Решение № 2610 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. М. И. против решение 2900 от 12.07.2024 г., постановено по адм. д. 1152/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски по представен списък. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 2900/12.07.2024 г., постановено по адм. д. 1152/2023 г. по описа на АС - Хасково е отхвърлена жалбата на Ж. М. И. против Уведомително писмо (УП) изх. 02-260-6500/5519 от 05.10.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са извършени намаления по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 1 269,98 лв., по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) 504,63 лв., по Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителен брой ограничения (Подмярка 13.2) 719,71 лв. и по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна) (СЗ основна) 5 377,67 лв. Административния съд е приел за установено, че Ж. М. И. е подала Заявление за подпомагане за Кампания 2018 с УИН 26/300418/77276, в което е заявила за подпомагане схеми и мерки, сред които и Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителен брой ограничения (Подмярка 13.2) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна) (СЗ основна) за 89 парцели, находящи се в землището на [населено място], обл. Хасково. Частично оспореният пред първата инстанция административен акт се явява втори по подаденото от земеделския производител заявление с УИН 26/300418/77276. Първото издадено УП с изх. 02-260-6500/5519 от 30.03.2021 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отменено с решение 640/10.10.2022 г., постановено по адм. д. 442/2021 г. по описа на АС Хасково, потвърдено с решение 5918 от 06.06.2023 г. по адм. д. 10741/2022 г. по описа на Върховния административен съд, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението относно необходимостта от спазване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В административното производство по заявлението на Ж. И. са извършени административни проверки и проверки на място по реда на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - чрез дистанционен контрол на 04.09.2018 г. на всички заявени за подпомагане площи и бърза проверка на място, извършена на 08.10.2018 г. по отношение на 7 парцела (44077-450-1-1, 44077-79-5-1, 44077-492-5-1, 44077-79-18-1, 44077-12-7-1, 44077-79-11-1 и 44077-12-4-1). В съдебната фаза на производството пред първата инстанция е допусната и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице инж. Н. Пиперова при извършената проверка чрез дистанционен контрол на заявените 89 парцела са използвани сателитни изображения с много висока резолюция за съответната кампанийна година, а при бързата проверка на място за 7 парцела, обусловена от недостатъчните данни от сателитните изображения, са направени снимки с географски координати и дата и час на заснемане, даващи ясна представа за цялостното състояние на проверявания парцел. След възпроизвеждане на основните части от съдържанието на експертното заключение, решаващият съд е приел, че административният орган законосъобразно е извършил намаление на исканите суми, въз основа на получени данни при извършените проверки за установени недопустими за подпомагане площи и/или части от площи, поради което отхвърлил жалбата на Ж. И. против частично оспорения административен акт като издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка за неправилност на съдебното решение поради това, че не е съобразено противоречие на оспореното уведомително със задължителните указания, дадени на административния орган с влязло в сила съдебно решение 640/10.10.2022 г., постановено по адм. д. 442/2021 г. по описа на АС Хасково. С това съдебно решение първоначалното уведомително писмо за кампания 2018 г. е отменено, защото при издавеното му не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е изпратена преписка на административния орган за ново произнасяне, но без конкретни задължителни указания относно тълкуването и прилагането на материалния закон, а само по отношение необходимостта от спазване на изискването за мотивиране на акта. Обосновано АС-Хасково е приел, че при повторното произнасяне по заявлението на Ж. И. са посочени фактически и правни основания за частичен отказ за оторизация и изплащане на цялото поискано финансово подпомагане. В обстоятелствената част на оспореното пред АС-Хасково уведомително писмо е посочено, че се издава на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка с чл. 13 от Наредба 6/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 6/2015 г.). Според цитираните разпоредби в приложимата за периода редакция Разплащателната агенция намалява съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз, размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в, кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. В уведомителното писмо в таблична форма са конкретизирани фактическите основания за отказ/намаляване на подпомагането по всяка мярка за всеки деклариран БЗС/парцел като точно са посочени стойностите на площите и сумите, а съдържанието на всяка колона освен с нейното заглавие е разяснено с бележка под таблицата. Действително в таблица 1, колона 10 със заглавие Причини за наддеклариране няма текст, а е попълнена както следва: 1* и 2*, но под таблицата в бележката относно колона 10 е дадено коректно препращане за 1* към данните от доклада за проверка на площи - дистанционна проверка от 04.09.2018 г. и бърза проверка на място на 08.10.2018 г., а за 2* е добавено освен тази информация и това, че се отказва цялата декларирана площ поради остатък, допустим за подпомагане под 0,1 ха. Този начин на представяне на фактическите основания за издаване на административен акт не е в нарушение на закона и е съобразено с Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд. По изложените съображения, се налага извод, че като не е прогласил за нищожно на основание чл. 177 от АПК оспореното пред него уведомително писмо, АС-Хасково не е допускан нарушение на закона. Основателно е другото основно оплакване в касационната жалба, което е мотивирано с няколко отделни твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила за събиране и обсъждане на доказателствата по делото. Решаващият съд е допуснал нарушение на задължението си да събере всички относими към спора доказателства (включително цялата административна преписка), да обсъди всички събрани доказателства и въз основа на тях да установи фактическата обстановка по спора. Съдът не е съобразил твърденията на жалбоподателката, че е подала възражение по извършената проверка на място, което не е обсъдено и съобразено при издаване на уведомителното писмо. По делото липсва подобно възражение, не е представен протокол(и) от бързата проверка на място, снимки от която проверка изолирано и несистематично са обсъждани от вещото лице инж. Н. Пиперова, но без недвусмислени фактически констатации по тях, които да са относими към релевантни за спора факти. Съдът в нарушение на задължението си по чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 5 от АПК не е дал указания на страните, че има данни за липсващи документи от изпратената по делото административна преписка, както и за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства, а са в тяхна тежест на доказване, включително и относно това, че обстоятелствата, предмет на установяване с експертизата по адм.д. 442/2021 г. по описа на АС-Хасково продължават да са от правно значение, но не са включени във въпросите към вещото лице по адм.д. 1152/2023 г. по описа на АС-Хасково и съответно са останали неизяснени. Съдът не е и обсъдил самостоятелно приетия по делото доклад за проверка на площи от 04.09.2018 г. и не е обосновал никакви фактически установявания относно състоянието на декларираните парцели и части от тях, за които има данни в този официален писмен документ, които са оспорени от жалбоподателката като съответстващи на фактическото положение. Към вещото лице не са поставени въпроси, които да кореспондират с предмета на доказване, а именно дали декларираната площ на парцела е по-голяма от площта, която стопанисва/отговарят на условията за допустимост за подпомагане според измерванията по спътникови изображения, респективно снимките, направени при бързата проверка на място на 08.10.2018 г. Използваните в доклада от 04.09.2018 г. изрази декларираната площ на парцела е по-голяма от измерената т.е. парцел с наддекларирана площ и парцелът е очертан по културата представляват фактическото основание за отказ/намаляване на подпомагането на Ж. И. и при направеното от нея оспорване, на проверка подлежи достоверността на тези констатации за всеки един от декларираните парцели по отделно чрез сравняване на данните, които са послужили като основа за съставяне на документите, послужили за издаване на оспореното уведомително писмо. След установяване на спорните факти съдът дължи проверка доколко те попадат в хипотезата на конкретна правна норма, респективно обуславят законово основание за предоставяне или отказ на поисканото финансово подпомагане за всеки един парцел/БЗС поотделно. Липсата на фактически установявания по отношение на всички спорни факти, респективно конкретни правни мотиви относно приложимото материално право, съставлява особено съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения решението на съда следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото произнасяне съдът следва първо да установи всички относими факти, включително чрез използването на специални знания на ново вещо лице със съответна специалност, съобразно дадените указания, след което в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да приложи материалния закон спрямо правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК по претенцията за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, като правилно бъдат определени нейните субекти. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение