Решение № 3476 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2010 г.

Решение № 3476 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10024/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Глобал трейд груп" ЕООД гр. София, подадена чрез адв. М. Чечова, процесуален представител на управителя Д. Александров, срещу решение № 1561/19.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1265/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 801358/10.07.08 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 90/19.01.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с който не е признато право на данъчен кредит в размер на 3156,56 лв. по фактури, издадени от "Сим Тел 1" ЕООД и в размер на 9779,15 лв. по фактури, издадени от "Андромеда Реал" АД. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушение на материално-правни норми, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен и необоснован е изводът на съда, че доставките по фактури, издадени от "Сим Тел 1" ЕООД не са реални, както и че правилно не е приложен чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), въпреки наличието на плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика. Намира за незаконосъобразен и изводът на съда, че липсва доставка и не са налице предпоставки за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) и по фактура, издадена от "Андромеда Реал" АД. В проведеното съдебно заседание пред касационния съд, и в писмени бележки, касаторът навежда довод за незаконосъобразност на съдебното решение и поради неотчитане на обстоятелството, че обжалваният пред него ревизионен акт е нищожен, тъй като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган по смисъла на чл. 134 ДОПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Мирчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е РА № 801358/10.07.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 90/19.01.2009 г. на Директор на Д "ОУИ" София, в частта, в която не е признато право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2005 г. - в размер на 3156,56 лв. по фактури № 185/28.12.2005 г. и № 186/29.12.2005 г., издадени от "Сим Тел 1" ЕООД и в размер на 9779,15 лв. по фактура № 120/13.12.2005 г., издадена от "Андромеда Реал" АД. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на РА и е приел, че РА е издаден от компетентен орган, спазена е формата на акта и не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му. Решението е постановено при съществено съдопроизводствено нарушение. Съдът не е проследил служебно спазването на чл. 150, ал. 1 ДОПК от ответника - окомплектоваността на данъчната преписка с всички доказателства, относими към спорния въпрос за действителността на РА - описания в ревизионния акт /с. 8 и 10 от него/ АПВ № 8023/01.12.2006 г., касаещ процесния данъчен период - м. 12.2005 г., издаден преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. В тази връзка съдът не е обсъдил компетентността на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия. АПВ № 8023/01.12.2006 г. е от значение за преценката дали е било в правомощията на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия № 800023/03.01.2008 г. - Началник на сектор "Ревизии" в Дирекция "ДОК" на ТД на НАП София, да възложи ревизията или това е следвало да се направи от териториалния данъчен директор на основание чл. 134, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 3 ДОПК в ред. преди ДВ бр. 108/2007 г. с оглед датата на издаване на АПВ и ревизирания данъчен период. Събирането на това доказателство, включително на данни относно релевантните обстоятелства - обжалван ли е АПВ по административен и/или съдебен ред, влязъл ли е в сила и кога, какво е съдържанието му по отношение на данъчен период м. 12.2005 г. - какви задължения са определени, респективно прихванати или възстановени, както и на други относими, но несъбрани от съда, доказателства - СД по ЗДДС, подадена от касатора за период м. 12. 2005 г., РА № 20000763/29.06.2007 г., отменен с решение на Директора на Д "ОУИ" София № 2092/13.1.2007 г., е от съществено значение за изводите, които следва да се направят относно действителността на обжалвания ревизионен акт. От значение е било да се установи дали за същия данъчен период има влязъл в сила АПВ като стабилен административен акт според същността, придадена му по смисъла на чл. 129, ал. 3 ДОПК в ред до 19.12.2007 г. Освен че не е събрал изброените по-горе относими за спора писмени доказателства, съдът е допуснал и друго процесуално нарушение - не е изложил мотиви, не е обсъдил действителността на обжалвания пред него ревизионен акт с оглед наличието на данни по РА /отбелязвания на л. 8 и 10/ за издаден АПВ за същия данъчен период. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, както и на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Неправилно съдът е обсъдил спазването на материалноправните предпоставки по издаването на обжалвания РА за данъчен период м. 12.2005 г., без да провери дали заповедта за възлагане на ревизията е издадена от компетентен орган, което е от значение за действителността на проведеното ревизионно производство и на издадения ревизионен акт. Решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да задължи приходната администрация да представи по делото посочените по-горе писмени доказателства и данни, и в съответствие с дадените по-горе указания по тълкуването и приложението на закона да направи обоснован извод дали данъчните задължения по ЗДДС на касатора за данъчен период м. 12/2005 г. са определени с влязъл в сила акт и съответно - дали обжалвания РА е валиден в частта си, касаеща определените задължения за този период. При новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за касационното производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение