Решение № 6046 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8119/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. И. Б., от гр. Пловдив, подадена чрез представител по пълномощие адв. С. Паров от Адвокатска колегия - Пловдив, против Решение 1425/25.07.2023 год., постановено по административно дело 1341/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на Б. срещу Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик , приложена на 21.05.2023 год., спрямо автомобил марка Тойота", с рег. [рег. номер]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези твърдения са развити подробни доводи и аргументи. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната ПАМ, алтернативно моли връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. По делото е постъпила писмена защита от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. Паров, в която е заявено че се поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като отново е заявено искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по силата на което да се отмени обжалваната ПАМ, алтернативно моли връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационна инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ на близък в размер на 1000 лв., за първа инстанция и в размер на 1000 лв. за касационното оспорване. В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът И. Д. М. на длъжност - младши инспектор при сектор Общинска полиция - Пловдив към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) Пловдив, в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решене, Административен съд Пловдив е приел за установено от фактическа страна, че с процесната ПАМ, на 21.05.2023 год., И. М. на длъжност младши инспектор в сектор Общинска полиция - Пловдив към ОД на МВР Пловдив, изпълнявайки служебните си задължения, при работата му по безопасност на движението забелязал неправилно паркиран лек автомобил и устно разпоредил принудително преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил Тойота с рег. [рег. номер], като е приел, че същият е паркиран на площад [адрес] в гр. Пловдив в зона на действие на забранителен пътен знак В-27 въвеждащ забрана за престой и паркиране, с допълнителна табела за репатриране Т-18.1. Тези фактически обстоятелства се установяват от приложени по административната преписка писмени доказателства, в т.ч. три броя фотоснимки, удостоверяващи точното местонахождение на автомобила, по отношение на който е приложена ПАМ. В изпълнение на разпореждането, автомобилът на жалбоподателя е бил принудително преместен на специализиран паркинг в гр. Пловдив, [улица], като жалбоподателят е заплатил сума в размер на 80,00 лв. за принудителното преместване и престой на наказателен паркинг. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган младши инспектор в сектор Общинска полиция - Пловдив към ОД на МВР Пловдив, който е надлежно оправомощен и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е счел, че от приложените по административната преписка писмени доказателства, в т.ч. три броя фотоснимки, удостоверяващи точното местонахождение на автомобила, както и допълнително представената схема на разположение на пътните знаци в района, безспорно е установено, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата. При тези данни съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за прилагане на посочената ПАМ са предвидени две отделни хипотези 1. По отношение на ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. Когато ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, от събраните доказателства, безспорно се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на И. М. на длъжност младши инспектор в сектор Общинска полиция - Пловдив към ОД на МВР Пловдив. Правото му да произнесе това разпореждане се удостоверява от приложените по делото доказателства, в т.ч. заповед на кмета на община Пловдив. С оглед горните доводи, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в случая е налице първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП за прилагане на ПАМ. От представения по делото снимков материал, както и от приложената схема на разположение на пътните знаци в района е видно, че автомобилът е паркиран от дясната страна на пътното платно в зоната на действие на пътен знак В28 Забранено паркирането и допълнителна табела Т18.1. Съгласно приложената по делото схема пътен знак В28, придружен с Т18.1 са разположени в посоката на движението от дясната страна в участъка от пресечката на пл. Гроздов пазар до пресечката на [улица]в гр. Пловдив. Нормата на чл. 80, ал. 1 от Наредба 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 год. (Наредба 18/2001 г./Наредбата), от своя страна, въвежда правилото, че Пътен знак В28 "Забранено е паркирането" се използва за въвеждане на забрана за паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Според чл. 2, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 163, ал. 1 от Наредбата, наименованията и изображенията на допълнителните табели група "Т" се съдържат в Приложение 8. Видно от предписанието на чл. 177, допълнителна табела Т17 "Табела с текст" се поставя под пътен знак в случаите, когато е необходимо да се изясни или ограничи неговото действие и това не може да се изпълни с други допълнителни табели, а съгласно цитираното приложение, допълнителна табела Т18.1. има словесното обозначение: Принудително отстраняване на ППС . Съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Поставените знаци, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба 18/23.07.2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, са валидни за цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака. От приложените по делото снимки се установява по несъмнен начин, че автомобилът е паркиран след поставения пътен знак, по посоката на движение, като водачът не се е съобразил със същия, съгласно приложената по делото схема на вертикална сигнализация на участъка. В случая определящо за осъществяване на обективния състав на нарушението е паркиране на автомобила в забранен участък при наличието на знак В28 и допълнителна табела Т18.1, т.е. превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Предвид тези фактически установявания, в настоящият случай е налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП. С оглед на цитираната разпоредба, установената фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал и схема на пътните знаци, безспорно се установява, че автомобилът на Е. Б. е бил паркиран в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Предвид изложеното оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. От страна на ответника по касация такива не са претендирани. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,