Решение № 14556 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12989/2017 г.
ВАСVI отделение27.11.2018 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334/6.10.2017 г. на Административен съд Смолян по адм. дело 247/2017 г РешениеТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14556 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12989/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Чафадарова чрез пълномощник адвокат И. Апостолов против решение № 334/6.10.2017 г. на Административен съд Смолян по адм. дело 247/2017 г. С него се отхвърля жалба на Чафадарова срещу решение № 1012-20-39#1 от 12.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № [ЕГН] от 25.05.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Смолян. Поддържат се доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Смолян не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че представените от Чафадарова документи, удостоверяващи осигурителен стаж, са предмет на установяване истинността им в наказателно производство, образувано срещу неизвестен извършител, който съзнателно се е ползвал от тях. При установеното съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Пред съда е представено доказателство на л. 110, представляващо постановление за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в гр. Смолян пред ТП на НОИ съзнателно се ползвал от неистински официални документи - образци УП-30 № Б-90-782 от 7.10.1991 г., УП-2 № 90/25.09.1996 г., УП-30 № 89: 25-9. 1996 г., УП - 3 №ХIV и трудова книжка № 283, издадени на името на Д. Чафадарова, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателно отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Видно от приложените по делото доказателства цитираните документи са част от пенсионната преписка и са послужили за удостоверяване на осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тези доказателства е останал спорен въпросът налице ли са докозателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Такова обстоятелство по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е отпадане на основанието за получаването й. Отпадане на основанието в случая означава вероятно установяване на неистинността на документите или на част от тях, които установяват осигурителен стаж, поради което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия. Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 КСО не изисква установяване по несъмнен начин към момента на преценката и издаване на разпореждането за спиране на пенсията. Достатъчна е вероятността от такъв резултат и в случая вероятността от такъв резултат е реална, тъй като в образувано наказателно производство, предмет на доказване е именно истинността на тези документи. В случая е без значение обстоятелството, че няма влязла в сила присъда или друг акт на друг орган с несъмнено изведен правен извод за истинността на документите. От значение в случая е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията тя ще бъде възобновена от датата на спирането, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането на пенсията. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр първо АПК Върховен административен съд шесто отделение