Решение № 6177 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2012 г.

Решение № 6177 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 1146/2.07.2012 г., постановено по адм. д. 1897/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 1100289/12.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП-Бургас, потвърден с Решение № РД-10-256/2.08.2011 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на националната агенция по приходите (ДД "ОУИ") относно непризнато право на данъчен кредит на "Ден" ЕООД за данъчен период 1.02.2008 г. - 28.02.2008 г. в размер на 27 000,00 лв. по фактури, издадени от "Еврофокс" ЕООД и лихва за забава в размер на 10 527,12 лв., както и са присъдени разноски в размер на 1603,50 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Ден" ООД оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1146/2.07.2012 г., постановено по адм. д. 1897/2011 г. по описа на АС - Бургас е отменен РА № 1100289/12.05.2011 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-256/2.08.2011 г. ДД "ОУИ" относно непризнато право на данъчен кредит на "Ден" ЕООД за данъчен период 1.02.2008 г. - 28.02.2008 г. в размер на 27 000,00 лв. по фактури, издадени от "Еврофокс" ЕООД и лихва за забава в размер на 10 527,12 лв., както и са присъдени разноски в размер на 1603,50 лв. Административният съд е приел, че за атакуваният пред него РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон като неоснователно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки, за които решаващият съд е приел за установено, че са реални и облагаеми. За да достигне до този правен извод решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е приел, че констатираните в обстоятелствената част на РА противоречиви и неясни факти, свързани с осъществяване на фактурираните доставки не са достатъчни, за да се обоснове извод за нереалност на доставките на "тиквено семе", поради което законосъобразно ревизираното лице "Ден" ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по тях. При формиране на решаващите мотиви първоинстанционният съд се е позовал и на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени въз основа на писмени доказателства и съдебна експертиза, които не установяват възприетите от решаващият съд факти. АС-Варна приема, че по категоричен начин е доказано извършването на доставки на "тиквено семе" чрез представяне на необходимите документи, доказващи съхраняването и транспортирането на стоките от Тервел до Айтос и последващото им реализиране. Основателно е оплакването в касационната жалба, че поради характера на стоките и тяхното индивидуализиране от правно значение е установяването на притежаването на стоката у доставчика, респективно фактическата възможност за изпълнение на договорените доставки. Действително изводът на АС - Бургас, че произходът на стоките е без правно значение относно възникване на право на приспадане на данъчен кредит съответства на трайната практика на Върховния административен съд, но от съществено правно значение установяването на твърдението на органите на приходите, че липсва стока от вида, посочен в спорните фактури. За възникване на право на приспадане на данъчен кредит с оглед функционирането на механизма на данъка върху добавената стойност и при съобразяване принципа на данъчен неутралитет е необходимо да е налице облагаема доставка - размяна на материални ценности като елемент от осъществяваната независима икономическа дейност. В случая предмет на спорните фактури, издадени от "Еврофокс" ЕООД през данъчен период 1.02.2008 г. - 29.02.2008 г. е тиквено семе, реколта 2008 г. (съгласно представения по делото договор от 1.02.2008 г.). По делото не е установено придобиването на тази стока от доставчикът "Еврофокс" ЕООД, което обстоятелство не е в тежест на доказване на "Ден" ООД (Решение от 21.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80-11 и С-142/11), но не е установено и последващото реализиране на точно тази стока от "Ден" ООД, както неправилно е приел АС - Бургас. Според заключението на вещото лице Арабаджиева "Ден" ООД има и други доставчици на тиквено семе, а според обясненията на управителя на ревизираното лице има останали нереализирани количества и от предходни реколти, поради което не може да се приеме за установено, че изнесеното по-голямо количество тиквено семе включва и спорните 45 тона. От съществено правно значение в конкретния случай е обстоятелството, че с РА№ 241004469/20.11.2011 г., отразяващ резултатите от ревизия на "Еврофокс" ЕООД, фактурите, издадени от "Лес Инвест" ЕООД, посочен като предходен доставчик на тиквеното семе, са приети като отразяващи нереални доставки. Съгласно практиката на СЕС (Решение от 31 януари 2013 г. по дело C-643/11, "ЛВК - 56" ЕООД) наличието на ревизионен акт на прекия доставки, с който отделни доставки са приети за облагаеми, не представлява пречка при получателя на същите доставки да се извърши различно установяване. По аргумент на по-силното основание при изрични констатации, че доставчикът не получател по облагаема доставка и не разполага с предмета на фактурираната от него последваща доставка не може да се приеме, че този факт е абсолютно без никакво правно значение при последващото лице, посочено като получател. Съществуването на стоката във всички случаи е обстоятелство, което подлежи на доказване при упражняване на право на данъчен кредит по доставки на стоки. По делото не е установено по категоричен начин съществуването на тиквено семе, реколта 2008 г. през февруари 2008 г., не е установено неговото съхраняване в този или предходен период, не е установено транспортирането му, поради наличие на разминаване между данните в товарителниците относно изпращач и доставчик. Поради надлежното оспорване на подпис върху договора от 1.02.2008 г. и приемо-предавателен протокол от 14.02.2008 г. и неангажирането на никакви доказателства в производството по оспорването им, следва да се приеме, че липсват доказателства за предаване на стоката от "Еврофокс" ЕООД на "Ден" ООД. Този факт не може да бъде приет за установен и от представените товарителници, защото в тях като изпращач и получател е посочено едновременно ревизираното лице "Ден" ООД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна. В противоречие със събраните по делото доказателства административният съд е отменил РА, с който законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на "Ден" ООД по фактури, издадени от "Еврофокс" ЕООД, които не отразяват реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и за които са налице предпоставките по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна след отмяна на съдебното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Ден" ЕООД против законосъобразната част на РА. По водене на делото касаторът не е направил разноски, но не представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане "Ден" ООД му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1490 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение