Решение № 7126 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2013 г.

Решение № 7126 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Арнаудов в качеството му на изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 966 от 25.04.2013 г. по адм. дело № 287 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което по жалба на "Сигротех" ЕООД е отменен ревизионен акт № 16251100200 от 07.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 1280 от 29.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, в частта относно отказано право на данъчен кредит на дружеството в размер на 294 448,74 лв. и съответните лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна в касационното производство - "Сигротех" ЕООД, представлявано от адв. Веселина Александрова, оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмена защита и поддържани в съдебно заседание. Иска се отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, указан в чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № 16251100200 от 07.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частта му потвърдена с решение № 1280 от 29.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, с която на "Сигротех" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 294 448,74 лв. В ревизионния акт органът по приходите е приел, че по фактурите, издадени от "Металсистем Инженеринг" ЕООД, "Окси Лайт Инвест" ЕООД, "Технохит-Юг" ЕООД и "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД не са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от от ЗДДС, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, е отказано правото на данъчен кредит. Органът по приходите е обосновал този извод с обстоятелството, че нито едно от посочените дружества не е представило доказателства, от които да се установи реално изпълнение на документираните сделки. Според ревизиращите органи по отношение на доставчиците липсват материална и кадрова обезпеченост на дружествата, изпълнили и фактурирали на "Сигротех" ЕООД процесните доставки. При решаването на делото съдът е констатирал, че спорът между страните по него е единствено относно наличието на реално осъществени доставки, доколкото е било изяснено, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на фактури издадени от преките доставчици, отразяването им в дневниците за продажби и справките-декларации, като е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. За да отмени РА в обжалваната част, административният съд е приел, че необосновано ревизиращите органи са приели, че доставките по фактурите от четиримата доставчици не били извършени. Решаващият състав на съда е акцентирал върху обстоятелството, че са издадени фактури, отговарящи на изискванията на ЗСч, налице са нужните строителни книжа, договори за извършване на СМР, както и актове обр. 19. Според съда установените от органите по приходите липса на кадрова обезпеченост не може да бъде основание да се направи извод за липса на реално извършени доставки. Обсъдил е съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, като е отбелязал, че според заключението на последната, обектът "Оранжерии и складово-производствена сграда" в землището на с. Говедаре е изпълнен и тези СМР-а не биха могли да бъдат завършени без описаните в процесните фактури СМР. На следващо място съдът се е позовал на издадените на Петкана Николова и на "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, и влезли в сила ревизионни актове, които обхващат процесния период, за който не е извършена корекция на начисления ДДС от доставчика "Сигротех" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на строително-монтажни работи (СМР), каквито са и процесните, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактура или от негов подизпълнител. В конкретния случай съдът е приел, че е доказано действителното осъществяване на доставките на СМР от "Металсистем Инженеринг" ЕООД, "Окси Лайт Инвест" ЕООД, "Технохит-Юг" ЕООД и "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, само въз основа на обстоятелството, че СМР от вида и количеството на фактурираните са осъществени на обектите, което не е било спорно в процеса. По делото обаче не е установено, че тези СМР са осъществени от преките доставчици, респективно от техните подизпълнители. Както в заключението на СТЕ, така и в представените по делото писмени доказателства не се съдържат данни, че доставчиците са осъществявали дейност на обекта. Не почива на доказателствата по делото доводът на съда, че реалното осъществяване на доставките се установява от представените по делото строителни книжа, в това число разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво от същата дата, становища на компетентните органи, съгласно нормативните изисквания по ЗУТ за започване на строителство, понеже никъде в тях не са отбелязани издателите на процесните фактури. На следващо място, според представените по делото доказателства, дружествата - доставчици са превъзлагали договорените дейности на подизпълнители, като прави впечатление, че едни и същи дружества фигурират от една страна като преки доставчици, а от друга - като подизпълнители по отношение на някои от доставките. За никой от преките доставчици, както и за техните подизпълнители, не е доказано с какви съоръжения, материали и работници са осъществени строителните дейности. Основателно е възражението на касатора, базирано на анализа на договорите между ответника и доставчиците му, че според съдържанието им изпълнителят няма право да превъзлага работа на подизпълнители без изричното писмено съгласие на възложителя, а документи за изразено такова не са представени по делото. От представената документация се установява, че всички видове СМР, включително и тези, предмет на процесните фактури са приемани надлежно чрез актове, подписани представител на "Сигротех" ЕООД и възложителя. В тези актове не са отразени данни, че определени СМР са извършени от подизпълнители на "Сигротех" ЕООД. По делото липсват също така данни и доказателства за участие на "Металсистем Инженеринг" ЕООД, "Окси Лайт Инвест" ЕООД, "Технохит-Юг" ЕООД и "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД в извършването на СМР на посочения обект, в това число присъствието на лица, работещи за тези дружества на обекта. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическата обстановка по настоящото дело е идентична с фактите в главното производство по дело С-142/11 на СЕС, преюдициалното заключение по което е задължително за националните юрисдикции. Видно от мотивите на цитираното решение фактическата обстановка е свързана с осъществяване на СМР от работници на доставчика, респективно неговия подизпълнител, чието присъствие на обекта е удостоверено в главното производство от съставените присъствени списъци. (т. 28 от решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11). В случая не са налице доказателства за лицата, работили на обекта, включително тези наети по граждански договори от подизпълнителите. След като не се установява, че фактурираните СМР на обекта са осъществени от преките доставчици, респективно от техен подизпълнител, неправилно съдът е приел, че е доказано наличието на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че са налице материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Металсистем Инженеринг" ЕООД, "Окси Лайт Инвест" ЕООД, "Технохит-Юг" ЕООД и "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД. Необосновано първоинстанционният съд се е позовал на представените по делото ревизионни актове, издадени на Петранка Николова и на "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, обхващащи същите данъчни периоди като ревизирания, в които не е извършена корекция на ДДС. Първият от тях е неотносим, тъй като е издаден на възложителя на "Сигротех" ЕООД, а както вече беше отбелязано по делото не е било спорно, че СМР в обекта на Петранка Николова са били осъществени. По отношение на РА на прекия доставчик "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, обхващащ процесния период, за който не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС следва да се посочи, че според решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 ("LVK - 56 EOOД) разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. По изложените съображения, решението следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на "Сигротех" ЕООД да бъде отхвърлена. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските, присъдени на "Сигротех" ЕООД. На касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 338.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,