Решение № 9227 от 3.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Иванова, против решение 115/09.03.2023 г. постановено по адм. дело 455/2022 г. на Административен съд - Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на съдебен акт по същество на спора. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Митьова къщаООД със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, обл. Пазарджик чрез процесуалния си представител адв. И. Христова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. При изложени съображения моли съдебният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е и частната жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която се обжалва определение 583 от 26.04.2023г. /неправилно изписано в частната жалба с 585 от 26.04.2023г./ на Административен съд Пазарджик. Иска да бъде отменено определението, с което е спряно допуснато по силата на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ предварително изпълнение на решение 30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Ответникът по тази частна жалба Митьова къщаООД със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, обл. Пазарджик чрез процесуалния си представител адв. И. Христова, в писмен отговор изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което прави искане същия да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната такава. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Митьова къщаООД, представлявано от управителя Д. Янев чрез процесуалния му представител срещу решение 30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е определена окончателна финансова корекция на бенефициента Митьова къщаООД в размер на 46102.88 лв., което вземане, като най-голямо по размер представлява окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. С обжалвания съдебен акт административния съд е прогласил нищожността на оспорения административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от некомпетентен орган. В случая е прието от първоинстанционния съд че, съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ е определен материално компетентния орган, имащ право да издаде административния акт, с който се определя финансовата корекция в хипотезата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Докато правилото по чл. 59 от Наредба 23/18.12.2009г. определя директора на Държавен фонд Земеделие като компетентен орган да издаде актове по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, което е извън основанията по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Следователно административния съд е извел извода, че установените от административния орган факти послужили за издаване на административния акт са от категорията на тези предвидени в хипотезата на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, т.е. неизпълнение на одобрени индикатори от страна на дружеството. Тази хипотеза не се съдържат в разпоредбите на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, чл. 59, ал. 3 от Наредба 23 от 18.12.2009г. и чл. 46, ал. 3 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., поради което решението за налагане на финансова корекция е следвало да бъде издадено от ръководителя на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007.2013г., т.е. министърът на земеделието. Също така административния съд приема, че предвид клаузите на чл. 3, ал.1 и ал. 3 от Договор РД50-61 от 11.04.2008 г. за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР 2007-2013г. не е регламентирано, че управляващия орган на оперативната програма е делегирал правомощия да издава решение за определяне на финансови корекции по реда на чл. 69 и сл. от ЗУСЕФСУ, както и че след 31.12.2015г. договорът е преустановил действието си. Постановеното решение е неправилно. Безспорно по делото е, че на 14.10.2014 г. между ДФЗ, Местна инициативна група Общини Панагюрище, Стрелча, Лесичово и "Митьова къща" ООД е сключен договор 30/3/312/0973 от 14.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Същия е подписан на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба 23 от 18 декември 2009г. Според чл.1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД 30/3/3120973 от 25.11.2013г. Предмет на съдебен контрол пред административен съд Пазарджик е решение 30/3/3120973/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-2600/6608#14 от 14.03.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Със същата на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегиите за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008г. във връзка с т. 4.4, б. б и т. 8.1 във връзка с т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 30/3/3120973 от 14.10.2014г. и чл. 70, ал.1 т. 4, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 и §4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и в изпълнение на решение 902 от 07.12.2021г., постановено по адм. дело 828/2021г. по описа на Административен съд Пазарджик на Митьова къща ООД е определена окончателна финансова корекция в размер н 46 102,88 лв., за установени неизпълнения на заложени в бизнес плана параметри. Въз основа на горепосоченото безспорно е установено, че договора за отпускане на финансова помощ е подписан на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба 23 от 18 декември 2009г. Съгласно чл. чл.59, ал.1 от Наредба 23 от 18 декември 2009 е разписано, че в случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. Отделно от това в случая процедурата по налагане на финансова корекция се е развила при действието на ЗУСЕСИФ, като съгласно § 4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, а съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП /в приложимата редакция/, в това си качество фондът администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 година. По силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността и я представлява. С ал. 5 на тази разпоредба /в приложимата редакция/ са регламентирано правомощието на изпълнителния директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /в приложимата редакция/ е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал. 1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Въз основа на цитираните по-горе разпоредби на чл. 11 от ЗПЗП, изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие има качеството на "ръководител на управляващия орган" по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, по отношение на процесната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, достигайки до обратния извод административния съд е постановил едно неправилно решение. На следващо място неправилно административния съд се е позовал на договор за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. РД50-61 от 11.04.2008г. между министъра на земеделието и продоволствието и Държавен фонд Земеделие. Видно същия е подписан на основание чл. 75, ал. 2 от Регламент на Съвета (ЕО) 1698/2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони във връзка с чл.2г, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 6, ал. 2 от Закона з финансовото управление и контрол в публичния сектор и за изпълнение на т. 3 и т. 7 от решение по т. 30 от Протокол 8 от заседанието на Министерски съвет на 1 март 2007 г., изменено и допълнено с решение по т. 7 от Протокол 11 от заседанието на Министерски съвет на 6 март 2008г., с който са уредени отношенията , които възникват между разплащателната агенция и управляващия орган на ПРСР 2007-2013г. Действително в чл. 3 от договора на агенцията се възлага изпълнението на дейностите по прилагане на всички мерки от Програмата, с четири изключения. Едно от тях е програмата по Прилагане на стратегиите за местно развитие, която е обект на проверка в настоящия случай. В ал. 3 на чл. 3 са посочени, конкретни функции който се възлагат на агенцията, имащи отношение по проверки на заявлението за подпомагане, а останалите функции свързани по разплащане са предоставени на разплащателната агенция по силата на Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което не е било налице необходимост от делегиране на правомощия от страна на управляващия орган. По тези съображения касационната инстанция счита, че оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, с право да издава решения за налагане на финансови корекции по процесната мярка, поради което не е нищожно. В случая Административен съд - Пазарджик не е осъществил дължимата проверка за законосъобразност на акта съобразно чл. 168, ал. 1 АПК и на предвидените основания в чл. 146 АПК. Касае се за обсъждане на възраженията на първоинстанционния жалбоподател, които са по същество на спора и не могат да бъдат разглеждани за първи път пред касационната инстанция, доколкото последната е инстанция по приложение на правото, а не за установяване на фактите по казуса. По изтъкнатите аргументи първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено поради неправилност, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, като се съобрази с обстоятелството, че същият не е нищожен като издаден от некомпетентен административен орган. Относно частната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното определение 583 от 26.04.2023г., постановено по адм. дело 455/2022г. от Административен съд Пазарджик в производство по реда на чл. 166 от АПК е спряно предварителното изпълнение на решение 30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е определена окончателна финансова корекция на бенефициента Митьова къща ООД в размер на 46102.88 лв., същото вземане, като най-голямо по размер представлява окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 166 от АПК, тъй като предприетото предварително изпълнение е основано на нищожен административен акт, който не поражда никакви правни последици. Още повече в случай, че бъдат потвърдени изводите на първоинстанционния съд, ще са налице изпълнителни действия, който нямат валидно основание, водещи до значителни и несъразмерни вреди на дружеството. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт е допустимо при всяко положение, докато е висящ спорът относно законосъобразността на акта и при наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК - когато се установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като последица от новонастъпили обстоятелства. Предвид това, в хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК основание за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. Предмет на производството по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК е искането на оспорващия съдът да постанови временно, до решаване на основния спор, спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Съдът се произнася пряко по субективното право на оспорващия докато процесът е висящ, за да се предотврати възможността от промени по отношение на материалното право - предмет на спора, чието осъществяване би осуетило правните последици на търсената съдебна защита. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е допуснато пряко, по силата на закона, предварително изпълнение на решение за налаган на финансова корекция . В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона или на влязъл в сила акт на органа), предварително изпълнение. Видно от обжалвания съдебен акт, административният съд се е ограничил при своето произнасяне единствено от обсъждане на предварителното изпълнение на акта в контекста на налична нищожност на самия административен акт, поради което е изследвал факти неотносими към настоящото производство. Съдът не е изложил мотиви относно конкретните предпоставки по чл. 166, ал. 2 от АПК, не е обсъдил по същество доводите на жалбоподателя досежно направеното искане, като се констатира липсата на каквото и да било обсъждане на представените от него относими писмени доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото нормата на чл.166, ал.2 от АПК изисква съдът да провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение не се е оказало прекомерно, дали не е преминало рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Предвид липсата на съществени и обосновани мотиви на определението, с което е спряно предварителното изпълнение на административния акт, води до необоснованост и ведно с гореизложените обстоятелства влече като последица отмяната на акта като неправилен и незаконосъобразен. Предвид изложеното, определението следва да бъде отменено и върнато за повторно произнасяне от съда с мотивиран съдебен акт. След връщане на делото в първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата срещу оспорения административен акт, съдът следва да се поизнесе и за искането за спирането му на всички материално- равни и процесуални основания съобразно доказаните от жалбоподателя факти в хипотезите на чл.166 АПК.. Съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, поисканите и дължимите се разноски за настоящата касационна инстанция не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение