Решение № 84 от 25.04.2017 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 174/2017 г.

Решение № 84 от 25.04.2017 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 174/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия Ж. Б. П. срещу решение № 284/22.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 296/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което присъда № 22/13.06.2016 г., постановена по НОХД № 214/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр. Добрич, е изменена с намаляване срока на наказанието "лишаване от свобода" от четири години на две години и осем месеца. В касационната жалба се твърди, явна несправедливост на наложеното наказание, произтичаща от отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, който при това не е мотивиран. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник не се явяват и не взимат становище по съществото на делото. Гражданските ищци и частни обвинители и повереникът им намират жалбата за неоснователна. Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Счита, че правилно е отказано приложение на института на условното осъждане. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Ж. П. е обвинен в това, че на 11.05.2014 г. в [населено място] причинил по непредпазливост смъртта на Й. И. С., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда на 12.04.2014 г., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Признат е за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК. Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по реда на гл. ХХVII от НПК с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което, след преценка, че на П. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, Добричкият окръжен съд го е редуцирал на четири години. Присъдил е и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по седемдесет хиляди лева на всеки един от синовете на пострадалия. Варненският апелативен съд е уважил частично въззивната жалба на подсъдимия, отмерил е наказанието на четири години лишаване от свобода, намалил го е с една трета, и е постановил изтърпяването на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, като е потвърдил присъдата в останалите части. Предвид спецификите на дейността по събиране и проверка на доказателствата при провеждане на съкратено съдебно следствие, както и поради липса на наведени други касационни основания, настоящият състав подложи на преценка единствено справедливостта на наложеното наказание, при което намери, че липсва основание за допълнително облекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия П.. Спрямо него е проявена значителна снизходителност от страна на въззивния съд, който не се е съгласил с изводите на първостепенния за превес на отегчаващи вината обстоятелства. Становището на касационната инстанция е, че преценката на Варненския апелативен съд в това отношение е неточна. По делото действително се установява наличие на множество отегчаващи обстоятелства. Първото и най-съществено е съществуващото основание за по-тежка квалификация на деянието. Безспорно установените по надлежния процесуален ред факти във връзка с изпълнителното деяние, както от страна на обвинителната власт, така и от страна на двете съдебни инстанции по същество, са следните: подсъдимият е нанесъл на пострадалия удари в жизненоважна област - главата; ударите са нанесени със средство, годно да причини смърт - метална лопата за смет, юмруци, ритници; силата на ударите е била голяма - причинени са три отделни фрактури; интензитетът им е бил значителен - не по-малко от осем удара за кратък период от време. С оглед изложеното няма как да бъде споделена тезата, че П. не е допускал възможността да причини смърт на пострадалия, но тъй като повдигането и поддържането на обвинение е суверенно право на прокурора, така констатираните от съдилищата обстоятелства, макар и съставомерни, когато не са отчетени с правната квалификация, следва да се ценят като отегчаващи такива. В рамките на определената от прокуратурата правна квалификация също се установяват факти, определящи деянието като по-тежко. За съставомерността на извършеното по чл. 124, ал. 1 от НК е достатъчно причиняването на едно увреждане, съставляващо средна телесна повреда. В конкретния случай, извън черепно-мозъчната травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, на пострадалия е причинено счупване на челюст, затрудняващо дъвченето, което само по себе си също е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Причинени са и редица по-леки увреждания по лицето, гърдите, крайниците и половия орган, доведи до разстройство на здравето, неопасно за живота. Отегчаващо обстоятелство представлява и поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, което го характеризира като личност, проявила коравосърдечие, без склонност към разкаяние. Става въпрос за това, че преди да заключи вратата след пострадалия, П. е възприел, че пострадалият е паднал на земята и се е свил, но не му е оказал помощ, оставил го е през нощта навън, окървавен, при това по долни гащи и риза в началото на пролетта, а самият той е заспал. Неоснователно въззивният съд е изразил съмнение по отношение на доказателствените средства, обективиращи негативни характеристични данни. Относно наличието на минало осъждане, каквото липсва в справката за съдимост, инспекторът е посочил изрично, източника на информация, т. е. не става въпрос за проявена от него недобросъвестност, а за грешка в полицейската информационна система. Останалите впечатления, отразени в характеристичната справка, следва да бъдат приети за точни. Това, че П. злоупотребява с алкохол, че е склонен към нарушаване на обществения ред, и че не се ползва с добро име сред съдедите си, е впечатление на двама различни полицейски инспектори - Л. И. и Р. Р.. Същите данни се съдържат и в показанията на св. Д., която не е искала да се прибере преди полунощ, както и не е отговаряла на позвъняванията на П., защото знаела, че е пиян. В идентичен смисъл са и констатациите на комплексната СППЕ, според чието заключение склонността към агресия на подсъдимия произтича от ниския фрустрационен толеранс, лесна раздразнимост и повишена мнителност. Налага се изводът, че лошите характеристични данни за дееца са установени по делото и също следва да се отчетат като отегчаващо вината обстоятелство. Друго съществено обстоятелство, което следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието е личността на пострадалия. Посегателството е особено укоримо поради уязвимостта на жертвата. То е насочено към възрастен човек на 72 години, който при това е бил с ампутиран крайник. Съдебните инстанции са отчели точно установените смекчаващи вината обстоятелства. Правилно като такива са преценени чистото съдебно минало на П., направеното признание още в самото начало на досъдебното производство, напредналата му възраст и фактът, че е бил предизвикан от пострадалия. Нито броят им, нито относителната им тежест, обаче, предпоставят превес над отегчаващите, поради което определеното наказание в размер по-нисък от средния в никакъв случай не е несправедливо, нито по размер, нито с оглед определения начин на изтърпяване. Върховният касационен съд изразява категорично несъгласие с аргументите във въззивното решение, свързани с възрастта на подсъдимия и целите на наказанието. Отдадено е приоритетно значение на генералната превенция с аргумента, че личната "едва ли би могла да бъде постигната, предвид напредналата възраст на подсъдимия". Съдът се е позовал на данни за смъртността на населението по пол в региона и е преценил, че в близко време П. вероятно ще почине, тъй като му предстои да навърши 70 години. Подобен подход е напълно неприемлив. Всъчност става въпрос за човек, който към датата на деянието е бил на 67 години, активно спортувал през целия си живот, който извън претърпяна операция от хематом е страдал единствено от високо кръвно налягане. Законовото изискване за индивидуализация на наказанието, както и прокламираната първостепенна роля на специалната превенция сред целите по чл. 36, ал. 1 от НК, вменяват на съда задължение за преценка на адекватната санция в законоустановените рамки с оглед характеристиките на конкретния деец, а не с оглед статистическите данни за средната възраст на починалите в Добричка област мъже през последните две години. За пълнота на изложението, настоящият състав намира за необходимо да обърне внимание на съдилищата върху допуснато нарушение на материалния закон, което не е основание за отмяна на въззивното решение, тъй като попада извън пределите на каксационната проверка, очертани в чл. 347 от НПК. Неправилно П. е осъден за престъление, осъществено на 11.05.2014 г. Датата на извършване на престъплението е датата, на която е осъществено изпълнителното деяние, дори и в случаите, когато по-тежкият резултат е настъпил след известнен период от време. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение