Решение № 5298 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2016 г.
ВАСV отделение27.04.2017 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4622 от 1.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4873/2016 г. на Административен съд С. - град ОСЪЖДА Е. Ц. Й. от гр. С. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5298 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2016 г., V о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Ц. Й. от гр. С. срещу решение № 4622 от 1.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4873/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 203 от 14.04.2016 г. на И. Д. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Изложени са съображения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (Закон за държавния служител). О. И. Д. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" със седалище гр. С. е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Е. Ц. Й. от гр. С. срещу заповед № 203 от 14.04.2016 г. на И. Д. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжността "инспектор", с ранг V м., в областен отдел "Автомобилна администрация" - С. в Главна дирекция "Автомобилна инспекция", е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да постанови решението си, Административен съд С. - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентния орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. След извършена преценка на събраните доказателства съдът е приел, че по новото длъжностно разписание е налице реално съкращаване на длъжността, изразяващо се в намаление на щатните бройки в областен отдел "Автомобилна администрация" - С. от 41 на 39. Съкращаване на длъжността има не само в случаите на премахване на присъщите й функции, а и в случаите, когато те продължават да се изпълняват, но от по-малко служители. Съдът се е позовал на съдебната практика, с която е възприето, че при назначаване в конкретно звено е без значение фактът, че при извършеното преструктуриране щатните бройки в друго регионално звено са увеличени. С включването му в заповедта за назначаване мястото на работа е станало елемент от длъжността като нормативно определена позиция. Извършването на подбор е въпрос на целесъобразност и има отношение единствено към оптимизиране на изпълнението на служебната дейност. При необявени предварителни критерии за подбор органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да подбере служителите, които да останат на работа. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител се преценяват като неоснователни. На основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжността органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. В съдебната практика се приема, че реално съкращаване е налице и в случаите, когато длъжността е запазена като наименование и система от функции, но щатните бройки за нея са намалени. В рамките на притежаваната компетентност административният орган може да извърши реорганизация в управляваната от него администрация, като оптимизира числеността на служителите съобразно изменената структура. В разглеждания случай длъжността "инспектор" в областен отдел "Автомобилна администрация" - С. продължава да съществува и по измененото длъжностно разписание, в сила от 14.04.2016 г., но броят на позициите е намален. Извършеното действително съкращаване е основано на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", изм. и доп. с § 5 от ПЗР към ПМС № 106 от 29.04.2015 г. и заповед № РД-02-16 от 14.04.2016 г. на изпълнителния директор за изменение на длъжностното щатно разписание. Измененият устройствен правилник и издадената заповед за изменение на длъжностното разписание не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на индивидуалния административен акт за прекратяване на служебно правоотношение. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради липса на мотиви защо е прекратено служебното правоотношение именно с жалбоподателя от всички служители, заемащи длъжността "инспектор". Издадената заповед е мотивирана както с фактическо основание (съкращаване на длъжността), така и с правно основание (чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.). Намаляването на щатните бройки по новото длъжностно разписание, по което няма фактически спор, не поражда задължение за органа по назначаването да извърши подбор между заемащите длъжността служители. Законът за държавния служител не въвежда такова задължение, а нормите на Кодекса на труда са неприложими при наличие на специална правна уредба на служебните правоотношения. Преценката кои от държавните служители на една и съща длъжност ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло в рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Щатните бройки за длъжността "инспектор" в регионалната структура са реално заети и не са установени вакантни позиции. От страна на жалбоподателя не са посочени конкретни фактически обстоятелства, насочващи към извод, че органът по назначаването е упражнил превратно властническите си правомощия и при еднакви условия е третирал жалбоподателя по-неблагоприятно поради прилагането на нерегулирани от закона критерии или практики. Твърдението за приети вътрешни правила, задължаващи органа по назначаването да извърши подбор по определен ред и критерии, е недоказано. В Правилника за вътрешния трудов ред на ИА "Автомобилна администрация", на който се позовава касаторът, също не са регламентирани правила за подбор между държавните служители. С акта за назначаване жалбоподателят е бил назначен на определено място на работа в отдел "Автомобилна администрация" - С. (чл. 11, ал. 3 от ЗДСл). Увеличаването на щатните бройки на длъжността "инспектор" в други структури в други населени места е неотносимо съм факта на реално съкращаване на длъжността в административното звено, в което служителят е изпълнявал длъжността. Преназначаването и преместването на държавния служител в друга администрация е допустимо като възможност в хипотезите, уредени в глава четвърта "Изменение на служебното правотношение" от ЗДСл, сред които не е съкращаване на заеманата длъжност. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с процесуалния и материалния закон, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 106, ал. 1, т. 2