Решение № 7046 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2011 г.
ВАСПетчленен състав19.05.2011 г.докладчик Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12839/02.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3924/2010 г. на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7046 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Стоянов, в качеството му на пълномощник на Аарон Кофи Апиа, гражданин на Гана, против решение № 12839/02.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3924/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 87 от 02.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради, нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил представената по делото журналистическа статия, че е кредитирал справка са ситуацията в Гана, касаещо факти от 2008 г., както и че в мотивите си съдът не е отразил, обстоятелството, че касатора упражнява трудово дейност и има чисто криминално досие. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Аарон Кофи Апиа против решение № 87 от 11.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказан предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, във връзка с последваща молба за закрила от 27.07.2009 г. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Прието е за установено, че от изложената бежанска история и представените по делото доказателства, не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на молителя или относно държавата му на произход, които да обосноват необходимост от защита. Посочено е, че доводите, касаещи предизборната ситуация в страната, освен че вече са била предмет на обсъждане в предходните производства, то те са в противоречие с установената ситуация в страната, характеризираща се с наличието на конституционно установен ред, гарантиране правата на човека и съществуващи гаранции за спазването им чрез създадените институционални механизми за това. Като неоснователно е оценено възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е нарушено правото му на защита, чрез отклоняване искането на адв. Стоянов да изложи "данни и бележки" по случая, тъй като не е установено адв. Стоянов да е правил подобни искания, както и че видно от протоколите от проведените интервюта, пълномощника на молителя, и самият той, са подписали представените им протоколи без възражения. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя изводите на тричленния състав. Неоснователни са възраженията, че съдът не е съобразил своето решение със събрания по делото доказателствен материал. Напротив съдът е извършил подробен и точен анализ на доказателствения материал и напълно обосновано е приел, че доводите на молителя включително и представената журналистическа статия, касаят обстоятелства, които са били предмет на обсъждане в предходните производства за закрила. Що се касае до актуалността на справка № 2740/15.09.2009 г., която съдът е ползвал при установяване от фактите по делото, то следва да се отбележи, че възражението относно актуалността на отразените в нея данни, не може да се сподели. Същата отразява социално-политическо-икономическо и историческо развитие в положението в Гана за период до 2009 г., което неминуемо е свързано с отразяване на минали обстоятелства и процеси, оказващи влияние или продължаващи и към 2009 г. Доколкото трудовата заетост и значението на господин Апиа към сигурността на страна, не се били поставени като основания при издаването на решение № 87/11.02.2010 г., то възражението в касационната жалба, че съдът не обсъждал тяхното значение, се явява голословно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия