Решение № 3518 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 780/2024 г.

ВАСВторо отделение21.03.2024 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 177/30.11.2023 г., постановено по административно дело 232/2022 г. по описа на Административен съд Търговище.

ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на Н. Неделчев, [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Търговище, подадена чрез процесуален представител Л. Желязков против Решение 177/30.11.2023 г., постановено по административно дело 232/2022 г. по описа на Административен съд Търговище. С оспореното решение е отменен изричен отказ на Кмета на Община Търговище, обективиран в писмо РД-02-8496/05.12.2022 г. по искане на Н. Неделчев с вх. РД-02-8174/28.11.2022 г. за частично изменение на Подробен устройствен план в частта за кв. 35 за изменение на регулационната граница между УПИ IX-499 и УПИ X-229, и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против процесния отказ. Ответната страна Н. Неделчев се явява лично и с адвокат Ц. Стоянов, който оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в отговор и защита, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред административния съд акт, Кметът на Община Търговище е отказал да уважи заявеното искане за частично изменение на ПУП, мотивирайки се с влезли в сила съдебни актове по граждански дела. След анализ на събраните доказателства, съдът е развил мотиви за незаконосъобразност на оспорения отказ като постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които се споделят от настоящия състав. Действително, административният орган се е произнесъл по нередовно искане, без да уточни действителната воля на заявителя. Както правилно е приел съдът, административното производство по изменение на устройствения план включва две фази, първата от която е производство по реда на чл. 135 ЗУТ, което може да приключи с разрешение или отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП. Едва след провеждане на това производство следва същинското такова по реда на раздел III от глава седма на ЗУТ. Ето защо преди да се произнесе по заявеното искане с окончателен отказ да го уважи, органът е бил длъжен да уведоми заявителя за необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 135 ЗУТ. В тази връзка е следвало да установи дали искането е такова по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ или по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, след което и в зависимост от заявената воля, евентуално да изиска представяне на скица с предложение на изменението и становище на главния архитект, съгласно изискванията на чл. 135, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ. Освен това, в хода на това предварително производство на изследване подлежат единствено обстоятелствата дали искането е подадено от заинтересувало лице по чл. 131 ЗУТ, налице ли е съответствие на исканото изменение с правилата и нормативите по устройство на територията и с общия устройствен план на населеното място, каквато преценка всъщност не е била извършена от органа. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната по касация страна следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,