Решение № 8266 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) и касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК) срещу Решение № 3795 от 29.01.2026 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 11506/2025 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-02-16-698 от 10.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. в частта по т. 1.1, с която е отказана верификация на разходи в общ размер на 355 524,26 лв. по заявленията за подкрепа на „Вит Авто Транс“ ЕООД и „Метро Плюс“ ООД и в частта по т. 2 за отказана верификация на разходи в общ размер на 3 925,30 лв. по отношение на крайните получатели „Калея“ ООД и „Дари Комерс“ ООД. Съдът е изпратил преписката в отменената част на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагането на закона. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата.

Министерството на транспорта и съобщенията обжалва решението в частта, с която частично е отхвърлена първоинстанционната жалба, а административният орган – в останалата част. И в двете касационни жалби се твърди, че в съответната обжалвана част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – всяка от тях е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането им по същество, касационната инстанция приема, че касационната жалба на бенефициера е основателна, а на административния орган – неоснователна.

Обжалваното съдебно решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 10600 от 29.10.2025 г. по адм. дело № 7284/2025 г. на ВАС, седмо отд., с което е отменено Решение № 14848 от 30.04.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 9595/2024 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Решение № РД-02-16-698 от 10.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. за отказ за верификация в частта по т. 1.1 за сумата в размер на 856 632,22 лв. и в частта по т. 2 за сумата в размер на 24 677,84 лв.

По отношение на неверифицираните разходи в т. 1.1 от акта в размер на 856 632,22 лв. касационната инстанция е приела, че липсват собствени мотиви на съда, доколкото единствено е възпроизведено пестеливо съдържанието на акта, без съдът да обсъди въпроса дали описаните в акта констатации могат да се квалифицират като нарушения на т. 13 и 15 от Условията за кандидатстване и дали описаните фактически основания правилно са подведени под сочената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

По отношение на неверифицираните разходи по т. 2 от акта в размер на 24 677,84 лв. касационната инстанция също е приела, че съдът не е изложил собствени мотиви. Съдът лаконично и бланкетно е отбелязал единствено, че в тази част актът съдържа мотиви с посочени фактически и правни основания и че в него е отбелязано на кои от изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ не отговаря даденият разход по съответния договор с крайните получатели на помощта. Липсва анализ относно релв.нтните за спора факти за всеки разход/група от разходи за всеки отделен кандидат, относно правната им квалификация, като липсва и преценка на съда на първо място приложима ли е посочената правна норма и второ относими ли са към нея описаните в акта фактически установявания.

Дадени са задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта в частта му по т. 1.1 и т. 2, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта в посочените части за всеки отделен разход и за всеки отделен кандидат.

В обжалваното в настоящото касационно производство решение съдът е установил от фактическа страна, че Министерството на транспорта и съобщенията е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по административен договор от 02.10.2020 г. № BG16RFOP002-2.079-0002-C01 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. за изпълнение на проект „Подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19, чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ (МТИТС), към настоящия момент Министерство на транспорта и съобщенията (МТС).

Въз основа на административния договор и съгласно дейностите по проекта Министерството на транспорта и съобщенията е обявило процедура „Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.091 „Подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, в резултат на която са били сключени 580 административни договора за безвъзмездна финансова помощ с крайни получатели микро, малки и средни предприятия (МСП), извършващи автобусни превози („крайни получатели“) съгласно Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по процедура чрез директно предоставяне. Целта на процедурата е била осигуряването на оперативен капитал за българските микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

На 10.12.2021 г. Министерството на транспорта и съобщенията е представило междинен технически отчет, междинен финансов отчет и междинно искане за плащане за периода от 02.10.2020 г. до 30.11.2021 г. по административен договор № BG16RFOP002-2.079-0002-C01. При проверката е осъществена кореспонденция във връзка с констатациите на органа и от МТС са представени разяснения, допълнителни документи и информация.

За изпълнението на Дейност № 2 от административния договор е следвало да бъде направен подбор и оценка на заявленията за подпомагане, получени от кандидати - микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, като за целта е била обявена от бенефициера схема за набиране на заявления за подкрепа и в резултат от изпълнението на дейността са били набрани и оценени 639 бр. заявления за подкрепа от предприятия, извършващи автобусни превози, засегнати от временните противоепидемични мерки, въведени в страната.

1. Точка 1.1 от административния акт.

След извършена проверка на представените от МТС документи административният орган е приел, че не са били допустими за подпомагане следните предприятия: „МЕРИТРАНС – 2017“ ЕООД с размер на получена БФП - 51 107,96 лв. (заявление рег. № BG16RFOP002-2.091-0028); „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД с размер на получена БФП - 450 000,00 лв. (заявление рег. № BG16RFOP002-2.091-0150); „ВИТ АВТО ТРАНС“ ЕООД с размер на получена БФП - 5 566,00 лв. (рег. № BG16RFOP002-2.091-0406) и „МЕТРО ПЛЮС“ ООД с размер на получена БФП - 349 958,26 лв. (заявление рег. № BG16EFOP002-2.091-0471) или всички общо в размер на 856 632,22 лв.

За посочените дружества е установено, че не отговарят на изискванията за микро, малко и средно предприятие.

За крайния получател „МЕРИТРАНС – 2017“ ЕООД се посочва, че едноличният собственик на капитала му - П. А. П., е собственик на капитала и на „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ“ ЕООД с ЕИК 202111161 с основен предмет на дейност - автобусен транспорт. Дейността на двете дружества е приета за сходна, поради което са налице обстоятелствата по чл. 4, ал. 8 във връзка с ал. 5 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) – свързаност между двете предприятия. От информационна система АПИС е установено, че заетите лица в предприятието „АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ“ ЕООД са над 250 лица (средно между 300 и 350 лица за периода 2018 - 2019 г.)

За крайния получател „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД е установено, че към 31.12.2018 г. едноличен собственик на капитала му е „ЕТАП - АДРЕСС“ АД ЕИК 831590329, който се притежава 57,5 % от З. Б. и 42,5 % от Г. Б. Т..

За 2019 г. едноличен собственик на капитала на „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД е „ТРАНСПЕКТ“ АД ЕИК 204896127, чийто капитал се притежава по 50 % от Г. Л. А. и П. Й. Г.. За 2019 г. „ТРАНСПЕКТ“ АД притежава 86 % от капитала на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД ЕИК 121444454, а останалите 14 % се притежават от кандидата „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД. Заедно двете дружества за посочения период са 100 % собственици на капитала на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД ЕИК 121444454 (заети лица за 2019 - над 250).

При така установените обстоятелства е изискана допълнителна информация и документи, необходими за определяне на категорията на кандидата. Въз основа на представената информация и документи и след направени допълнителни проверки е установено, че за 2018 г. предприятието „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД има заети средно 112 лица. Едноличен собственик на капитала на кандидата е „ЕТАП - АДРЕСС“ АД с ЕИК 831590329, което по данни от АПИС за 2018 г. има средно заети около 50 лица. Съгласно годишния доклад за дейността на „ЕТАП - АДРЕСС“ АД за 2018 г. (публично достъпен в ТР) същото дружество притежава 100 % от капитала на „ДОДО БИЙЧ“ ЕООД със средно заети за 2018 г. 8-10 лица и „МИНЕРАЛНА ВОДА КОМ“ ЕАД със средно заети за 2018 г. около 70-75 лица и участва с 37,5 % в капитала на „ЦЕНТРАЛНА АВТОГАРА – СОФИЯ“. Установено е, че от своя страна „ЦЕНТРАЛНА АВТОГАРА – СОФИЯ“ е свързана с „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, което притежава 62,5 % и е свързано предприятие на предприятието партньор на кандидата.

За крайния получател „ВИТ АВТО ТРАНС“ ЕООД при извършена проверка в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ е установено, че за периода 2019 и 2018 г. едноличен собственик на капитала му е „ЛЕВ КОРПОРАЦИЯ“ АД, което е едноличен или мажоритарен собственик на капитала на редица други предприятия, за които няма представена информация, но е налице свързаност на тези предприятия с кандидата по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМСП.

За крайния получател „МЕТРО ПЛЮС“ ООД е установено, че с него е свързано дружеството „ЕФЕС ГРУП УЛУСЛАРАРАСЪ ТАШЪМАНДЖЪЛЪК СЕЯХАТ ВИ ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“, Турция, чийто едноличен собственик на капитала е турски гражданин. Изискани са допълнителни документи и информация. В отговор е получено разяснение, че поради смяна на счетоводителя не разполагат с информация за свързаното дружество и не могат да предоставят други документи, поради което административният орган е посочил, че не може еднозначно да се приеме, че предприятието отговаря на изискванията за допустимост по процедурата.

По горните съображения административният орган е приел, че претендираните за верификация разходи в общ размер от 856 632,22 лв. са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.) във връзка с нарушение на изискванията по т. 13 и 15 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ по процедура чрез директно предоставяне № BG16RFOP002-2.079, тъй като директният бенефициер е отчел недопустими за финансиране дейности чрез предоставянето на помощ на крайни получатели, които не отговарят на изискванията да са микро, малки и средни предприятия.

2. Точка 2 от административния акт.

След извършена проверка на документите, удостоверяващи изпълнението на Дейност 4 „Извършване на мониторинг и контрол върху предоставената подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19“, административният орган е констатирал недопустими разходи по административни договори за безвъзмездна финансова помощ в общ размер на 24 677,84 лв., както следва:

• по договор с № BG16RFOP002-2.091-0005-C01 с краен получател „КАЛЕЯ“ ООД в размер на 5 810,00 лв., от които:

3 110,00 лв. по фактура с № 6100021566 от 27.05.2020 г., издадена от „ПРИМЕКС“ ЕООД, тъй като крайният получател не е представил разходооправдателни документи, с което е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.) и

2 700,00 лв. по фактура с № 0000000109 от 15.10.2020 г., издадена от „ВВН-ТРАВЪЛ“ ООД по договор за наем на пътнически автобус от дата 02.01.2020 г. От предоставения договор е установено, че съгласно чл. 2 се дължи наем в размер на 180,00 лв. без ДДС на ден, като периодът на фактуриране и отчитане е на три месеца. Посочената фактура е била за периода 01.01.2020 г. - 31.03.2020 г. за 90 дни, или общо 16 200,00 лв.. По процедурата са били допустими разходи след 01.02.2020 г. съгласно т. 14.1 „Условия за допустимост на разходите“: „За да бъдат допустими разходите по настоящата схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ трябва да отговарят на следните условия: …да бъдат извършени след 01.02.2020 г. и до крайната дата на изпълнение на заявлението за подкрепа.“ След отправени забележки крайният получател е редуцирал разхода до 13 500,00 лв., но от административния орган е прието, че допустими са само разходите за периода след 01.02.2020 г. - 29 дни за февруари и 31 дни за март, или общо 60 дни за сумата от 10 800,00 лв. В останалата част разходите са недопустими, тъй като надвишават допустимия размер от 10 800,00 лв. със сумата от 2 700,00 лв., поради което същите са направени в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.).

• по договор с № BG16RFOP002-2.091-0032-C01 с краен получател „ДАРИ КОМЕРС“ ООД в размер на 815,30 лв. - установено е, че периодът на изпълнение по договора е от 09.12.2020 г. до 09.06.2021 г., като финалният отчет се подава в едномесечен срок след изтичане на срока за изпълнение, регламентиран в чл. 2.6 от Общите условия към АДБФП, или в срок до 09.07.2021 г. Получателят е представил финален отчет предсрочно на 01.06.2021 г., в който е посочил за дата на приключване 30.05.2021 г. и е прието, че проектът е изпълнен и отчетен предсрочно, с оглед на което се формирали недопустими за финансиране разходи за застраховки. Първата - по сметка за изплатени суми № 21030916071678 от 09.03.2021 към полица с № 440120220009029 в размер на 59,08 лв. с период 12 месеца, считано от 09.06.2020 - 08.06.2021 г. Втората е по сметка за изплатени суми № Р011253057 от 09.03.2021 към полица с № BG/22/120001580204 в размер на 20,49 лв. с период 12 месеца, считано от 10.06.2020 до 09.06.2021 г. Административният орган е приел, че са допустими само разходи след 01.02.2020 г. и до 30.05.2021 г., поради което тези разходи противоречат на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.). Също така е било установено, че към отчетните документи не е представена сметка за изплатените суми за първата вноска по полица 440120220009029 от 10.06.2020 от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в размер на 546,96 лв., поради което разходите противоречат на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.), както и е било установено дублиране на отчетените разходи по сметка за изплатени суми Р00995817S от 12.08.2020 от застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД в размер на 188.77 лв., поради което за тези разходи е прието, че противоречат на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.).

• по договор с № BG16RF0P0O2-2.O91-O033-C01 с краен получател „М – БУС“ ООД неверифицирани разходи в общ размер на 357,28 лв., от които 272,89 лв. по предявена цялата стойност в размер на 509,40 лв. без ДДС по фактура с № 0039689626 от 25.02.2020 г., издадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД за предоставена услуга за периода от 17.01.2020 г. до 13.02.2020 г. и 84,39 лв. по фактура с № 0039688478 от 24.02.2020, издадена от същия доставчик за услуги за периода от 04.01.2020 до 31.01.2020 г. УО е приел за недопустими за финансиране тези разходи, тъй като противоречат на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.), защото са направени преди 01.02.2020 г.

• по договор с № BG16RFOP002-2.O91-0083-С01 с краен получател „М и М ТРАВЕЛ“ - недопустими разходи в размер на 13 588,47 лв. За сумата от 13 587,37 лв. органът е установил, че няма съпоставимост на офертите. В отказа е посочено, че от приложените сканирани оферти едната от „ЮМЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД е с дата 13.04.2020 г., а другата от „МЕТАЛКОМ ИНВЕСТ“ ЕООД е с дата 22.09.2020 г., поради което офертата от „ЮМЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД не е била релевантна към момента на избора - месец септември 2020 г. (т.е. е с 5 месеца по-късно), както и че офертите са несъпоставими и по пазарна цена предвид дългия период от време между издаването им и за продукт - гориво, чиито цени са изключително динамични на пазара, поради което не са били спазени изискванията на подточка 1 от точка 14.2. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване и тези разходи противоречат на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.). За сумата от 1,10 лв. по фактура № 0000010255 от 11.07.2020 г. поради допусната неточност при вписването на закупеното количество гориво е постановен отказ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и 6 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.).

• по договор с № BG16RFOPO02-2.091-0115-С01 с краен получател „ЕЛИТ 94 – М. ПАВЛОВ“ ООД в общ размер на 2 862,63 лв. На първо място като недопустими са определени разходи по фактури с № 10112544 от 28.08.2020 и с № 10112581 от 31.08.2020 на „БАЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД в размер на 46,22 лв. и фактура с № 1121 от 09.09.2020 в размер на 61,33 лв. на „БД АУТО“ ЕООД, върху които липсва гриф „Оригинал“. Според органа същите не отговарят на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.) поради несъответствие с чл. 78, ал. 1, т. 2 и чл. 79, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. На следващо място за недопустими са приети разходи по четири броя застрахователни полици, тъй като попадат в обхвата на недопустимите разходи съгласно точка 14.3. Недопустими разходи от Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както следва: застрахователна полица с № BG/22/120002624336 от 15.09.2020 от застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД за сумата от 160,97 лв., тъй като от представените документи услугата е приета с предназначение за лични нужди, застраховано е било лицето Д. Й., а полицата не е издадена на името и в полза на дружеството „ЕЛИТ 94 - М. ПАВЛОВ“ ООД; втората полица с № BG/22/121000473267 от 09.02.2021 за сумата от 132,01 лв. от същото застрахователно дружество отново не е била издадена от името и в полза на дружеството; третата с № 4704210100G007S5 от 10.02.2021 г. от застрахователно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД за сумата от 2 201,82 лв. също така не е била издадена на името и полза на дружеството и четвъртата с № ВО/22/120001618672 от 12.06.2020 от „ЛЕВ ИНС“ АД за сумата от 260,28 лв., застрахован „ДСК Лизинг“ АД, като отново полицата не е издадена на името на дружеството и в негова полза, поради което тези разходи противоречат на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.).

• по договор с № BG16RFOP002-2.091-0137-C01 с краен получател „ПОПОВ - ГМ“ ЕООД за недопустими са били определени разходи в размер на 1 241,39 лв. по фактура с № 1000002671 от 28.10.2020 г., издадена от „БИГ ФРУТ“ ЕООД с ЕИК 204219157 за извършени разходи в периода след обявяване на процедурата, а именно 21.10.2020 г. Органът се е позовал на чл. 50 ЗУСЕФСУ, като е приел, че извършените разходи за гориво преди и след обявяване на процедурата са на стойност 42 921,39 лв., от които 1 241,39 лв. са извършени след обявяване на процедурата и за тях не е била проведена процедура с публична покана, поради което разходът е недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.).

• по договор с № BG16RFOP002-2.091-0229-C01 с краен получател „МЕТТРАНС – 2005“ ЕООД - разходи в размер на 360,05 лв., тъй като е констатирано, че фактура с № 7315060987 от 20.01.2021 г. с изпълнител „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на стойност 360,05 лв.. е с липсващ гриф „Оригинал“, който е задължителен реквизит съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2 и чл. 79, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, поради което тези разходи са недопустими за финансиране на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.).

От правна страна съдът е приел, че е незаконосъобразен отказът за верификация по т. 1.1 за разходи в общ размер на 355 524,26 лв. на „ВИТ АВТО ТРАНС“ ЕООД и „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, както и в частта по т. 2 за разходи в общ размер на 3 925,30 лв. на „КАЛЕЯ“ ООД и „ДАРИ КОМЕРС“ ООД. Мотивите на съда за незаконосъобразност на отказа по т. 1.1 за разходи в общ размер на 355 524,26 лв. на „ВИТ АВТО ТРАНС“ ЕООД и „МЕТРО ПЛЮС“ ООД са, че органът не направил относими фактически установявания и не е изложил конкретни мотиви, че тези дружества не отговарят на изискванията на микро, малко и средно предприятие. Мотивите на съда за незаконосъобразност на отказа в частта по т. 2 за „КАЛЕЯ“ ООД са, че не са изложени мотиви относно какъв точно разходооправдателен документ липсва. Мотивите на съда за незаконосъобразност на отказа в частта по т. 2 за „ДАРИ КОМЕРС“ ООД са, че са извършени неверни фактически установявания относно периода на извършване на част от разходите, а за друга част от разходите, че липсват конкретни мотиви от фактическа и правна страна. В останалата обжалвана част съдът е приел, че отказът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно в частта, с която се отменя отказът за разходи в общ размер на 355 524,26 лв. на „ВИТ АВТО ТРАНС“ ЕООД и „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, както и в частта, с която се отменя отказът по т. 2 за разходи в общ размер на 3 925,30 лв. на „КАЛЕЯ“ ООД и „ДАРИ КОМЕРС“ ООД. В останалата част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съображенията на касационната инстанция са следните:

1. По т. 1.1. от административния акт.

В тази част административният акт по отношение и на четирите дружества е мотивиран от правна страна с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП. Относно първото дружество - „МЕРИТРАНС – 2017“ ЕООД, административният орган е уточнил, че свързаността е чрез физическо лице - чл. 4, ал. 8, вр. с ал. 5 ЗМСП. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП предвижда четири хипотези, които водят до свързаност между предприятията, но органът не е посочил коя от хипотезите приема, че е осъществена, а съдът не може да замества преценката на органа (в този смисъл Решение № 8796 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2015 г., VII о. и Решение № 5118 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2015 г., VII о.). Съдът може само да проверява нейната законосъобразност. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност. В мотивите на оспореното решение липсва конкретното правно основание, което органът счита за приложимо с оглед установените факти. Тогава, когато правната норма съдържа различни хипотези, издателят на акта е длъжен да посочи коя счита за приложима към установените от него факти. Посочването на конкретното правно основание разкрива целта на органа. Ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната правна норма, органът не може да постигне целта си. Съдът е обвързан от посоченото от органа правно основание. Тъй като в случая правната норма съдържа множество фактически състави, без да е уточнен кой от тях органът има предвид, е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 в частта на изискването за посочване на правните основания на акта.

На следващо място, основателно касационният жалбоподател сочи, че фактическите установявания относно свързаността на предприятията са непълни, следователно не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 и в частта на фактическите основания за издаване на акта. Относно „МЕРИТРАНС – 2017“ ЕООД липсват данни относно броя на заетите лица в сочените като свързани предприятия за всяка от двете години от процесния период поотделно. За „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД няма установявания за 2018 г. За „ВИТ АВТО ТРАНС“ ЕООД и „МЕТРО ПЛЮС“ ООД няма установявания за нито една от двете години. Свързаността между предприятията и соченото основание за отказ за верификация следва да бъдат обосновани въз основа на конкретни факти, а не да се основават на предположения. Наред с основанията за допустимост на разходите по раздел първи от глава пета „Финансово управление и контрол“ от ЗУСЕФСУ, в раздел втори от същата глава законодателят предвижда, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане – чл. 64, ал. 1, пр. 1 ЗУСЕФСУ.

Прави впечатление също така, че мотивите на органа по т. 1.1 са непоследователни – органът прави извод, че процесните разходи са недопустими поради недопустимост на категорията предприятие на кандидатите (стр. 16), както и поради недопустимост на дейностите (стр. 19, последен абзац на т. 1.1), за които са разходвани средствата по процесната схема.

По изложените съображения съдебното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата относно разходите с краен получател „МЕРИТРАНС – 2017“ ЕООД и „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД. В тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на отказа относно разходите с краен получател „МЕРИТРАНС – 2017“ ЕООД и „ГРУП ПЛЮС“ ЕООД и преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне при спазване на горните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В частта, с която съдът е отменил отказа по т. 1.1 за разходите с краен получател останалите две дружества и е изпратил преписката на органа, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

2. По т. 2 от административния акт.

Правните основания на отказа за верификация на разходите са по т. 3, 4, 5 и 6 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ. За всички органът е посочил, че е приложима редакцията от ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г. Съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ, ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г. тази редакция обаче е неприложима за програмния период 2014 – 2020 г. До приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Тъй като т. 3, 4, 5 и 6 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ имат различна редакция преди и след измененията и допълненията от ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г., неправилното посочване на приложимата редакция е достатъчно основание за незаконосъобразност и отмяна на административния акт в тази част. За разлика от т. 2 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, която е с непроменена редакция и се сочи като основание за т. 1.1. от отказа и по отношение на която органът е цитирал и съдържанието й, разпоредбите на т. 3, 4, 5 и 6 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ са посочени само цифром в т. 2 от административния акт, поради което не може да се установи категорично волята на органа кои точно изисквания за допустимост не са спазени според него. Още повече, че при сходна фактическа обстановка – за извършени разходи извън релевантния за подпомагане период, органът сочи различни разпоредби като правно основание за отказа. За „Дари комерс“ ООД органът е приел, че са недопустими разходите, извършени преди 01.02.2020 г., на основание т. 3 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.). За „М - БУС“ ООД при същите фактически установявания и мотиви като основание за отказа е посочена т. 4 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ (приложима редакция съгласно § 70 ПЗР ЗИД ЗУСЕСИФ – обн., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.).

По изложените съображения правилен е крайният извод на съда за отмяна на акта в частта на разходите в общ размер на 3 925,30 лв. на „КАЛЕЯ“ ООД и „ДАРИ КОМЕРС“ ООД. В тази част съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. В останалата обжалвана част по т. 2 от отказа решението е неправилно – става въпрос за частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа за верификация на разходи за „КАЛЕЯ“ ООД в размер на 2 700,00 лв., за „М – БУС“ ООД в размер на 357,28 лв., за „М и М ТРАВЕЛ“ в размер на 13 588,47 лв., за „ЕЛИТ 94 – М. ПАВЛОВ“ ООД в размер на 2 862,63 лв., за „ПОПОВ - ГМ“ ЕООД в размер на 1 241,39 лв. и за „МЕТТРАНС – 2005“ ЕООД в размер на 360,05 лв. В тази част съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на отказа и изпращане на преписката на органа в посочената част.

С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя 90-дневен срок за произнасяне.

При този изход на делото в полза на Министерството на транспорта и съобщенията следва да се присъдят разноски в общ размер на 2 147,44 евро, от които: 1 738,40 евро за държавни такси за касационно обжалване по адм. дело № 7284/2025 г. на ВАС, седмо отд. и по настоящото дело, както и 409,04 евро за юрисконсултско възнаграждение (по 102,26 евро за всяка една инстанция).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение