Решение № 12785 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2009 г.
ВАСII отделение29.10.2009 г.докладчик Веселина Тенева
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 17 от 26.02.2009 г. по адм. дело № 55/2008 г. на Търговищкия административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12785 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2009 г., II о., докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Коста Стойков Желев и Здравка Костова Пенева и двамата от гр. Търговище срещу решение № 17 от 26.02.2009 г. по адм. дело № 55/2008 г. на Търговищкия административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба Айсун Ахмедов Мехмедов от гр. Търговище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Кмета на община Търговище не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Коста Стойков Желев и Здравка Костова Пенева и двамата от гр. Търговище против заповед № 3-01-251 от 26.03.2008 г. на община Търговище, с която на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ е разпоредено Айсун Ахмедов Мехмедов, като собственик на жилищна сграда с ид. № 73626.507.319.3 с административен адрес гр. Търговище, ул. "Камчия" № 12 да извърши основен ремонт на същата. Съдът е анализирал относимите на настоящото производството доказателства, в резултат на което е извел обосновани изводи за наличие на фактическите основания в съответствие с посоченото от административния орган в заповедта правно основание - чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, която е законосъобразна. Констатациите на комисията по чл. 196 от ЗУТ, че жилищната сграда не е опасна от самосрутване и е възможно заздравяването й чрез извършване на ремонт, се потвърждават и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза. Доказателства за противното не са представени, с оглед на което неоснователни са твърденията на жалбоподателите, съдържащи се и в касационната жалба, за необходимостта от събаряне на сградата, поради нейната негодност за обитаване. Обосновани мотиви са изложени от съда в подкрепа на тезата, че в случая липсва задължителната предпоставка по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ - обектът да не може да бъде поправен или заздравен. След като това се установено и не е опровергано от касаторите, обжалваният административен акт се явява законосъобразен, както правилно е приел съда. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон, поради което следва да остане в сила, а касационната жалбата следва се отхвърли като неоснователна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК