Решение № 12812 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2015 г.

Решение № 12812 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. против решение № 56 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 611/2014 г. по описа на Административен съд град - Д. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, без да се конкретизират конкретни пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Касаторът е подал и частна жалба срещу протоколно определение от 07.04.2015 г., постановено по адм. дело № 611/2014 г. на АС-Д., в частта, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от присъждане на разноски по делото за съдебно-графологична експертиза. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител оспорва касационната и частна жалба, като поддържа становище за тяхната неоснователност. Ответникът - Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната и частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Касационната и частна жалба са подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд град - Д. е отхвърлил жалбата на Д. А. П. против решение № 349/26.09.2014 г. по преписка № 256/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с което е установено, че с решение рег. № 1545/04.04.2012 г. на комисията, определена в заповед рег. № К-2565 от 06.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи относно обявяване на конкурс за постъпване на държавна служба в МВР не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация по отношение на Д. А. П. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената му част е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. По делото е представена заповед рег. № К- 2565 от 06.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи относно обявяване на конкурс за постъпване на държавна служба в МВР на основание чл. 180, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР и Наредба № Iз - 9/09.01.2012 г. за условията и реда за постъпване на държавна служба в МВР във връзка с обявения конкурс за постъпване на държавна служба в Дирекция "Национална система 112" - МВР, за 26 (двадесет и шест) вакантни длъжности от категория Е - сътрудник, за които не се изисква първоначална подготовка. В изпълнение на същата е проведено заседание за разглеждане на документите подадени за участие в горепосочения конкурс, при спазване на описания в протокол рег. № 1545 от 04.04.2012 г. дневен ред, като след обработка и преглед на всички постъпили документи за участие в конкурсната процедура, на кандидатите подали в срок необходимите документи и отговарящи на условията и изискванията за участие в конкурса, и след вземането на решение за допускане на кандидати до участие в конкурса, П. попада в графата II - НЕ ДОПУСКА кандидатите до участие в конкурсната процедура за районен център 112 - В., тъй като същият, притежаващ заявление за участие вх. № 381/26.03.2012 г. не отговаря на раздел III, т. 1, т. 1.4, т. 1.5 и т. 1.6 от МЗ рег. № К-2565/06.03.2012 г. Това обосновава извод за извършен преглед на всички постъпили документи за участие в конкурсната процедура, на кандидатите подали в срок необходимите документи и отговарящи на условията и изискванията за участие в конкурса, и вземане на решение за допускане/не допускане на кандидати до участие в същия, но не и дискриминация на жалбоподателя по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законосъобразен е изводът на съда, че при недопускането на жалбоподателя в изготвения финален списък с кандидати допуснати до участие в конкурса на основание: не отговаря на раздел III, т. 1, т. 1.4, т. 1.5 и т. 1.6 от МЗ рег. № К-2565/06.03.2012 г. не е осъществена дискриминация по признак "лично положение". Правилно съдът е приел, че не е налице дискриминация на основание лично положение, тъй като жалбоподателят не е посочил обективен, същностен за личността му белег, на основание на който същият е бил по-неблагоприятно третиран в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за районен център 112 - В. на същото основание: не отговаря на раздел III, и подробно изброени конкретни точки от МЗ рег. № К-2565/06.03.2012 г., са третирани и други кандидати, подали документи за участие в конкурсната процедура, в която попада длъжността, за която е кандидатствал жалбоподателят, поради което не са налице други лица, които при сравними сходни обстоятелства да са допуснати до участие вместо жалбоподателя и това да е било поради личното им положение. От събраните по делото доказателства не е установено П. да е поставен в неблагоприятно положение на основание защитен признак в сравнение с друго лице в сходно положение, което не притежава характеристиката предмет на защита. За да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона. В случая нито пред комисията, нито в първоинстанционното производство е установено, че при обработката и прегледа на всички постъпили документи за участие в конкурсната процедура, на кандидатите подали в срок необходимите документи и отговарящи на условията и изискванията за участие в конкурса, и вземането на решение за допускане/недопускане на кандидати до участие в конкурса, и вземане на решение - не недопуска жалбоподателя до участие в конкурсната процедура на основание не отговаря на раздел III, т. 1, т. 1.4, т. 1.5 и т. 1.6 от МЗ рег. № К-2565/06.03.2012 г. е осъществено поведение на основата на признак "лично положение". Съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт, като се съобразява с доводите и твърденията на страните, като подробно аргументира изводите си за липса на неравенство в третирането. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 от АПК и при отчитане изискванията на чл. 9 от ЗЗДискр. В този смисъл твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат споделени. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба против протоколно определение 07.04.2015 г., в частта, с което съдът е оставил без уважение молбата на Д. А. П. за освобождаването му от присъждане на разноски по делото за съдебно-графологична експертиза и дава нов 14-дневен срок да внесе сумата в размер на 300 лева. Целта на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнатите права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното производство. Видно от разпоредбата е, че материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката относно материалната обезпеченост на лицето за заплащане на таксите и разноските по делото. Законосъобразно и обосновано АС-Д. е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на молителя от внасяне на депозит за съдебно-графологична експертиза, тъй като жалбоподателят е клинично и психично здрав и с оглед възрастта му, същият е роден през .... г., намира се в трудоспособна възраст, притежава МПС, няма разходи свързани с недвижими имоти и с мястото, в което пребивава, доколкото преимуществено живее при майка си и баба си, в тяхното жилище по негови изявления. В случая обаче след като жалбоподателят не е внесъл определения му депозит за вещо лице, съдът е следвало да заличи назначената експертиза, или да изложи съображения за нейната необходимост за правилното решаване на спора. Като не е извършил тези процесуални действия, съдът неправилно е осъдил жалбоподателя да заплати тази сума като направени разноски по делото. В тази част решението следва да бъде отменено. Предпоставките за освобождаване от такси и разноски са регламентирани в чл. 83 от ГПК и след като компетентният съд - в случая АСД не е приел наличието им по отношение на жалбоподателя, като не е освободил същия от държавна такса, то освобождаването касае не само първоинстанционното, но и касационното производство. Изключение от правилото би могло да има, в случай, че е налице промяна в обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, но представеното с молбата писмено доказателство декларация за имущественото състояние и доходите на лицето и на неговото семейство пред касационната инстанция не обосновава различен извод. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗД и Министерство на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 300 лв., за всеки от тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение