Решение № 12525 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5551/2012 г.

Решение № 12525 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5551/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Копринка Павлова Миланова от гр. София против решение № Ж-76 от 19.03.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е прекратена преписката, образувана по нейна жалба с вх. № Е-11К-00-68 от 9.12.2010 г. срещу "ЧЕЗ Разпределение" АД. В жалбата се излагат доводи, че решението противоречи на материалноправни разпоредби, постановено е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че ДКЕВР не е съобразила допуснатите нарушения от "ЧЕЗ Разпределение" АД на Закона за енергетиката и Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/ и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с придобиване на собствеността върху разпределителна мрежа. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и се върне преписката на административния орган за произнасяне по жалбата й със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Рашкова, в открито съдебно заседание и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на оспореното решение. Моли, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № Ж-76 от 19.03.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратена преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11К-00-68 от 9.12.2010 г. на Копринка Павлова Миланова срещу "ЧЕЗ Разпределение" АД, за отказа на дружеството да закупи енергийно съоръжение мачтов трафопост /МТП/ инвестирано от нея. По жалбата е образувана преписка и е извършена проверка, като събрани относими към спора документи. Административният орган е приел, че по Разрешение за строеж № 439 от 3.12.1999 г. издадено от Столична община, район "Витоша" е разрешено на Столична община, район "Витоша" да изгради мачтов трафопост /МТП/ във вилна зона "Симеоново - Драгалевци", а с Разрешение за ползване № 164 от 10.03.2000 г. на ДНСК - София, за собственик на обект - "Мачтов трафопост 20KV/100 KVA" е посочена Столична община, а за инвеститор жалбоподателката Копринка Миланова. ДКЕВР също е съобразила, че на 8.07.2010 г. между жалбоподателката и "ЧЕЗ Разпределение България" АД е сключен договор за присъединяване на потребителите към разпределителната електрическа мрежа, изградени по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Административният орган е приел, че жалбоподателката Миланова не се е легитимирала като собственик на изградения енергиен обект, поради и което претенцията й за изкупуване е неоснователна. От фактическа страна се установява, че жалбоподателката със заявление вх. № 100662/8.02.2008 г. е поискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД изкупуване на енергийно съоръжение за присъединяване. На 8.07.2010 г. между жалбоподателката и "ЧЕЗ Разпределение България" АД се сключва договор SAP № IВ-31-10-40529 за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 относно обект: Вилна сграда в имот пл. № 1204, к. л. 734, м. "Подградището", в. з. "Симеоново Драгалевци", като в договора е указано, че присъединяването на обекта е извършено чрез нов мачтов трафопост и е поето задължение от присъединеното лице Копринка Миланова да представи виза за проектиране на трансформаторния пост; да учреди в полза на дружеството право на строеж или да прехвърли собствеността на съответната част от имота за изграждане на трафопоста. От приложените по административната преписка доказателства, се установява, че с Разрешение за строеж № 439 от 3.12.1999 г. издадено от Столична община, район "Витоша" е разрешено на Столична община, район "Витоша" да изгради мачтов трафопост /МТП/ във вилна зона "Симеоново - Драгалевци", а с Разрешение за ползване № 164 от 10.03.2000 г. на ДНСК - София, за собственик на обект - "Мачтов трафопост 20KV/100 KVA" е посочена Столична община, а за инвеститор жалбоподателката Копринка Миланова. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема в съответствие с чл. 168 от АПК, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) /ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г./ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност, а с чл. 97 и сл. от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 53/2004 г. е регламентиран редът за разглеждане на жалбите по спорове по чл. 22 от ЗЕ. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите материалноправни норми се обуславя изводът, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. В случая не е допуснато нарушение на материален закон и решението на ДКЕВР съответства с целта на закона, след като не е установено нарушение при осъществяване на дейността от "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Жалбоподателката не се е легитимирала като собственик на претендирания за присъединяване обект "Мачтов трафопост 20KV/100 KVA", което да обуславя задължение за "ЧЕЗ Разпределение България" АД за неговото заплащане. В случая се отнася до спор от гражданскоправен характер с оглед сключен договор SAP № IВ -31-10-40529 за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 относно обект: Вилна сграда в имот пл. № 1204, к. л. 734, м. "Подградището", в. з. "Симеоново Драгалевци", а не за нарушение на лицензираното дружество, по отношение на което ДКЕВР осъществява административен контрол. Освен това в съответствие с § 4 от ПЗР на ЗЕ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. В случай, че жалбоподателката надлежно установи правата си на собственост за процесното енергийно съоръжение може да упражни правата по § 4 от ПЗР на ЗЕ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалванията индивидуален административен акт № Ж-76 от 19.03.2012 г. на ДКЕВР не страда от пороците посочени в чл. 146 от АПК, които да обусловят неговата отмяна, поради и което подадена срещу него жалба от Копринка Павлова Миланова, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ДКЕВР в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 150,00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,