Решение № 12207 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма Интеррег ИПП България - Турция 2014-2020 срещу Решение 1735 от 29.02.2024 г. по адм. д. 701/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил негово Решение РД-02-14-409 от 30.03.2023 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 % на Сдружение с нестопанска цел Хоризонти. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изложените от съда мотиви не съответстват на установените по делото факти, поради което изводът на съда за незаконосъобразност на административния акт е неправилен. Смята, че е доказано извършването на посоченото в акта нарушение, същото представлява нередност, за която законосъобразно е определена финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел Хоризонти, чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-14-409 от 30.03.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма Интеррег ИПП България - Турция 2014-2020 за определяне на финансова корекция в размер на 100 % на Сдружение с нестопанска цел Хоризонти от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор от 11.01.2021 г. с изпълнител Факел-Леонидови СД на стойност 8 044,00 евро (15 732,46 лева) с включен ДДС. За да отмени административния акт, съдът е приел, че с него се определя корекция за една и съща нередност, предмет на предходно постановено решение, в нарушение на разпоредбата на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно която за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Съдът е отбелязал, че действително няма нормативна пречка по един и същи проект, съответно договор за обществена поръчка, да бъдат извършени повече от една проверки от управляващия орган и ако бъдат установени различни нередности, същите да представляват самостоятелни основания за определяне на финансови корекции с отделни административни актове. При анализ на съдържанието на Решение РД-02-14-321/24.03.2022 г и Решение РД-02-14-409/30.03.2023 г. съдът е установил, че на СНЦ Хоризонти са определени две финансови корекции за едно и също нарушение - конфликт на интереси по отношение на бенефициера и други свързани с него лица. И в двата административни акта на практика се навеждат еднакви фактически установявания и се приемат едни и същи правни изводи. В мотивите и на двата акта се застъпва тезата, че с нарушението, довело до нарушаване на принципа за липса на конфликт на интереси, е налице потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Прието е, че в контекста на процедурите за възлагане понятието конфликт на интереси е свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране. Освен това преобладаваща част от мотивите на втория акт са изцяло възпроизведени от мотивите на предходния акт от 24.03.2022 г. От съпоставката между констатациите на двата акта съдът е приел, че и двата акта визират една и съща по естеството си нередност, доколкото се касае за еднакви по съдържание нарушения с идентично фактическо основание конфликт на интереси. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Касационната инстанция споделя крайния извод на съда за незаконосъобразност на административния акт с уточнението, че в него има допълнителни фактически установявания и различна правна квалификация на нередността в сравнение с предходния акт за финансова корекция. В първия акт на стр. 11 се цитира практика на Съда на Европейския съюз в областта на конфликта на интереси. След това се посочва, че данните за свързаност към момента на провеждане на поръчката, предполагат възможност за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера поради причини, свързани с икономически или друг интерес, което от своя страна е свързано с нарушение на принципа на добро финансово управление, доколкото възложителят е можел да осигури конкуренция и да не възлага поръчката на единствения участник в процедурата на цена, идентична с максималната прогнозна стойност. Данните за свързаност са установени при извършена справка в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На стр. 6 от акта се посочва, че данните за свързаност касаят физическите лица, които представляват и управляват бенефициера и изпълнителя. Според административния орган свързаността се изразява в това, че и двете физически лица участват в управлението на трето юридическо лице (Сдружение Център за еврейско-българско сътрудничество Алеф). Крайният извод на органа е за нарушение на принципите за добро финансово управление, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Определена е финансова корекция в размер на 25 %. С процесния административен акт органът приема, че е налице конфликт на интереси - нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Определена е финансова корекция в размер на 100 %. Новите фактически установявания касаят ръководителя на проекта, който е член и на комисията за оценка. За него е установено, че е член на същото юридическо лице (Сдружение Център за еврейско-българско сътрудничество Алеф), в чието управление участват физическите лица, които представляват и управляват бенефициера и изпълнителя. Допълнително се посочва, че едно и също лице е извършвало превод на документи във връзка с подаване на проектното предложение и после е включено като преводач в екипа на изпълнителя на същия проект. Крайният резултат е, че една и съща констатация за конфликт на интереси, е мотивирала органа да приеме, че са допуснати две нередности от различен вид, за които се предвижда различен размер на финансова корекция, с което е нарушен чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Без значение е дали волята на органа е обективирана в един или в два различни акта. Неоснователно касационният жалбоподател навежда доводи, че вторият акт е постановен въз основа на нови обстоятелства. Ако действително такива са налице, то би било налице основанието по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на производството. А доказателства за спазване на правилата за възобновяване на производството по чл. 99 и сл. АПК не са налице. Нито има твърдения в тази насока. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Доколкото възражението за прекомерност е направено под условие в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля нормативно определения минимум, то и проверката на касационната инстанция е обвързана от този размер. В случая адвокатското възнаграждение не надхвърля минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение