Решение № 12026 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. Шаренкова гр. Кюстендил, чрез адв. Атанасов срещу решение 39 от 11.02.2021 г., постановено по адм. дело 464/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Кюстендил , чрез адв. Петров, в писмено становище по жалбата, оспорва нейната основателност и моли за оставяне в сила на обжалваото решение като обосновано и законосъобразно.Претендира присъждане на разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответниците В. Станков, Е. Джерманска, Г. Бучева, Н. Стоянова, Г. Ташков, Н. Велинова , Е. Ташкова и кметът на Община Кюстендил не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е постановено в производство по чл.176 АПК като е допълнено постановеното по делото решение 254 от 10.11.2020г. и е отхвърлена жалбата /молбата за отмяна / срещу вписването в кадастралния регистър /КР/ на Община Кюстендил за собственик в УПИ ХХII-5102 в кв.374 по плана на гр.Кюстендил, съставляващ имот с идентификатор 41112.503.2296 по КККР на гр.Кюстендил по силата на АОС126,том.6,н.дело 1325/17.06.2005г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че доводите за неправилно актуване на имота като общински са ирелевантни в настоящето производство,тъй като нормата на чл.53,ал.2 ЗКИР изрично визира при наличие противопоставими права на собственост по дублиращи се документи за собственост, административният орган да впише в КР всички претендиращи собственост върху имота лица, което именно е извършено с отразяване в КР на Община Кюстендил. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Решаващият правен извод на административният съд е в съответствие с нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В тази хипотеза е вписана и Община Кюстендил в КР на основание приложения и описан в КР Акт за частна общинска собственост /АОС/ 1133 от 16.06.2005г., вписан с 126,том.6,н.дело 1325/17.06.2005г., без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение на КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КККР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изм. на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. /, но само в изрично уредените хипотеза по чл. 52, чл. 53, 53 а, 53 б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на касаторката за допуснато съществено нарушение на административната процедура, поради неиздаване на заповед от началника на СГКК-Кюстендил за вписването на Община Кюстендил в КР за имот с идентификатор 41112.503.2296. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспореното изменение на КР е съобразено с изричната хипотеза по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, която визира задължението на адм. орган при дублиране на носителите на право на собственост на нанесен в КК имот, да се впишат в КР всички лица - собственици на имота по различните титули за собственост. Тази норма е съобразена освен с липсата на правомощие за административният орган да разрешава възникнали спорове за собственост и с констативният характер на КККР. Дублирането на документите за собственост за имота не може да бъде преодоляно в административното производство, поради което доводите на касаторката за липса на законово основание за актуване на имота като общински се явяват ирелевантни в настоящето производство. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и изрично заявената претенция за присъждане на разноски от ответника началник на СГКК-Кюстендил , касаторката дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 900 лв по приложения списък по чл. 80 ГПК, съставляващи заплатено адв. възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2021г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение