Решение № 465 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1654/2013 г.

Решение № 465 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1654/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по касационен протест на Йордан Стоев - Апелативен прокурор при Софийска апелативна прокуратура против присъда № 29 от 19.06.2013 г. постановена по ВНОХ дело № 456/2013 г. на Софийски апелативен съд. В протеста се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като в допълнителни съображения към него се излагат доводи за порочен, непълен и едностранчив доказателствен анализ и превратна оценка на доказателствата, довел до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. По същество се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него основания. Подсъдимият чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: Делото е разгледано повторно от Софийският апелативен съд, след като с решение № 2 от 7.05.2013 г. по НД № 2240/2012 г. Върховният касационен съд е отменил постановената от въззивната инстанция присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че фактите в рамките на предявеното обвинение са точно установени, но е формирал различни изводи за приложението на материалния закон. Мотивирал е защо не възприема извода на Софийски градски съд, че сключения в нотариална форма договор за замяна от 11.12.1998 г. не представлява неизгодна сделка по смисъла на чл. 220, ал. 2 от НК, отменил е осъдителната присъда и е оправдал подсъдимия, като е изложил съображения, с които представителят на обвинението не се е съгласил. В срока за обявяване на съдебният акт след проведеното заседание от Върховния касационен съд съдебният състав констатира, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство поради следните съображения: Законодателят е преценил, че наказателното преследване може да бъде реализирано в определени срокове. В този смисъл е разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от НК, в която са предвидени различни срокове за възбуждане на наказателно преследване в зависимост от размера на наказанието за престъплението по предявеното обвинение. По този начин се цели от една страна да се дисциплинират към процесуална активност органите, които повдигат обвинението, а от друга страна да се гарантира сигурност за извършителя на престъплението, че няма да бъде поставен в състояние на заплаха до края на живота си от евентуално предявяване на обвинение. Изтичането на давността е основание за прекратяване на наказателното производство, за което съдът е длъжен да следи служебно, включително до постановяване на съдебния си акт. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК. В конкретния случай на Т. Д. Д. е предявено обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 2 от НК, извършено на 11.12.1998 г. За това престъпление е налице промяна в санкционната част на материалния закон, но тя не касае максималния размер на наказанието лишаване от свобода, което към момента на извършването на деянието и към момента на реализирането на наказателната отговорност е до десет години. Наказателното преследване за него се изключва по давност съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК с изтичане на срок от десет години. Абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 80, ал. 3 от НК от петнадесет години е изтекла на 11.12.2013 г. т. е. преди постановяване на касационното решение. Касационният състав има задължение да следи служебно за давността и правомощие да прекратява производството по делото. Поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване протестираната присъда на въззивната инстанция следва да бъде отменена и наказателното производство да бъде прекратено, без по същество съдът да обсъжда наведените в протеста доводи за нарушения при оценката на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение