Решение № 945 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2014 г.

Решение № 945 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Северозападен район против Решение № 190/28.04.2014 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. дело № 734/2013 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответниците Милчо Иванов Тончев и Пенка Василева Тончева оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Враца е признал за установено спрямо началника на РДНСК-Северозападен район, че задължението на Милчо Иванов Тончев и Пенка Василева Тончева за премахване на незаконен строеж "Сушилни, котелно, стая за пазач и навес", находящи се в имот ид. № 80981.270.48 по КК на с. Черни Осъм, местност "Жеравица", община Троян съгласно заповед № ДК-02-СЗР-276/3.10.2011 г. на началника на РДНСК-Северозападен район е станало неизискуемо и те не дължат изпълнение на заповедта. За да постанови този правен резултат, съдът е развил доводи за новонастъпили юридически факти след датата на издаване на заповедта и на неоспорено удостоверение за търпимост. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Влизането в сила на разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи и нов период, допълващ този по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за признаване на режим на търпимост, т. е. самата разпоредба не съставлява факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението. Следователно фактът на издаденото удостоверение за търпимост не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата погасителна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. В този смисъл удостоверението за търпимост може да бъде документ от значение за упражняване на права - осъществяване на прехвърлителна сделка. Значението му за премахването на един строеж като незаконен може да бъде установявано само във висящо административно или съдебно производство по издаване или обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж, поради забраната да се премахват като незаконни строежи, имащи характеристиката на търпими. Такова значение и смисъл не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост за незаконен строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахване. Разпоредбата се прилага след 26.11.2012 г. и е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи влизането на цитираната разпоредба в сила. Значението й на норма - част от действащото към момента на издаване на удостоверението за търпимост не я приравнява на факт, правопогасяващ предприетото по влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж принудително изпълнение. С оглед изложените съображения обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на претенцията по чл. 292 АПК. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва в полза на касатора да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено искане в касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение