Решение № 11254 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5230/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Юсеинов, чрез адвокат Иванова Събева срещу решение 21 от 31.03.2023 г., постановено по адм. дело 247/2021 г. по описа на Административен съд Габрово в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди и е осъден да заплати разноски по делото. Твърди неговата недопустимост и неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обезсилването му като недопустимо в обжалваната част, алтернативно отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло, като се присъдят направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Д-р С. Христов ЕООД, гр. Севлиево, чрез адвокат Банкова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Габрово се е развило по предявените от А. Юсеинов против МБАЛ Д-р С. Христов ЕООД, гр. Севлиево обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми от посочените в исковата молба дати до предявяване на иска и до окончателното плащане на претендираните суми. Исковете се основават на отменено решение на ТЕЛК Общи заболявания при ответника. Размерът на имуществените вреди определя на сума в размер на 7410 лева, определена като неполучено обезщетение за намалена неработоспособност за шест месеца в периода 01.09.2019 г. до 01.03.2020 г. Размерът на неимуществените вреди в размер на 9500 лева се основава на причинени болки, страдания и притеснения в периода 01.10.2019 г. до 01.07.2020 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявените искове частично: този за претърпени имуществени вреди в периода 01.09.2019 г. до 26.10.2019 г. за сума в размер на 2307.74 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.01.2021 г. до окончателното и изплащане; този за претърпени неимуществени вреди в периода 01.10.2019 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2021 г до окончателното и изплащане. В останалата им част като неоснователни предявените искове са отхвърлени. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен акт, вследствие на който са причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от него. Размерът на имуществените вреди е определил като сума, която ищецът е следвало да получи въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, обезщетение за временна нетрудоспособност. При приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определил размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. В частта му, с която предявените искове са уважени, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Същото е постановено по надлежно упражнено право на иск. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е мотивирано. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Предявените искове в случая се основават на отменено като незаконосъобразно решение на ТЕЛК, с което е приета временна нетрудоспособност на ищеца след 720 дни за настояща и две предходни години с още два месеца. За неполучаване на парично обезщетение за временна неработоспособност за два месеца, в периода 01.09.2019 г. до 26.10.2019 г. предявеният иск е уважен от първоинстанционния съд, като решението в тази му част като необжалвано е влязло в сила. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че от незаконосъобразността на решението на ТЕЛК произтичат имуществени вреди и в останалия период от четири месеца, предмет на иска. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват лицата по повод на временна неработоспособност и трайно намалена работоспособност на лица на и над 16-годишна по заявление по образец от лицето - чл. 56, ал. 1 от същия правилник. В случая ищецът е подал заявление за продължаване на временна неработоспособност, по така подаденото заявление ТЕЛК се произнесла с позитивно решение за допустимия от закона двумесечен срок. При това положение от него не следват сочените в исковата молба вреди за периода от 26.10.2019 г. до 01.03.2020 г., тъй като са извън неговия обсег. Обстоятелството, че в последствие, с ново решение от 05.03.2020 г. ТЕЛК е определила трайно намалена неработоспособност не основава друг извод, тъй като това решение е постановено въз основа на ново заявление на ищеца, съдържащо искане за освидетелстване за трайно намалена неработоспособност. Заявлението е подадено на 24.02.2020 г. - четири месеца след изтичане на определения с отмененото решение период на временна нетрудоспособност. Дали в последващото решение, с което е определена трайно намалена работоспособност, ТЕЛК е определила правилно датата на инвалидност не е предмет на настоящото производство. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди с обжалваното решение съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на последиците от отменения акт. Съдът при преценка на характера на отменения акт, периода и характера на въздействието му върху ищеца и съпътстващите обстоятелства правилно е определил размера на дължимото се обезщетение. Липсата на финансови средства несъмнено е повлияло върху психиката на ищеца. Тя обаче не произтича в целия посочен в исковата молба период от отмененото като незаконосъобразно решение на ТЕЛК. Както бе посочено, същото е относимо към получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност за период от два месеца. При така изложените съображения решението в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди като правилно следва да бъде оставено в сила. Неправилно с решението си административният съд е присъдил на ответника разноски по делото в размер на 1800 лева. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски по производството при частично отхвърляне на иска. На ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съразмерно с отхвърлената част от иска, което възнаграждение в случая възлиза на сума в размер на 1290 лева. Ето защо решението следва да бъде отменено в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски по делото над сумата от 1290 лева до присъдената такава от 1800 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение