Решение № 8489 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2012 г.

Решение № 8489 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нено Тодоров Ненов от гр. Харманли срещу решение № 4562 от 29 март 2012 г., постановено по адм. д. № 708/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-12255/27 октомври 2010 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Деница Люнчева, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Нено Тодоров Ненов срещу заповед № К-12255/27 октомври 2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (ППЗМВР), чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената против нея жалба. Решението е неправилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил погрешен правен извод относно законосъобразността на оспорената пред него заповед. При постановяване на решението си съдът не е констатирал същественото нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно - на нормата на чл. 248 от ЗМВР. Действително, това нарушение не е било изрично посочено от жалбоподателя в производството пред тричленния състав, но предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е бил длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба - чл. 248 от ЗМВР (в приложимата към датата на издаването на заповедта редакция), държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в изчерпателно посочени в текста случаи, какъвто настоящият не е. В чл. 249, ал. 2 от същия закон е конкретизирано, че служебното правоотношение в общия случай се прекратява от датата на връчване на заповедта. В производството пред инстанцията по същество са представени 2 броя болнични листове, от които е видно, че Нено Тодоров Ненов е бил в отпуск по болест - съгласно болничен лист № 3660104, за времето от 18 октомври 2010 г. до 08 ноември 2010 г., а съгласно болничен лист № 3692691 - за времето от 09 ноември 2010 г. до 12 ноември 2010 г. Протоколът по чл. 270, ал. 2 от ППЗМВР, в който е удостоверен отказа на жалбоподателя да получи екземпляр от заповедта на министъра на вътрешните работи, е съставен на 09 ноември 2010 г. в 17,10 ч. - т. е. в ден, в който Нено Ненов е бил в отпуск за временна нетрудоспособност. Обстоятелството, че в протокола е отразено изявлението на Ненов, че не се намира в отпуск за временна нетрудоспособност, е без правно значение. Това е така, защото подобно изискване не е предвидено нито в закона, нито в правилника за приложението му. Издаденият за посочения в него период болничен лист е обективен факт, от който следва извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на императивната норма на чл. 248 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на ответника, обективирано в представените пред тричленния състав писмени бележки, към които пълномощникът изрично препраща, че в случая не може да се приеме допуснато нарушение на чл. 248 от ЗМВР. Сочи се, че Ненов не е заявил, че към датата на връчването на екземпляр от заповедта се е намирал в отпуск за временна нетрудоспособност, нито е представил издадения болничен лист на работодателя си, поради което не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е част от самото дисциплинарно производство, поради което задължение на административнонаказващия орган е да извърши проверка относно това дали наказваното лице ползва разрешен от закона отпуск, какъвто е този за временна нетрудоспоспособност. Издаването на болничен лист, удостоверяващ заболяване на Ненов, което налага ползването на отпуск за временна нетрудоспособност, не може да бъде противопоставено на запитване от страна на завеждащия медицинската служба на ОДМВР - Хасково. Обстоятелството дали болничният лист е издаден при спазване или в нарушение на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза не е предмет на настоящото производство. С оглед горното подадената от Нено Ненов жалба е била основателна, поради което постановеното в обратния смисъл решение като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на министъра на вътрешните работи ще следва да бъде отменена на посоченото процесуално основание. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъдено Министерството на вътрешните работи да заплати на касатора Нено Тодоров Ненов направените пред двете инстанции разноски общо в размер на 1315 лева, от които 15 лева държавни такси и 1300 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,