Решение № 8714 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2013 г.

Решение № 8714 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2393 от 4.10.2013 г., постановено по адм. д. № 4896/12 г. Варненският административен съд, първо отделение, Х състав, е обявил нищожността на ревизионен акт № 031201720 от 20.08.2012 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 717/21.11.2012 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Варна. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Албатрос Ве" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. "Траката", ул. "Седма" № 8 и адрес по чл. 8 ДОПК гр. Варна, жк "Бриз-юг", ул. "Сирма войвода" № 6, бл. 2, ет. 1 взема становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор от 18.11.2013 г. чрез адв. Емилия Сиракова от ВАК. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решението си Варненският административен съд е обявил нищожността на ревизионен акт № 031201720 от 20.08.2012 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 717/21.11.2012 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на "Албатрос Ве" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. ноември 2009 г., м. май, м. юли и м. октомври 2010 г. и м. март 2011 г. общо в размер на 64 692,81 лв. главница и 13 405,19 лв. лихви за забава и задължения по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 19 115,62 лв. 2894,13 лв. лихви за забава. След подробен анализ на всички издадени заповеди във връзка с възлагане и провеждане на ревизията, съдът е стигнал до правен извод, че лицето Нели Иванова Бонева, която е издател на ЗВР, и Валентин Ангелов Георгиев, подписал заповедта за определяне на компетентен орган за издаване на ревизионния акт, не са определени от директора на ТД на НАП - гр. Варна като органи, които могат по реда на чл. 112, съответно чл. 119 ДОПК, да издават ЗВР, съответно да определят компетентен орган за издаване на ревизионен акт по отношение на задължени лица със седалище и адрес по чл. 8 от ДОПК, намиращ се на територията на гр. Варна. Според съда компетентността на посочените лица е ограничена единствено по отношение на задължените лица, обхванати от изнесено работно място (ИРМ) - гр. Силистра. Изложени са мотиви, че всеки директор на ТД на НАП разполага с възможност да определи органи по чл. 112, респ. чл. 119 ДОПК поименно или съобразно заеманата длъжност, по отношение на всички задължени лица на територията на цялата дирекция или с ограничен териториален обхват, съобразно работното място на органите. Съобразявайки доказателствата по делото административният съд е приел, че директорът на ТД на НАП - гр. Варна, е възприел подхода за индивидуализиране на органите по приходите както с трите имена, така и със заеманата длъжност, като по отношение на част от тях е ограничил правомощията в рамките на изрично посочените ИРМ. За издателите на заповедит е прието, че са с ограничени правомощия в рамките на ИРМ - Силистра. На база на изложеното е направен правен извод, че в конкретния случай възложителят на ревизионното производство и издателят на ЗОКО са компетентни по материя, т. е. разполагат с правомощия да възлагат ревизии, но действието на компетентността им е изрично ограничено по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК само за територията на ИРМ - Силистра, а конкретната ревизия е възложена на данъчен субект с адрес на регистрация на територията на гр. Варна. След като заповедта за възлагане на ревизия не е издадена от орган, нарочно определен със заповед на директора на ТД на НАП - гр. Варна, нито пък той е издател на заповедта за определяне на компетентен орган, то липсва надлежно определяне на орган, компетентен да издаде оспорения ревизионен акт, поради което последният се явява нищожен и следва да бъде прогласен за такъв. Решението на Административен съд - гр. Варна, е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия, респективно за определяне на компетентен орган. Спорен се явява въпросът притежавало ли е лицето, издало въпросните заповеди, териториална компетентност да издаде същите и с оглед на това оспореният ревизионен акт издаден ли е компетентен орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че посочените заповеди не са издадени от надлежно оправомощено лице, което има за последица издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган, а оттам същият се явява и нищожен. Този извод на административния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е изграден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като според ал. 2 такава може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП - гр. Варна, е издал заповеди, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършаване на ревизия и да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. От текстовата част на въпросните заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място (ИРМ), където работят тези лица. Заповедите са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП (според който териториалният директор организира и ръководи териториалната дирекция), от което следва, че по своето естество те представляват вътрешноведомствен акт, който засяга правата и задълженията на лицата, включени в състава на съответната териториална дирекция, но е неотносим към трети лица. Лицата, издали заповедите за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган, са органи по приходите в сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, които са оправомощени да издават заповеди по чл. 112, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1, респ. чл. 119 от ДОПК. От посочването в заповедите, че тези лица са с месторабота ИРМ - гр. Силистра, не следва, че те имат правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат адрес и седалище в района на гр. Силистра. Изнесеното работно място е част от организационната структура на приходната администрация, без отношение към териториалната компетентност на приходните органи, която съобразно чл. 7 ДОПК принадлежи на териториалната дирекция. Приходният орган не може да има териториална компетентност само по отношение на лица, адресно регистрирани в гр. Силистра, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 8 ДОПК няма лица с такава регистрация (няма ТД на НАП гр. Силистра). По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. В ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 на териториален принцип, т.е. да възлагат ревизии само по отношение на лица, които имат постоянен адрес или седалище за юридическите лица в района на изнесеното работно място. Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издавани по реда на ДОПК е определен с нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, според която актовете по този закон се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на последната се съдържат в разпоредбата на чл. 8, като критериите за това с оглед на субектите, от чието име или срещу които е образувано административно производство. Както бе вече посочено, компетентността по възлагане на ревизии е определена в чл. 112, ал. 2 от ДОПК. От това следва да бъде направен извод, че при преценка дали дадена заповед за възлагане на ревизия (аналогично и при заповед за определяне на компетентен орган) на първо място следва да бъде проверено кой е компетентният териториален директор, който следва да определи органа по приходите, който да възложи ревизията. Тъй като ревизията е извършена по отношение на местно юридическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - т.е. от тази дирекция, в чийто район се намира седалището на лицето. От данните по делото е видно, че ревизираното лице е със седалище в гр. Варна. С представеното с касационната жалба решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП е одобрена организационно - управленската структура на ТД на НАП, съгласно която в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват на дейност бившите териториални дирекции на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. От това и от изложените по-горе мотиви следва, че заповедите за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган, са издадени от лица, които са надлежно оправомощени от териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна. Като е приел друго и е прогласил оспореният ревизионен акт № 031201720 от 20.08.2012 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Варна, за нищожен, Административен съд - гр. Варна, е постановил неправилно решение. Това обуславя и необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В касационната жалба се съдържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по което се произнася първоинстанционния съд съобразно чл. 226, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,