Решение № 2018 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2010 г.

Решение № 2018 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Велико Христов Христов срещу решение № 23 от 03.02.2010 г., постановено от Окръжен съд Варна, административно отделение, втори състав по адм. д. № 1764/2006 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът - кмета на район "Приморски", община Варна не е взел становище по касационната жалба. Останалите ответници с представено по делото писмено възражение излагат доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което правят искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред окръжния съд е образувано по оспорване на заповед № 492 от 14.09.2004 г., с която кмета на район "Приморски" община Варна е одобрил на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, оценка подобрения и трайни насаждения в имот № 779 по помощния план на с. о. "Ален мак", землище на кв. Виница в размер на 560 лв. С обжалваното решение, съдът е изменил оспорения акт като е увеличил определената оценка и я е определил в размер на 3147,40 лв. Решението на съда е обосновано изцяло с размера на оценката на подобренията, определен с приети по делото съдебно-технически експертизи. Съдът е приел, че оценката изготвена в административното производство е незаконосъобразна, тъй като не отразява пазарните цени на трайните насаждения, а е изготвена по Наредбата за базисни цени на трайните насаждения, което е в противоречие с разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е необосновано. Съдът е извел правните си изводи при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобренията върху имотите, които се възстановяват на бившите собственици със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат правата по чл. 72 ЗС. Собственикът на имота ги заплаща по пазарни цени съгласно изричната разпоредба на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От данните по делото безспорно е установено, че ползвателя е извършил подобрения в имота. Подобренията представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота чрез влагане на труд или набавяне на материали като по този начин обективно увеличават неговата стойност. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Добросъвестният владелец има правото да ги получи, доколкото те съществуват към деня на постановяване на решението за заплащането им. На първо място следва да се отбележи, че съдът не е обосновал извода си на какво основание е получил увеличената стойност на оценката на подобренията и трайните насаждения. Определената нова оценка представлява сбор между стойността на подобренията и трайните насаждения, дадена с първоначалната СТЕ и стойност на подобрение електропроводно отклонение, попадащо в имот № 779, придадено към новообразуван имот № 3141 и обслужващо именно този имот. Това подобрение, но по цялата дължина, включително и за частта попадаща в новообразуван имот № 779 и обслужващ сградата в този имот, е оценено и в основното заключение на вещото лице. Допълнителната експертиза е дала заключение за стойността на изградените водопровод и електропровод, но само за частите, попадащи в новообразуван имот № 3141. Настоящият състав приема, че изградените водопроводно и електропроводно отклонение, за частта, която обслужва новообразуван имот № 3141 са подобрения, които следва да бъдат заплатени от собственика на имота. Стойността на тези подобрения е определената с допълнителното заключение на СТЕ, а именно за водопроводното отклонение в размер на 640 лв и за електропроводното отклонение в размер на 638 лв. Тези подобрения не са били включени в оценката, която е одобрена с оспорената заповед, поради което в тази част правилно е постановено изменение на оспорения акт, но не в размера определен от решаващия съд. Стойността на двете подобрения е определена по основното заключение на СТЕ, което включва и частта трасирана в новообразуван имот № 779. Стойността на подобренията се определя само за частта, включена в новообразуван имот, който се възстановява по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че подобрението електропровод не следва да се включва, тъй като захранването с ток се инвестира от него по силата на сключен договор за проучване и присъединяване с електроразпределително дружество. Съгласно чл. 117 от ЗЕ и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, присъединяването на потребители от електроразпределително дружество е до границите на собственост и при изградена електрическа уредба в границите на имота. При това положение изградения електропровод има характер на подобрение, което е увеличило стойността на имота. Настоящият състав не приема становището на решаващия съд, че като подобрение следва да се оценява монтиране и демонтиране на ограда, съществувала между имоти № 777 и № 779 по КП. На първо място в производството пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства, от които е видно, че демонтажа и монтажа на оградата е станал за сметка на новия собственик. Тези доказателства не са били оборени в производството, поради което следва да се приеме, че стойността на подобрението ограда от телена мрежа следва да се определи само на базата на стойността на материалите, както е сторено в административното производство. По отношение на оценените трайни насаждения, настоящият състав счете, че следва да се възприеме оценката, дадена в административното производство, тъй като тя е по-висока от оценката дадена за трайните насаждения с приетата по делото СТЕ. В административното производство е определена оценка на трайни насаждения в размер на 489,06 лв, а в производството по оспорване на административния акт тази оценка е 434,40 лв. Вещото лице изрично е заявило, че оценката на трайните насаждения е извършена след оглед на имота, като придадената част е с граници, които се установяват на място. Тази оценка не касае допълнително оценени трайни насаждения, а реално съществуващите трайни насаждения към момента на извършване на оценката. Стойността, дадена от вещото лице е обективна, но тъй като е по-ниска от стойността дадена в административното производство не следва да бъде приета като основание за изменение на оспорената заповед, тъй като ще влоши положението на жалбоподателите. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде изменена оспорената заповед, като определената оценка бъде увеличена със стойността на водопроводно отклонение в терена на имот № 3141 - 640 лв и със стойността на електропроводно отклонение в терена на имот № 3141 - 638 лв или стойността на подобренията следва да бъде увеличена от 560 лв на 1830 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение