Решение № 374 от 06.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 567/2026 г.

Производството е по чл.346, т.4 от НПК. Образувано е по касационна жалба от поверениците на частния тъжител П. П. П. срещу решение № 77/29.04.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по внчхд № 211/2026 г., с което е отменена изцяло присъда № 1/20.01.2026 г., постановена по нчхд № 133/2025 г. на РС – Панагюрище и производството по делото е прекратено. В жалбата се проследява процесуалното развитие на производството и се твърди, че прекратяването му е в нарушение на закона, поради липсата на основанието по чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Посоченото предходно производство пред РС – Панагюрище (по нчхд № 60/25) не е било такова по съществото на обвинението, а е имало контролно-отменителен характер, като е констатирана единствено липсата на основание за разглеждане на спора към съответния момент. След произнасянето на първата инстанция по второто образувано производство с присъда е следвало делото да се разгледа от въззивния съд, а не да се прекратява на формално основание. Изложени са и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви на съдебния акт, както и в пропуск да се отчете изложеното в тъжбата относно извършването и на престъпление против личността, сочещо липсата на пълна идентичност между двете обсъждани производства. Въз основа на това се иска отмяна на атакуваното решение. В касационното съдебно заседание жалбоподателят – частен тъжител П. П., не се явява, а е представляван от поверениците му, които поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за основателна, поради липсата на основание за прекратяване на делото. Същото е следвало да се разгледа по същество при вече приключилата процедура по обжалване на прокурорско постановление за спиране на образуваното производство от общ характер за същото деяние и потвърждаващото го съдебно решение. Подсъдимият Т. Й. В. също не взема участие в касационното производство, а защитникът му изразява становище за липсата на процесуални пропуски при постановяване на въззивното решение, както и за правилността му по въпроса за наличието на тъждество между посочените две дела на РС – Панагюрище. Възразява се срещу уважаването на жалбата и се иска присъждането на разноски. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт – решение на окръжен съд, постановено за пръв път във въззивното производство, с което се прекратява наказателното такова. Преценката й по същество сочи, че същата е основателна. С присъда № 1/20.01.2026 г., постановена по нчхд № 133/2025 г. на РС – Панагюрище подсъдимият Т. В. е осъден по тъжба на П. П. за престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 511.29 евро. В полза на тъжителя на основание чл.45 от ЗЗД са присъдени обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди от престъплението, като подсъдимият е осъден да му заплати и сторените в производството разноски. По жалба от защитника на подсъдимия Т. Й. В. е образувано въззивно производство пред ОС – Пазарджик, приключило с атакуваното решение, с което е отменена изцяло първоинстанционната присъда и производството по делото е прекратено на основание чл.334, т.4 НПК, вр. чл.24, ал.5, вр. ал.1, т.6 от НПК. Прието е, че спрямо същото лице за същото престъпление е налице разпореждане за прекратяване на делото, а именно разпореждане № 58 от 29.04.20225 г. по нчхд № 60/25 г. по описа на РС- Панагюрище. С последното е прекратено производството, образувано по предходно подадена тъжба (от 03.04.25 г.) на П. П. срещу Т. Й. В. с идентично по съдържание изложение, поради преждевременното й депозиране, тъй като не е било влязло в сила постановление на прокурор от 17.12.2024 г. по досъдебно производство № 163/2024 г. по описа на РУ – Панагюрище, пр. пр. № 5739/24 г. по описа на РП- Пазарджик за спиране на основание чл.25, ал.1, т.6 НПК на наказателното производство, касаещо същото престъпление. Постановлението е било обжалвано пред съда от тъжителя П., но е потвърдено с окончателно определение № 48/08.07.25 г. по нчд № 217/24 г. на РС – Панагюрище. В тази връзка на 25.07.25 г. е депозирана тъжбата на П. срещу В., поставила началото на наказателното производство по нчхд № 133/25 на РС - Панагюрище, приключило с атакуваната пред въззивния съд осъдителна присъда. При така проследената фактология по делото касационният съдебен състав на първо място счете, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се до липса на мотиви. Прочитът на съдебния акт ясно сочи съображенията, на които е основан решаващият извод за прекратяване на производството и същите без съмнение касаят счетеното за нарушено правило „non bis in idem“ с разглеждането на повторно подадената тъжба от П. срещу В. след като е било прекратено производството по нчхд № 60/25 г. на РС – Панагюрище, образувано за същото деяние. В тази насока е сторено и позоваване на изричната разпоредба на чл.24, ал.1, т.6 НПК като основание за прекратяване на производството и отказа на окръжния съд да се произнесе по съществото на депозираната жалба и отмяна на постановената първоинстанционна присъда. Тъждеството на обстоятелствената част на тъжбата, поставила началото на прекратеното производство по нчхд № 60/25 г. с тази по второто образувано нчхд № 133/25, и двете по описа на РС – Панагюрище, е безспорно, тъй като касае твърдения на тъжителя за конкретно посегателство от страна на подсъдимия спрямо собствеността му. Независимо от това неправилна е преценката на въззивния съд за наличието на повторно разглеждане на тези факти, доколкото първоначално депозираната тъжба въобще не е била предмет на обсъждане по същество в първото по ред съдебно производство по нчхд № 60/25 и с постановеното по него разпореждане за прекратяване от 29.04.2025 г. съдът не е поставил край на наказателното такова. То е било образувано преждевременно, поради все още наличното наказателно производство от общ характер (по чл.216, ал.1 от НК), спряно от прокурора на основание чл.25, ал.1, т.6 НПК, поради становището му за престъпление, преследвано по тъжба на пострадал от частен характер (по чл.216, ал.4 НК). Последното е било все още висящо към обсъждания момент и именно поради това правилно е била съзряна необходимостта от изчакване развитието на производството по атакуване постановлението на прокурора за спиране с произнасянето на съда по правилността му. Едва след постановяване на определението от 08.07.2025 г. по нчд № 217/24 на РС – Панагюрище е отпаднала визираната пречка за провеждане на наказателно преследване от частен характер и за тъжителя е била налице възможността валидно да сезира съда с тъжба, отговаряща на изискванията за редовност и искане за осъждане на подсъдимия за описаното от фактическа страна престъпно деяние. При посочената последователност в действията на тъжителя по сезиране на съда с двете тъжби и същността на постановения отказ да се разгледа първата такава, налага извода, че разпореждането за прекратяване на производството по нчхд № 60/25 г. не представлява прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 от НК. То следва да се разглежда подобно на акт, с който съдебното производство е било прекратено, за да се отстрани нередовност в обвинителния акт или в тъжба на пострадал, след което не е налице пречка за разглеждане на съответния обвинителен инструмент по същество. По естеството си това първоначално прекратяване на образуваното съдебно производство е решило само въпрос по даване ход на тъжбата и не може да се счете за прекратяване на наказателното производство, което да обуслови недопустимото произнасяне на съда впоследствие с присъда. С депозирането на вече допустимата (поради прекратеното наказателно производство от общ характер) втора по ред тъжба на частния тъжител в процесния случай е поставено началото на наказателния процес, проведен пред първата инстанция при правилен неин отказ да се уважат идентичните възражения на защитата по допустимостта на производството (в с.з. на 07.10.2025 г.). Постановената присъда, предмет на депозираната въззивна жалба е следвало да бъде проверена по същество от въззивния съд, а като не е сторил това и е прекратил производството на обсъденото основание, същият е допуснал съществено процесуално нарушение при упражняване правомощията му по чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.6 НПК, налагащо отмяна на акта му. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание, който да се произнесе по съществото на въззивната жалба от подсъдимия с дължимото обсъждане на доводите в нея. С оглед крайния изход на делото следва да намери решение и въпросът за възлагане на разноските по него, сторени от страните, поради което на този етап не би могло да се обсъжда искането на защитника за присъждане на такива в настоящото производство. Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение