Решение № 9895 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 680/2019 г.

Решение № 9895 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 680/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрк. Н. Иванова, срещу решение № 5446 от 20 септември 2018 година, постановено по адм. дело № 3183/2018 година по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 18-8674-01.11.2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър град София (СГКК-София). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър –София не е изразил становище по касационната жалба. Останалите ответниците - Г. Тодоров и Столична община, район "Подуяне" също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу заповед № 18-8674-01.11.2016 година на началника на СГКК-София, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на град София, община Столична по отношение на сграда с идентификатор 68134.619.2. 1, изразяващо се в нанасяне на нови обекти, а именно: сграда с идентификатор 68134.619.2. 2, сграда с идентификатор 68134.619.2. 3 и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.619.2. 1. 1 и 68134.619.2. 2. 1, собственост на ответника Г. Тодоров и е извършена промяна в границите на сграда с идентификатор 68134.619.2. 1. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР в относимата редакция предвижда, че непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В ал. 4 на същата разпоредба се посочва, че измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. От данните по делото безспорно е установено, че нанесената в кадастралната карта сграда с идентификатор 68134.619.2. 1 представлява три самостоятелни обекта: трафопост, хидрофор и сграда на допълващо застрояване, като са определени отделни идентификатори за трите обекта и сградата на допълващото застрояване е записана в кадастралния регистър като собственост на Г. Тодоров. Установено е още, че при одобряването на КККР със заповед № РД-18-4/09 март 2016 година на изпълнителния директор на АГКК, съществуващите обекти в цитирания имот са отразени като една самостоятелна сграда, което безспорно води до извод за наличието на непълнота в одобрената карта, подлежаща на отстраняване чрез попълването на непълнотата. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата съдебно-техническата експертиза, назначена от съда след връщане на делото за ново разглеждане от АССГ с решение № 3488 от 20 март 2018 година, постановено по адм. дело № 11337/2017 година по описа на Върховния административен съд. Установено е също така безспорно, че обектът, вписан в регистъра като собственост на Г. Тодоров, съставлява самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 3 от ЗКИР, който не е нанесен в първоначалната кадастрална карта, както и обстоятелството, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, заявителят е разполагал с титул за собственост, на който позовава искането си за изменение на КККР. При тези данни твърденията на касатора за наличието на спор за материално право спрямо процесните обекти, който да се противопостави на извършеното изменение в КККР, се явяват неоснователни. Както се посочи по-горе, в кадастралните регистри като собственик на самостоятелния обект с идентификатор 68134.619.2. 1. 1 е записан единствено Г. Тодоров. В представената извадка от кадастралните регистри липсват данни касаторът да се идентифицира като лице по чл. 51, ал. 3 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, но по делото са представени достатъчно други доказателства, обуславящи процесуалната му легитимация в производството. Липсват обаче доказателства, от които да се приеме, че в случая е налице спор за собственост относно съществуващия поземления имот и заявен за нанасяне самостоятелен обект в сградата, както твърди касатора, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена при спазена процедура и при наличието на материалните предпоставки, визирани в чл. 54 от ЗКИР. С оглед изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,