Решение № 9365 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2017 г.

Решение № 9365 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Н., гражданин на Р. С. срещу решение № 8294/22.12.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 7613/2016 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ за издаване на виза, вид D, постановен на 16.08.2016 г. от консул при Генералното консулство на Р. Б. в Ниш. Релевира възражения по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съда досежно материалната законосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че са налице предпоставките за издаване на виза, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Р. Б.. Прави искане за отмяна на оспорения акт и постановяване на друг, с който да се отмени обжалвания отказ. Ответникът по жалбата, КДЛ в Генерално консулство на Р. Б. в Ниш не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. По същество жалбата е неоснователна: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е отказ за издаване на виза, вид D, за дългосрочно пребиваване в Р. Б., постановен на 16.08.2016 г. от консул при Генералното консулство на Р. Б. в Ниш. Въз основа на събраните и анализирани в хода на производството доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не следва да се повтаря. Спорът касае приложението на закона: Правилен е изводът на АССГ, че условията и редът, по които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат територията на Р. Б. са уредени в Закона за чужденците в Р. Б.. Едно от изискванията за влизане на чужденец / който не е гражданин на ЕС/ в страната, е да притежава виза. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ се издават от дипломатическите и консулските представителства на Р. Б.. Специалните основания, при които се отказва издаване на виза, са регламентирани в чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. Правилни са изводите на АССГ, че обжалваният отказ е постановен във валидна форма съгласно изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим - формуляр в два екземпляра по образец, съгласно Приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. Процесният отказ е обективиран във формуляр, подписан от консула на Генералното консулство на РБ в Ниш, на когото генералният консул в същото консулство е възложил да съставя и подписва формулярите по чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Правилен е извода на съда и досежно установената законосъобразност на акта като издаден при спазване на процедурата по издаването му и правилното приложение на материалния закон: Отказът е постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, органът отказва издаване на виза, ако заявителят не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. В обжалвания отказ органът е изписал, че представените документи, съгласно основанието са изготвени формално с цел единствено получаване на виза. Така изписаните фактически и правни основания за отказ, обективират едно от законово определените основания, като и касационната инстанция приема същото за съответстващо на фактите по спора. И административният орган, и съдът са направили извод за симулиране от страна на заявителя на законовите изисквания, представляващи предпоставка за уважаване на искането за издаване на виза. Изискването за достоверност както на целта на пребиваването, така и на условията на пребиваване на лицето в страната означава представяне на доказателства, които в своята съвкупност ще обосноват именно извод за реалност, а не за симулативност на посочените такива в заявлението. Преценката е конкретна за всеки отделен случай. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, относим към друго производство. Съгласно тази разпоредба, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата, след проверка и оценка на представените документи относно активност и данъчна изрядност на дружеството, и относно планираните дейности на представителството. В случая тази хипотеза и предпоставките за реализирането й не са налице. Предвид изложеното, и като съобрази доводите на АССГ досежно законосъобразността на обжалвания отказ, касационният състав приема, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС