Решение № 13209 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2015 г.

Решение № 13209 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, Летище Варна, чрез упълномощения му представител юрК. Загорова, против решение № 2859 от 13.12.2014 г., поправено в производство по реда на чл. 175 от АПК с решение № 2867 от 15.12.2014 г., и двете по адм. д. № 627/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че не е данъчно задължено лице с оглед изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от ЗУТ (ДВ, бр. 28/2013 г.). Позовава се на разпоредбата на чл. 17а, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Аксаково, по силата на която не дължи ТБО. Сочи, че Летище Варна не попада в границите на населеното място на община Аксаково, поради което дружеството не е ползвател на услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", както и че по делото не са представени доказателства за реалното предоставяне на услугата, вкл. и на услугата за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесния АУЗД. Претендира се заплащане на разноски по делото - държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, чрез пълномощника си адв. Гюров, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорените пред настоящата инстанция решения Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу АУЗД № 386 от 28.11.2013 г., издаден от старши експерт "МДТ" към отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, потвърден с решение № 2600-1849 от 21.01.2014 г. на началник-отдел "Местни данъци и такси" при общината. С оспорения АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК са установени задължения на дружеството за ТБО за периода 1.09.2013 г. - 31.12.2013 г. в общ размер на главницата 23 559,66 лв. и лихва в размер на 190,17 лв., или сума в общ размер на 23 749,83 лв. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за установено, че "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е концесионер на недвижим имот № 307.40, находящ се в землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково, представляващ земя и сгради. Последните са декларирани от дружеството-касационен жалбоподател с декларация от 10.10.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ, подробно индивидуализирани в първоинстанционното решение. В рамките на задължителното оспорване на процесния АУЗД пред по-горестоящия административен орган същият е бил изцяло потвърден с решение № 2600-1849 от 21.01.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково. По делото като доказателства са приети и представени извадка от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Аксаково, в частта относно определяне на ТБО, заповед за определяне районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Аксаково от 29.10.2012 г., 4 бр. разрешения за ползване на депа за твърди битови, действали през процесния период, препис от решение № 19.2 по протокол № 019 от 27.12.2012 г. на Общински съвет - Аксаково, както и договор на община Аксаково с "Технокар" ЕООД за поддържане чистотата на уличната мрежа и териториите за обществено ползване в гр. Аксаково. При така установената фактология първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуално-правните и материално-правните разпоредби на ЗМДТ и на приложимите подзаконови нормативни актове. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ и на представеното по делото разрешение на ползване на депо за битови отпадъци в с. Въглен, а преди въвеждането му в експлоатация - на депо за твърди отпадъци в община Аксаково, за което има издадени разрешения за ползване, съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за недължимост на ТБО в частта й за компонента - поддържане на депо. Изложил е съображения също така, че таксата за този вид услуга се формира от всички разходи, включващи проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и т.н. на депата за битови отпадъци, а не само от таксата за депониране, която заплащат фирмите, поддържащи чистотата на територията на летищния комплекс. Административният съд - Варна е приел за неоснователно възражението на дружеството за недължимост и на ТБО в частта й относно услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като е изтъкнал, че имотът на концесионера попада в район, в който се поддържа чистотата на териториите на обществено ползване, независимо от приетото за безспорно обстоятелство, че дружеството само поддържа чистотата на територията на летищния комплекс. Наред с изложеното, за да обоснове извод за дължимост на ТБО в конкретния случай относно компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели - служители на Летище Варна. Според показанията им, те не знаят кой извършва почистването на териториите, граничещи с Летище Варна, според тях подходът на летището към колелото не се чистело от дружества, на които концесионерът е възложил това по силата на договори. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Решението е неправилно. Касационният състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че същият не е данъчно задължено лице, предвид изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от ЗУТ (ДВ, бр. 28/2013 г.). Правната регламентация на видовете местни данъци и такси, в това число и определянето на задължените лица за данък недвижими имоти (чл. 11 от ЗМДТ) и за ТБО (чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ), се съдържа в съответния материален данъчен закон, а именно Законът за местните данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 4 ЗМДТ при концесия задължено лице за заплащане на ТБО е концесионерът, а касационният жалбоподател не оспорва това си качество по отношение на имотите, подробно индивидуализирани в процесния АУЗД, поради което "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е задължено за заплащане на ТБО лице, при положение, че са налице и останалите законовоустановени предпоставки, обосноваващи дължимост на ТБО. Позоваването на изменението на разпоредбата на чл. 8, т. 7 ЗУТ е несъстоятелно, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУТ този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели, т.е. норми от този нормативен акт не могат да регулират обществени отношения, свързани с облагането с местни данъци и такси, още по-малко чрез препращане към тях да се обосновава, че дадено лице е освободено от облагане с ТБО, при наличие на изрична разпоредба в данъчен закон в обратен смисъл. По горните съображения, несъстоятелно е и позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 17А, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Аксаково. Основателно е обаче, оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, а именно нарушена е нормата на чл. 171, ал. 4 АПК. Видно от доказателствата по делото, съдът не е указал на страните за кои обстоятелства не са ангажирали доказателства. В жалбата си (лист 6 и 7) "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД заявява, че летище Варна не попада в границите на населеното място на община Аксаково и не е ползвател на услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поради което и не дължи заплащане на ТБО за този компонент. В подкрепа на изложеното представя договори за процесния период, от които е видно, че поддържането чистотата на територията на летищния комплекс се осигурява от дружеството чрез трети лица въз основа на горните договори. Съдът правилно е приел за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят сам осигурява поддържането на чистотата на територията на летищния комплекс. Необоснован и в нарушение на нормите на процесуалния закон, обаче, е правният извод, че е "общоизвестен фактът, че община Аксаково поддържа чистотата в териториите за обществено ползване, граничещи с Летище Варна". Съгласно чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, не подлежат на доказване само общоизвестните и служебно известните на съда факти. Общоизвестни са тези факти, които са известни на неограничен кръг лица в съответното населено място, но трябва да става въпрос за установен факт, а не за мнение на определен кръг лица, още по-малко за частно знание (в случая това на ответната страна) или мнение на съда. На последните съдът не може да гради своите изводи. Наред с това, съдът е длъжен, съгласно чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, да уведоми страните за приетите от него общоизвестни факти, за да им даде възможност да преценят процесуалното си поведение спрямо тях. В конкретния случай това не е сторено и допуснатото от съда нарушение е съществено, защото приетият от съда за общоизвестен факт е обосновал извода му за законосъобразност на процесния акт в частта за ТБО относно компонента "поддържане чистотата в териториите за обществено ползване". С оглед на принципа за служебното начало, визиран в чл. 171, ал. 4 АПК първоинстанционният съд е следвало да положи усилия за установяване на обективната истина, а именно - да насочи страните относно представяне на доказателства - гласни и писмени, вкл. СТЕ, за установяване на релевантните за спора обстоятелства - има ли поземлени имоти с предназначение за обществено обслужване, граничещи или в близост с концесионната територия на летище Варна, и дали услугата "поддържане чистотата в териториите за обществено ползване" се е предоставяла от община Аксаково в района около летището. Вместо това, в нарушение на процесуалните норми, е извел извод за реално извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, граничещи с Летище Варна, от страна на община Аксаково, въз основа на показанията на свидетелите, които заявяват в съдебно заседание, че не знаят кой извършва почистването и че същото не се извършва за сметка на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. Последното обаче, не обосновава извод, че тази услуга се предоставя от общината, защото конкретни доказателства в този смисъл няма - протоколи за извършена работа, пътни листа и т.н. С оглед всичко изложено по-горе, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че делото не е изяснено по безспорен начин от фактическа страна, решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага неговата отмяна, а делото следва да бъде върнато на АС - Варна, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът, който с оглед разпоредбата на чл. 160 ДОПК е съд по същество, следва да провери дължимостта и размера на ТБО за всяка от услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за проучване, проектиране, поддържане, експлоатация на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд