Решение № 9794 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 180/2010 г.

Решение № 9794 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 180/2010 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Светослава Хаджиева, в качеството й на процесуален представител на Стилиян Симеонов Стоянов, синдик на "Елпин трейд интернешънъл" АД, срещу решение № 64 от 12.11.2009 г. по адм. дело № 402 по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 470 от 17.07.2003 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 866 от 10.09.2003 г. на и. д. директор на РДД - гр. Пловдив в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 6 203 885.45 лв. и начислената лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христина Стоянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил ДРА № 470 от 17.07.2003 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 866 от 10.09.2003 г. на и. д. директор на РДД - гр. Пловдив (в съдебното решение на ОС неправилно е изписан вместо № 866 на решението такъв под № 603). Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагане на ЗДДС (отм.) по повод подадено заявление за дерегистрация по този закон, като с него е начислен допълнително ДДС в размер на 6 203 885.45 лв. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) за данъчен период 1.02.2003 г. - 11.02.2003 г. Ревизиращият орган е установил наличието на нематериални дълготрайни активи по с/ка 213 "Права върху интелектуална собственост" на стойност 34 515 834.92 лв., включващи: технологии на стойност 3 840 608.60 лв., марка Premiere на стойност 30 146.00 лв. и софтуер за управление на производство на водоплаващи птици на стойност 27 147 646.00 лв.; и по с/ка 214 "Програмни продукти" такива на стойност 1 023.65 лв. Същите не са били отразени в протокол-опис и ревизираното дружество не е начислило ДДС. Освен, че е начислен ДДС на посоченото основание, като пазарна стойност на активите ревизиращият орган е приел балансовата стойност на заведените от дружеството активи към 31.01.2003 г., с оглед на чл. 20, т. 5, б."г" от ЗДДС (отм.). Това е предметът на спора и при повторното разглеждане на същия от окръжния съд след отменително решение № 9847 от 18.10.2007 г. на ВАС, първо А отделение, по адм. дело № 3506 по описа за 2007 г. В мотивите на сега обжалваното решение са обсъдени дадените указания при разглеждането на спора по касационен ред, като същите са изпълнени и чрез събиране на писмени доказателства по делото относно начисляване на данъка при придобиване на активите, плащането на същия, относно разминаване между данните в договора за покупко-продажба от 30.09.2002 г., инвойс фактура № 18 от 26.09.2002 г., констатациите в ДРА за записванията по баланса на дружеството и приетото заключение на вещото лице Далчева. По делото е изслушана друга ССчЕ, която е кредитирана от съда като неоспорена. Експертът установява, че за периода от придобиването на софтуера 26.09.2002 г. до 10.02.2003 г., датата на дерегистрацията по ЗДДС (отм.), до която дата е влязло в сила и решението на ПОС от 20.12.2002 г. за обявяване на дружеството в несъстоятелност, с процесния софтуер не са били извършвани както освободени доставки, така и облагаеми. Няма счетоводни данни за произвеждане чрез него на продукция, за заприходяването й, както и за извършени продажби. Същият е заведен като актив по с/ка 213 "Права върху интелектуална собственост", дружеството не е начислявало ДДС и съответно не е ползвало данъчен кредит при придобиването на софтуера по инвойс фактура № 18 от 26.09.2002 г. От правна страна решаващият съд е приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), според която към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч, поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка, освен когато този закон предвижда друго. Обсъдил е и разпоредбата на чл. 20, т. 5 от ЗДДС (отм.), в която в приложимата редакция е прието, че "пазарна цена" на стока или услуга е сумата без ДДС, която би била платена за идентична стока или услуга по доставка при същите условия между лица, които не са свързани. Същата се определя по визираните методи по б. б. "а", "б" и "в". По делото е било безспорно, че процесните активи са закупени от "Бора инвестмънтс лимитед" - Белиз, чието седалище е извън страната и няма обект на територията на страната по смисъла на чл. 20, т. 4 от ЗДДС (отм.). Според съда не може да се приеме възражението на жалбоподателя за неприложимост на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), поради приложимостта на чл. 61 от ЗДДС (отм.). По повод последната разпоредба приема, че не са налице кумулативните условия, визирани в нея и конкретно не е установено категорично по делото, че процесните активи не могат да бъдат предмет на бъдеща облагаема или освободена доставка - т. 3 от нея. Според съда не намира приложение и чл. 62 от ЗДДС (отм.), понеже не е налице хипотезата "платеният от него данък да не е с право на данъчен кредит". По отношение на указанията във връзка с разминаване на балансовите стойности от ДРА и заключението по първоначалната експертиза, съдът е приел, че с изслушване на втората експертиза и липсата на възражения по нея, такива неточности не се явяват. По отношение на възражението за приложимост на чл. 92 от ЗДДС (отм.), съдът е приел, че тя е неотносима към спора, понеже в нея са предвидени други хипотези, такива за освобождаване на облагаеми доставки от ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдяните нарушения. Съгласно чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч, поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка, освен когато този закон предвижда друго. Поради това лицето следва да начисли данък върху пазарната цена на активите, ако биха били предмет на облагаема доставка. Задължение за начисляване на данък на посоченото основание не възниква в случаите, когато за доставката на съответния актив е приложима разпоредбата на чл. 62 от ЗДДС (отм.), ако за съответния актив лицето е платило данък, но този данък не е с право на данъчен кредит. Последната разпоредба в процесния спор не се явява приложима, респ. правилно е приложен чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), което е и основният спорен момент. Тя се явява неприложима, понеже според нея ДДС не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултат от получена услуга, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит. В случая задълженото дружество не е заплащало начислен му ДДС, както и не е начислявало ДДС, респ. не е ползвало данъчен кредит. В случая не се явява приложима и разпоредбата на чл. 61 от ЗДДС (отм.), като тя е единствената разпоредба по отменения закон, в която е предвидено получателят да начисли ДДС. При покупката на нематериалните активи дружеството правилно не е приложило тази норма и като купувач не е начислил ДДС, понеже не е налице едно от условията, това по т. 3 - получената услуга се използва за извършване и на освободени доставки. Тази разпоредба е неотносима към чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), тъй като облагането на активите, налични към датата на дерегистрация, не е свързано с изискването непременно при покупката им да е ползван данъчен кредит. Условието е активите да биха били предмет на облагаема доставка. Позоваването на чл. 111 от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., която урежда отношенията при дерегистрация е неточно, понеже ревизираният период е м. 02.2003 г., а посочената разпоредба е действаща от 1.01.2007 г. По повод констатираните неточности в ДРА за записванията по баланса на дружеството и с оглед изслушаната експертиза, съдът е изложил мотиви за липса на такива, като в тази насока няма касационно възражение. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължи присъждане на съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже на нея са присъдени такива в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение