Решение № 1011 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2012 г.

Решение № 1011 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за социално подпомагане срещу решение № 1108 от 1.03.2012 г. по адм. дело № 5432/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД01-678/31.05.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на Тотка Иванова Костова - директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Сливен, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответницата Костова оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за отхвърляне на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. За същото не се установява приложимост на заявените с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Релевантните за спора факти са изяснени от първоинстанционния съд. При извършената от него проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК са обсъдени събраните доказателства, становищата на страните и приложимата правна уредба. Продължителността на периода от време, който е обхванала проверката на представителите на Инспектората, не е извинителна причина, за да не бъде посочена в процесната заповед датата или друг времеви ориентир за това кога са извършени упоменатите девет на брой дисциплинарни нарушения. Определящото за изхода на спора пред АССГ обаче е, че констатираните от органа по назначаването нарушения са общо формулирани, поради което не става ясно в какво точно се състои нарушението на служебните задължения на държавната служителка. По тази причина, както е приел и съдът, не може да се установи има ли нарушение на конкретен служител, който е подчинен на директора на РД "СП", в какво се състои това нарушение, респективно - в какво се изразява лошото ръководство и неупражнения ефективен контрол от страна на Костова. Неоснователно е и възражението на касатора, че сам по себе си докладът на комисията, към който има препратка в заповедта, съдържа фактическите обстоятелства за издаване на заповедта за дисциплинарно наказание. В резултат на констатираното нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл АССГ аргументирано е приел основателност на жалбата и е постановил отмяна на оспорената заповед с процесното решение. Предвид изложеното същото следва да бъде оставено в сила. Доказателства за направени от Костова разноски в касационното производство липсват, а присъждането на такива не е претендирано пред първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,