Решение № 2688 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2018 г.
ВАСVIII отделение22.02.2019 г.докладчик т Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 488 от 24.07.2018 г., постановено по адм. дело № 453/2018 г. на по описа на Административен съд – Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно..
Мотиви
Решение № 2688 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. К., срещу решение № 488 от 24.07.2018 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 453/2018 г. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно от страна на административния съд е прието извършено от страна на жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП, тъй като от приложените по делото писмени доказателства - химико-токсилогично изследване от което е видно, че същият не е употребил наркотични вещества. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, алтернативно на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да се върне на АС- Пазарджик за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР град Пазарджик не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същества е основателна. За да отхвърли жалбата на Д. К. срещу заповед за прилагане на ПАМ 18-1006-000223/23.04.2018 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР град Пазарджик, решаващият съд е приел, че К. на 21.04.2018 г., около 02, 30 часа в [населено място], ул. [адрес], е управлявал собствения си мотопед "Джилера-Рънър 50" с рег. [рег. номер на МПС], като отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико- токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Приел е, че оспорващият е с тези си действия е нарушил разпоредбата на чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП, за което му е съставен акт за установяване на нарушение и издадено наказателно постановление. При тези данни, приемайки за обективирани материалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП, решаващият съд е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Липсват конкретни изводи на съда за фактическите установявания, основани на преценка на събраните доказателства поотделно и съвкупност, което е аргумент да се приеме, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Решаващият съд нито е обсъдил обстоятелствената част на административния акт, нито е извел изрични констатации, въз основа на които да се прецени съответствието на оспорената ПАМ с материалния закон. На първо място не е обсъдено изложеното в АУАН 0262219 от 21.04.2018 година, въз основа на който акт е издадена оспорената ПАМ, че след като водачът е отказал да му извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества, му е издаден талон за изследване с № 0035016, който е получен и подписан от него и му е връчен в 03, 05 часа на 21.04.2018 година. На следващо място не са обсъдени и приложените към делото писмени доказателства-- протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби - л. 55 и сл. по делото и ксерокскопие от журнал за преминали болни - л. 58 и сл. от където е видно, че на 21.04.2018 година в 3 ч. и 17 мин. на К. по издадения от служителите на МВР талон с № 0035016 е взета кръв и урина за изследване на наличието на алкохол и наркотични вещества. По делото е приложен и протокол за химико- токсилогично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози- л. 41 от делото от които е видно, че при извършеното изследване на взети проби по талон № 0035016 не се доказва употреба на наркотични вещества. Необсъждането на всички доказателства е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е довело и до немотивираност на съдебното решение. Решаващият съд е бил длъжен да анализира всички факти по спора и да направи обосновани и законосъобразни изводи, касаещи издирването и прилагането на материалния закон. Съдебното решение е ненадлежно мотивирано и са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съдът не е реализирал в дължимия обем процесуалните си правомощия по чл. 168 – чл. 171 АПК, поради което атакуваният правораздавателен акт следва да бъде отменен като неправилен. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички основания за законосъобразност на акта, предвид разпоредбата на чл. 146 АПК. Следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б"б" ЗДвП, където начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно-чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест, изследван с доказателствен анализатор. При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за законосъобразност на оспорената ПАМ. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3-то АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 6, ал. 9