като недопустима със съображения, че молбата е подадена от ненадлежна страна. Към молбата не било приложено пълномощно от директора на НАП - София, от което да се установява представителна власт на директора на ТД на НАП - Бургас да представлява ответника по делото и да прави процесуални искания от негово име. В молбата не било посочено също, че директорът на ТД на НАП - Бургас действа като пълномощник.

Определението е правилно. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая искът правилно е заведен срещу НАП, която се явява юридическото лице, имащо пасивната процесуална легитимация да бъде ответник по този иск, независимо, че незаконосъобразният акт, от който се твърди, че са настъпили вредите, е издаден от ТД на НАП - Бургас. НАП е ответник по делото, главна страна, която единствено има право да извършва процесуални действия в рамките на това производство. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че директорът на ТД на НАП - Бургас нито е страна в производството, нито има качеството на пълномощник на НАП като юридическо лице, отговарящо по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че съдът не е изпълнил задължението си да даде указания, като остави жалбата без движение. Съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК жалбата се оставя без движение само когато не отговаря на конкретни изчерпателно изброени в чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от АПК изисквания. Подаването на жалба от ненадлежна страна не е сред тези изисквания.

По тези съображения определение № 1310 от 12.06.2013 г. по адм. дело № 157/2010 г. на Бургаския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

След проверка по допустимостта на касационната жалба, Върховният административен съд, трето отделение, намира същата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна.

С обжалваното решение № 570 от 11.03.2013 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователни предявените от "Бург Ойл" АД, гр. Бургас, против НАП девет обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер общо на 1 237 659, 30 лв., представляващи пропуснати ползи и девет акцесорни претенции за мораторна лихва в общ размер на 505 1521 33 лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с девет обективно съединени иска за присъждане на имуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДОВ, които вреди, според твърденията на ищеца, произтичали от ДРА № 1279/25.07.2003 г. на ТДД, гр. Бургас, частично отменен като незаконосъобразен с решение № 727/2005 г. по адм. д. № 2280/2004 г. на ВАС.

Имуществените вреди представлявали:

1. пропуснати ползи за 2003 г. в размер на 430 295 лв., за 2004 г. в размер на 430 295 лв. и за 2005 г. в размер на 307 745 лв., и

2. пропуснати ползи в следствие на неправомерно инкасираната на 30.09.2005 г. сума в размер на 135 930,47 лв., както следва: за 2005 г. - IV тримесечие за сума в размер на 4 077,91 лв., за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. за сума в размер на 16 311,66 лв. за всяка година.

С първоначално предявената искова молба ищецът претендирал и връщането на сумата от 135 930,47 лв. като пропуснат доход.

Предявени били и девет акцесорни иска за заплащане на лихва за забава.

Според съда по делото не била доказана причинната връзка между отменения акт и претърпените от ищеца пропуснати ползи. На практика липсвали твърдения, от които да се установи защо ищецът счита, че ДРА, в отменената си част, е причинил претендираните вреди. Твърдяло се, че вредите са причинени от последвалите запори на сметки на дружеството. Липсвало твърдение и доказване каква част от така постановения ревизионен акт е останала да действа, доколкото самият ДРА не бил представен, каква част от сумите, установени първоначално с този ревизионен акт, в действителност били запорирани, не било доказано, че именно вследствие на обявената за незаконосъобразна част от ревизионния акт са настъпили претендираните вреди. Твърденията на ищеца, що се касаело до тази част от претенцията, били свързани с "наложените запори". Запорът на сметки, на акции на дружеството, като процесуално действие на органа по изпълнението, било действие, което подлежи на самостоятелно оспорване, т. е. на самостоятелна проверка относно неговата законосъобразност - гл. 27 от ДОПК и гл. 20 от ДПК (отм.). В конкретния случай на първо място се твърдяло общо за такива действия, без да се конкретизира от кое от тези действия произтичат вредите, които се претендират. На второ място липсвали твърдения и доказателства, че действията на публичните изпълнители, представляващи запори на сметки и акции, са били надлежно оспорени и са обявени по този надлежен ред за незаконосъобразни. Единственото изключение било свързано с оспорването на разпореждане № 1449-000065/30.09.2005 г. на публичен изпълнител при АДВ РД Бургас, отменено по съдебен ред.

Действията на органите по изпълнение в случая не били в противоречие с материалния закон, доколкото ДРА бил акт, който подлежи на предварително изпълнение. В този смисъл нямало пречка органът да пристъпи към изпълнителни действия преди да е приключило съдебното оспорване на акта. По делото не било установено към кой момент вследствие на някое действие на публичните изпълнители са били събрани средства, които покриват онази част от установените с въпросния ДРА задължения, която част, след съдебното оспорване не е отменена. В този смисъл не можело да се установи от кой момент насетне публичните изпълнители били започнали да изпълняват действия по отношение на задълженията, които впоследствие били отменени. Това били факти, които са изцяло в тежест на ищеца да ги докаже.

В заключение относно претенцията по пункт 1, съдът от съдържанието на исковата молба и уточненията към нея е направил извод, че ищецът твърди, че вредите произтичат от действията на публичните изпълнители, представляващи запориране на сметки на дружеството, а не от първопричината за тези действия - постановения ДРА № 1279/2003 г. Въпросните действия, с изключение на едно разпореждане, не били оспорени, или поне не се твърдяло да са оспорени по надлежния ред, поради което съдът е приел, че са влезли в сила.

Същевременно не се твърдяло и не било установено по делото причинната връзка между отменената като незаконосъобразна част на ДРА № 1279/2003 г. и претенцията за пропуснати ползи за 2003, 2004 и 2005 г. В тази част претенцията на ищеца била абсолютно неясна. Абстрактната възможност през тези три периода ищецът да придобие суми равни на претендираните, в случай, че сметките му не са били запорирани, не обуславяла категоричен извод, че той бил лишен от една сигурна полза.

Претенцията за пропуснати ползи за периода от 2005 г. до 2009 г. включително, произтичащи от неправилно инкасираната на 30.09.2005 г. сума в размер на 135 930,47 лв. съдът също е приел за неоснователна. Относно тази претенция също липсвала доказана причинна връзка между отменената част на ДРА № 1279/2003 г. и претендираните вреди, още повече, че в случая била очевидна причинната връзка между тези вреди и друг отменен акт - разпореждане № 1449-000065/30.09.2005 г. на публичен изпълнител при АДВ РД Бургас, с което неправомерно била инкасирана посочената сума от сметка на ищеца. Последният обаче не твърдял, че вредата му произтича от това отменено действие на органа по изпълнението, въпреки че именно вследствие на това действие дружеството било лишено от посочената сума. Тези изводи се отнасяли в пълна степен и за останалите претенции, произтичащи от неправомерно инкасираната сума, защото това неправомерно отнемане на сумата от ищеца не било извършено в следствие на незаконосъобразния ДРА, а вследствие на незаконосъобразно действие на публичния изпълнител, насочено към събиране на данъчни задължения, установени с този ДРА. Според съда категорично липсвала причинна връзка между незаконосъобразната част на ДРА № 1297/2003 г. и неправомерно инкасираната сума от сметките на ищеца на 30.09.2005 г.

Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав.

По делото е безспорно установено, че ДРА № 1279/23.07.2005 г. на ТДД - Бургас е частично отменен като незаконосъобразен с решение № 727 от 25.01.2005 г. по адм. дело № 2280/2004 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Незаконосъобразността на отменения по надлежния ред административен акт сама по себе си обаче не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Имуществените вреди, т. е. неблагоприятното изменение в имущественото състояние на дружеството, са основен елемент от фактическия състав на отговорността, които както и пряката и непосредствена връзка с частично отменения акт подлежат на доказване. Както правилно е приел и административният съд, ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи размера на пропуснатите ползи. Както от неговите твърдения, така и от назначената по делото експертиза не може да се установи една конкретна сума, която да представлява пропуснатия за ищеца доход. Размерът на пропуснатите ползи остава в сферата на хипотетичното. А за да бъде присъдено обезщетение за причинени вреди, същите трябва да бъдат доказани както по основание, така и по размер. В случая не може да се установи в какъв размер е сигурното неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца, каквото представлява пропуснатата полза. Липсва елементът "сигурност", за да може да бъде установен размерът на вредите. Съпоставката на доходите на дружеството за предходната 2002 г. също не може да бъде основа на такова предвиждане, тъй като пропуснатата полза може да се установи не само на база печалба на дружеството за предходен период, но и на база другите пазарни условия. В този смисъл пропусната полза би могла да се установи при наличието на сключени договори, по изпълнението на които са договорени определени суми. Такива суми биха могли да бъдат конкретна величина, въз основа на която, както и при съобразяване с пазарните условия за процесния период, да се установи и конкретен размер на пропуснатата полза. В касационната жалба се съдържа единствено изложение на финансовите затруднения на дружеството, които същото е претърпяло вследствие на наложените му запори.

В тази връзка правилни са изводите на съда и за липса на причинна връзка между частично отменения като незаконосъобразен ДРА и претендираните пропуснати ползи за дружеството. Чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, т. е. да е типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, както и непосредствена, т. е. неопосредена от други актове или действия. В случая правилно съдът е приел, че връзката между частично отменения административен акт и настъпилите вреди е опосредена от действията на публичния изпълнител по налагане на запорите върху сметките на дружеството.

Действително, както се твърди и с касационната жалба, действията на органите по изпълнение не са незаконосъобразни, тъй като ДРА подлежи на предварително изпълнение. Т. е. действията на органа са били законосъобразни като основани на един подлежащ на изпълнение административен акт. По този начин обаче, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не може да се установи към кой момент и вследствие на кое действие на публичния изпълнител са били събрани данъчни задължения на дружеството, попадащи в отменената част от ревизионния акт.

Правилни са изводите на съда и относно неоснователността на претенцията за пропуснати ползи за периода от 2005 г. до 2009 г. включително, произтичащи от неправилно инкасираната на 30.09.2005 г. сума в размер на 135 930,47 лв. И тук липсва причинна връзка между частично отменения акт и претендираните вреди. Такава връзка съществува с отмененото по надлежния ред разпореждане № 1449-000065/30.09.2005 г. на публичен изпълнител при АДВ РД Бургас, с което неправомерно била инкасирана посочената сума от сметка на ищеца, но увреждането се претендира като произтичащо от частично отменения ДРА № 1279/25.07.2003 г. В касационната жалба се съдържа твърдение, че по отношение на надвзетата от дружеството на 30.09.2005 г. сума в размер на 135 930,47 лв. се претендира само пропуснат доход. Излагат се и твърдения, че тази сума не е била възстановена, въпреки съдебните решения, които постановяват възстановяването й. Следва да се отбележи, че тези твърдения са неотносими към настоящия спор.

По изложените съображения решението на Административен съд - Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,