Решение № 738 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2018 г.

Решение № 738 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново и на СЕВИ 15 ЕООД, град Велико Търново, чрез адв. М. Томова против решение № 226/30.05.2018 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 141/2018 г. Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000417002380-091-001/30.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново относно начислен ДДС в размер на 4 381.06 лева и съответните лихви за данъчен период м. 01. 2017 г., както и в частта на определените в полза на администрацията разноски. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата и материалния закон – съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че представената по делото международна товарителница (ЧМР) удостоверява превозване на стоката от територията на страната до Кралство Белгия и представлява годно доказателство по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за доказване на ВОД. По отношение на присъдените разноски в полза на администрацията, касаторът твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е определил юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размерите по Закона за правната помощ, а не на основание чл. 161 ДОПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. "СЕВИ 15" ЕООД, чрез адв. М. Томова обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-04000417002380-091-001/30.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП -В. Търново относно начислен ДДС по фактура № 13/28.12.2016 г. с доводи за необоснованост и неправилно приложение на чл. 85 от ЗДДС. Твърди, че фактурата е отразена в отчетните регистри по ЗДДС без начислен ДДС. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Представя писмени доказателства на основание чл. 219, ал. 1 АПК. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва насрещната касационна жалба, директорът на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град В. Търново, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор, а "Севи 15" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М. Томова в съдебно заседание на 04.12.2018 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуални допустими, като подадени от надлежни страни, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, с който на СЕВИ 15 ЕООД е начислен ДДС за данъчни периоди м. 12. 2016 г. и м. 01. 2017 г. в общ размер на 12 446. 90 лева и съответните лихви, резултат от непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ по фактура № 13/28.12.2016 г. и по фактура № 14/01.01.2017 г. и отказ на право на данъчен кредит за данъчен период м. 02. 2017 г. в размер на 338. 11 лева. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на начисления ДДС в размер на 4 381. 06 лева и съответните лихви за данъчен период м. 01. 2017 г. като е приел, че са налице основанията за прилагане на нулева ставка по чл. 53 във връзка с декларирания ВОД по чл. 7 ЗДДС и е отхвърлил жалбата в останалата част. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново: За да отмени ревизионния акт в частта на установеното задължение за м. 01. 2017 г. съдът е приел, че по доставката на стоки, предмет на фактура № 14/10.01.2017 г. са налице условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Представеният данъчният документ е редовен при условията на чл. 6, ал. 5 от ЗСч (в сила от 01.01.2016 г.), доставката е осъществена и е доказано транспортирането на стоката от територията на страната до територията на Кралство Белгия въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Решението в тази част е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти относно начисления ДДС за м. 01. 2017 г., които се подкрепят от събраните доказателства по делото и е приложил правилно материалния закон. По силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки /ВОД/ по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС се облагат с нулева ставка. Според легалната дефиниция ВОД е доставката на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. Транспортирането може да е извършено от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя като доставка, а получателят да е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Доказването на вътреобщностна доставка, се осъществява, чрез документите, определени в националния закон - чл. 45 от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, които са разделени в две групи - документи за доставката /чл. 45, т. 1 ППЗДДС/ и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка /чл. 45, т. 2 ППЗДДС/. В конкретния случай съдът законосъобразно е приел, че са налице условията за признаване на ВОД по фактура № 14/10.01.2017 г. Ревизираното дружество – доставчик е регистрирано по ЗДДС в Република България. Получателят – регистрирано по ЗДДС лице в Кралство Белгия. За доставката е налице данъчен документ, по чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС – данъчна фактура, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от Белгия – държавата членка, под чийто номер е извършена доставката. Транспортът е бил за сметка на получателя, поради което транспортирането на стоките е удостоверено с транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС – CMR за извършен международен превоз на стоки от България до гр. Гент, Белгия. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото. Фактическите установявания на съда се основават на съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, а не само на свидетелските показания. Свидетелите са разпитани на основание чл. 194, ал. 1 ГПК във връзка с направеното от директора на дирекция ОДОП – В. Търново оспорване автентичността на представените от ревизираното лице частни документи, в това число и международните товарителници. При установена автентичност на транспортния документ, това е надлежното доказателствено средство по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за осъществяването на ВОД. Действителното извършване на превоза се подкрепя и от представените по делото доказателства за платени винетни такси в Румъния и Унгария, които по време съответстват на съставената международна товарителница. Неоснователни са възраженията за допуснати от съда процесуални нарушения при проверката на приложения към фактурите опис на стоките. Този документ не е предявен на свидетелите в хода на извършената проверка по оспорване истинността на представените от ревизираното лице частни документи, но това обстоятелство е ирелевантно за преценката му, тъй като е оспорено неговото съдържание. По реда на чл. 193 – 195 ГПК не се извършва проверка верността на съдържанието на частен документ. Съдържанието на такъв документ се преценява с оглед на останалите доказателства по делото, което е сторил и съда. В хода на ревизията е извършена проверка и е установено, че ревизираното дружество е придобило стоката, предмет на ВОД. От данните, предоставени от данъчната администрация на Белгия, е установено, че получателят е декларирал вътреобщностно придобиване на стоки от "Севи 15" ЕООД. Не е спорно, че доставчикът и получателят са регистрирани за целите на ДДС в съответната държава - членка. При тези доказателства законосъобразно съдът е приел, че от ревизираното дружество е доказано изпълнението на материалноправните условия за осъществяване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и е отменил начисления ДДС за м. 01. 2017 г. Решението в тази част, в която е отменен начисления ДДС в размер на 4 381. 06 лева и съответните лихви, не е засегнато от нарушения на процесуалните правила и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. По касационната жалба на СЕВИ 15 ЕООД: За да потвърди начисления ДДС за данъчен период м. 12. 2016 г. в размер на 8 065. 84 лева, съдът е приел, че е дължим на основание чл. 85 ЗДДС, тъй като ревизираното дружество е представило препис от фактура № 13/28.12.2016 г. с посочен ДДС в същия размер. Настоящият състав намира решението в тази част за неправилно постановено. Принципно вярно е, че на основание чл. 85 ЗДДС, данъкът върху добавената стойност е дължим от всяко лице, което го е посочило във фактура. В този смисъл е и тълкуването на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО, според което задължението, предвидено в тази норма цели да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в член 167 и сл. от същата директива право на приспадане може да породи (т. 36 от делото "ЛВК", С- 643/11 и т. 28 от делото Stadeco, C-566/07). В конкретния случай не става въпрос за погрешно съставен данъчен документ по смисъла на чл. 116, ал. 3 ЗДДС, както е приел съда. Неправилно съдът е кредитирал преписът от фактурата, представена от доставчика, който съдържа начислен ДДС. Частният документ съставлява доказателство за неизгодните за издателя му факти, но в случая от получателя по доставката е представен първият екземпляр от същата фактура, издадена от Севи 15 ЕООД, който в съответствие с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС съдържа гриф "оригинал". Оригиналът не съдържа начислен ДДС, а е посочена нулева данъчна ставка. Този документ е представен по делото от белгийските данъчни власти във връзка с извършената насрещна проверка на Кар Тех БВБА. Така представената фактура кореспондира с данните от отчетните регистри по ЗДДС (справка - декларация и дневник за продажби) и VIES – декларацията на Севи 15 ЕООД, в които документът е отразен без начислен ДДС. Основателно в тази връзка е възражението на дружеството, че правилата за корекция на справката - декларация по чл. 126 ЗДДС са неприложими. От друга страна по делото безспорно е установено, че белгийското дружество Кар Тех БВБА – получател по доставката е декларирало ВОП в Белгия, въз основа на фактурата с гриф "оригинал" т. е без начислен от доставчика ДДС. При тези обстоятелства неправилно съдът е кредитирал като годно писмено доказателство преписа от документа, който не кореспондира с първия екземпляр от същия, съдържащ гриф "оригинал" и само на това основание е приложил чл. 85 ЗДДС. Представената от Кар Тех БВБА фактура, отговаря на изискването по чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, тъй като съдържа идентификационния номер на получателя, издаден от Кралство Белгия – държавата членка, в която е регистриран и съставлява годно доказателство за удостоверяване на ВОД. По делото от представения транспортен документ, подкрепен с доказателства за закупени винетни такси в Румъния и Унгария по време на извършване на доставките, е установено, че стоките фактически са напуснали територията на страната и транспортирани до Белгия. Същите обстоятелства са посочени и от разпитаните по делото свидетели. Доставката е декларирана от получателя и е обложена с ДДС в държавата – членка, в която е крайното потребление на стоките. При тези обстоятелства, които са идентични с доставката по фактура № 14/10.10.2017 г., по която съдът е отменил ревизионния акт, следва да се приеме, че са изпълнени материалните условия по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за осъществяване на ВОД и са налице основания за прилагане на нулева данъчна ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. На плоскостта на чл. 85 ЗДДС, следва да се приеме, че след като доставката е декларирана от получателя при режим на самоначисляване, не е налице и риск от загуба на данъчни приходи. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Севи 15 ЕООД относно начислен ДДС за данъчен период м. 12. 2016 г. в размер на 8 065. 84 лева и съответните лихви, следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество, като се отмени ревизионния акт и в тази част. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата относно отказ на право на данъчен кредит в размер на 338. 11 лева за данъчен период м. 02. 2017 г., решението е правилно постановено. По делото е установено, че дружеството не разполага с фактура за тази доставка, поради което законосъобразно съдът е приел, че не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС за надлежно упражняване на правото на приспадане. Решението в тази част следва да се остави в сила. По разноските: Основателно е оплакването на директора на дирекция ОДОП – Велико Търново за нарушение на материалния закон при определяне на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на администрацията за първата инстанция. Разноските в данъчния процес се определят на основание чл. 161 ДОПК, която норма е специална по отношение на чл. 78, ал. 8 ГПК. От решението на Съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С 428/16 не следва, че е изключено изобщо приложението на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и с оглед изхода на спора, решението в частта на присъдените разноски следва да се отмени изцяло. Вместо него да се постанови друго, с което да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за първата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На същото основание, с оглед материалния интерес, за който се потвърждава ревизионния акт и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт чрез подаден писмен отговор, за касационната инстанция, на администрацията следва се присъди юрисконсултско възнаграждение от 300 лева – общо 600 лева за двете съдебни инстанции. На Севи 15 ЕООД с оглед изхода на спора следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 24. 47 лева, съобразно материалния интерес за който е отменен ревизионния акт. Разноските за адвокатско възнаграждение, не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за заплащането им по банкова сметка. Разноските за държавна такса и депозит за вещо лице, направени в първоинстанционното производство не следва да се присъждат, тъй като в това производство дружеството не е направило искане по разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,