Решение № 550 от 20.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2008 г.

Решение № 550 от 20.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.). Образувано е по жалба на А. С. У. против въззивно решение № 342/29.11.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр. д. № 174/2007 г. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касаторът твърди недопустимост на атакувания съдебен акт, поради пререшаване на въпрос, решен по друго влязло в сила решение, както и за неправилност поради превратно тълкуване на доказателствата, необоснованост и противоречие с материалния закон. Д. л., Доспат възразява по реда на чл. 218г ГПК срещу жалбата. Излага становище за законосъобразност на въззивното решение, като се позовава и на поддържания във всички инстанции довод за недействителност на решението на ПК Д. от 2001 г. при изричното заявление на А. У., че не е сезирала административния орган. Моли за присъждане на разноски за инстанцията. Съгласно § 68, ал. 2 ПРЗ към ЗИД на ЗГ (обн. ДВ, бр. 54 от 2008 г.) държавните лесничейства (като държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ) са преобразувани в държавни горски стопанства със същия правен статут, като поемат дейността, активите и пасивите им по баланса им към 1.06.2008 г. На основание чл. 120 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 3.06.2009 г. Д. горско стопанство, Д. е конституирано на мястото на Д. л., Доспат. Негов представител не е взел участие по делото. Министерството на р. развитие и благоустройството не е заявило желание да вземе участие по делото по реда на чл. 19, ал. 2 ГПК. П. н. Д. агенция по горите, София и Д., представлявана от министъра на р. развитие и благоустройството, не са страна по спора. Неправилно фигурират в списъците за призоваване поради поредицата неправилни процесуални действия, извършени от първостепенния и въззивния съд по призоваване и конституиране на страни в процеса. Насрещните страни се определят от ищеца по исковата му молба. Съдът служебно предприема действия по конституиране само на задължителни необходими другари, като във всички случаи сочи в какво процесуално качество. При настъпили в хода на процеса правоприемства по чл. 120 или 121, ал. 2, вр. чл. 117, ал. 1 ГПК (отм.) новоконституираните заместват вече конституирани страни в същото процесуално качество, като са обвързани от процесуалните действия, извършени от и срещу последните. Промяната в законната или договорна представителна власт се взема предвид от съда с оглед надлежното извършване на процесуалните действия от и за сметка на страна по делото, но подобна промяна не води и до промяна в страни, още по-малко до конституиране на процесуалните представители като нови самостоятелни страни по спора. С определение от 5.04.2007 г. Смолянският окръжен съд "на осн. § 36 ЗИД на ЗСПЗЗ" е приел, че като страна следва да се конституира министъра на земеделието и горите. Не е посочено точно в какво качеството - ищец, ответник, контролираща страна. Призовал е Министерството, а не министъра. Няма решение по отношение нито на Министерството на земеделието и горите, нито на министъра на земеделието и горите. Навярно съдът е имал предвид изменението на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ (ДВ, 13/2007), с което е разпоредено, че държавата като страна ще се представлява от министъра на земеделието и горите по дело, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд. В случая, разпоредбата е неотносима, защото земите са от държавния горски фонд, а и не държавата е страна по процесуалното правоотношение, за да се извърши промяна в нейното представителство, което пък не се извършва с определение по чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.). В съдебно заседание, проведено на 25.09.2007 г. въззивният съд, като се е позовал на чл. 7, ал. 6 ЗГ отново е конституирал нова страна - председателят на Държавната агенция по горите, на която е връчил и копия от исковата молба, както и от въззивната жалба. Не е посочил качеството на страната в исковия процес. По отношение на нея няма постановено решение. Цитираната разпоредба отново засяга представителството на държавата, а не случай на задължително необходимо другарство, когато съдът следва да предприеме действия за конституиране на неучаствалия другар. С изменението на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ с ДВ, бр. 13/2007 г. са уредени специални хипотези на представителство спрямо общата по чл. 18, ал. 4 ГПК (отм.) за делата, които се отнасят до имоти - държавна собственост на територията на страната. По тях държавата, която е самостоятелна главна страна, се представлява в процеса от министъра на земеделието и горите, когато имотите са от държавния поземлен фонд и от председателя на Държавната агенция по горите, когато имотите са от държавния горски фонд. По настоящото дело министърът на р. развитие и благоустройството е уведомен, но не като представител на държавата, а за да встъпи Министерството на р. развитие и благоустройството като контролираща страна. Посочената по-горе промяна в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ не касае института на контролиращата страна, уреден по чл. 19, ал. 2 ГПК (отм.) В заключение, Д., представлявана от определения в закона ръководител на ведомство, Министерството на земеделието и горите, министъра на земеделието и горите, министъра на р. развитие и благоустройството, председателят на Държавната агенция по горите, не са страни в касационното производство. Поредицата порочни процесуални действия не са се отразили върху валидността на обжалваното решение, защото съдилищата, макар и да са конституирали и призовавали нови страни, не са постановили решения и по отношение на тях. Обжалваното решение е в рамките на очертаните по исковата молба субективни предели. Държавното л. Доспат е подало исковата молба в качеството си на държавно учреждение, на което държавата е предоставила стопанисването и управлението на процесната земя (хипотезата на чл. 18, ал. 2 ГПК, отм.). По отношение на него е и уважен иска. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По заявените оплаквания в касационната жалба съдебният състав на Върховни касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. С обжалваното решение въззивният съд е, като е отменил това на първостепенния Д. районен съд, е осъдил А. С. У. да предаде на Д. л. Доспат владението върху имот № 2* иглолистна гора от 50 дка в местността "К" и имот № 2* иглолистна гора от 35 дка в местността "Г". За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че тези имоти са възстановени на наследниците на Салих М. Л. с решение № 5239/10.05.2001 г. от ПК Д., постановено в процедура по чл. 14 ЗВСГЗГФ, уредена за лица, които не притежават документи за право на собственост. Съдът е приел, че то е нищожно, защото е постановено от незаконен състав - по предложение на областна комисия, в чийто състав, като представител на Д. л. Доспат е участвал С. П. вместо определеният за целта със заповед № РД 46-1652/25.10.1999 г. инж. Я. В решението също така са изложени съображения и за материална незаконосъобразност на решението, защото процесните гори никога не са били одържавявани - винаги са били държавни, а и реституцията е извършена в нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ върху държавни гори, вместо в границите на частните гори и земи от горския фонд на територията на съответното землище, определени с решение на МЗДИ по чл. 20 ЗГ от 1925 г. или други налични документи и/или картен материал. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения различни от развитите от въззивния съд. Възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение е по съществото си твърдение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Реституционното производство и административното решение, с което на наследниците на Салих М. Л., е възстановена собствеността върху процесните имоти има отношение само към един от елементите от фактическия състав на предявения по настоящото дело ревандикационен иск - правното основание на А. У. да владее вещите. Следователно, ако този въпрос е разрешен от страните със сила на пресъдено нещо, съдът е длъжен да го зачете. В противен случай, това би довело евентуално до неправилност на решението по чл. 108 ЗС, а не и до неговата недопустимост по силата на чл. 224 ГПК (отм.). В случая съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решение № 5239/10.05.2001 г. на ПК Д. е по съществото си индивидуален административен акт, издаден в специална административна процедура. Спрямо него, както и по отношение на всеки един индивидуален административен акт, гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол и може да констатира нищожността му, доколкото има значение за разрешаването на гражданскоправния спор. Няма никакво значение дали страните в исковото производство са и страни в административното производство, защото нищожният административен акт не съществува в правния мир и поради това от него не се пораждат права и задължения. Този порок може да се инвокира без ограничения във времето, като в съдебния процес - и при прекия контрол в административното производство, и при косвения контрол по граждански и наказателни дела, съдът служебно следи за нищожността. Тази постановка е последователно съблюдавана и в практиката на ВС и ВКС, включително и в актове на нормативно тълкуване - постановления и тълкувателни решения - напр. ПП-5-76 ВС, Р-78-73-ОСГК ВС, ТР 2-91-ОСКГ ВС - мотиви към т. 2, ТР-6-2006 ОСГК ВКС - мотиви към т. 4. В заключение, като е проверил за нищожност на решението на ПК - Д., Смолянският окръжен съд не е нарушил чл. 224 ГПК, нито друго процесуално правило. Напротив, осъществил е косвен съдебен контрол на индивидуален административен акт в рамките на задължението му да прецени релевантните за спора факти. Необосновано касаторът се позовава на решение, постановено от ВАС по адм. д. 177/2004 г. То има за предмет друго решение на ПК - Д. № 239а от 2.12.2003 г. Вярно е, че с него е отменено първото - това, което гражданският съд коментира по настоящото дело, но самото то не е било проверявано чрез пряк съдебен контрол. Това няма и как да стане, защото по силата на чл. 14, ал. 7 ЗДСВГЗГФ решенията по чл. 14, ал. 6 от същия закон са окончателни. Правилен е и крайният извод на окръжния съд за нищожност на акта, но не по съображенията, изложени във въззивното решение. Неправилно е прието, че нарушение в учредяването на комисията по чл. 14, ал. 3 ЗВСВГЗГФ води до незаконност на състава, който е постановил индивидуалния административен акт по възстановяване на собствеността. Това, в случая е сторено от компетентния административен орган по чл. 14, ал. 6 от закона - ОСЗГ (ПК) Д. Протоколите на комисията по чл. 14, ал. 3 от ЗВСВГЗГФ не са индивидуални административни актове, а са част от процедурата по възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд, с които не се приключва производството. Не е налице и такъв порок на решението на областната комисия, което да обуславя нищожност на решението на общинската служба по земеделие и гори. В случая, ОСЗГ - Д. е издала решение въз основа на протокола на местно компетентната областна комисия, която е съставена със заповед на министъра на земеделието и е в състава, определен от закона. Фактът, че като представител на Държавното л. е участвал вместо инж. Г друг негов служител - С. П., не е нарушение, което се е отразило върху съдържането на акта по чл. 14, ал. 6 ЗВСВГЗГФ и поради това не влече неговата нищожност. То се явява такова, обаче, защото е постановено без надлежно сезиране в преклузивния срок от лицата, в чиято полза е издадено. Както е установено по делото, нито касатора А. У., нито друг от наследниците на Салих Л. е подавал заявление до ПК. Обсъжданото решение е издадено по заявление с вх. № 239/1999 г. - неистински частен документ, съставен и употребен от Е. В. М., за което последният е осъден по чл. 309, ал. 1 НК (присъда № 124/25.06.2004 г. на Девненския районен съд по нохд № 227/2003 г.). Той не е действал по пълномощие на А. У., нито тя е потвърдила действията му в административното производство. Следователно, законосъобразно е крайното заключение на въззивния съд, че А. У. не може да се легитимира като собственик по реституция на спорните гори. Те са останали държавна собственост и правилно предявеният ревандикационен иск е уважена По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация има право на съдебно-деловодни разноски, но е представил доказателства за уговорен размер на възнаграждение по договор за правна помощ, не и доказателства за изплащането му. Ето защо, суми по чл. 64 ГПК не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение