Решение № 5762 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 2216 от 19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4392/2024 г. Административен съд – София град (АССГ), трето отделение, 73-ти състав е отменил по жалба на „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК- 205836122, Решение № 32-731673/08.02.2024 г. / в решението на административния съд неправилно е изписано като номер 32 -731679/на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано издаване на сертификати за движение EUR.1 за стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191, изнесено за Южна Африка с МD с MRN 23BG002002A02374B7 от 31.10.2023г., с №№ А0000190501, А0000190502, A0000190503, A0000190504; А0000190505, А0000190506, A0000190507, А0000190509 както и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190501, А0000190503, А0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190521, A0000190525, A0000190524, A0000190522, А0000190526, а също и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190501, А0000190503, A0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190532, А0000190533, А0000190528, А0000190527, А0000190531 и е върнал административната преписка на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, за ново произнасяне, съобразно дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК- 205836122 разноски в общ размер на 9 193.52 лева /4 700.57 евро/. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т.Караславов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспореното Решение № 32-731673/08.02.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК- 205836122, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Връбница, бл.615, ет.3, ап.76, чрез процесуалния му представител адв.Х. Митков взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор, в становище, както и в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. По делото /л.83/ е депозирана и молба от 12.02.2026г. от директора на ТД Митница – Варна, с която моли да бъде изменено Решение № 2216 от 19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4392/2024 г. на Административен съд – София град в частта му за разноските. В молбата се твърди, че при постановяване на решението в тази му част първоинстанционният съд не е взел предвид направеното възражение на процесуалния представител на административния орган за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Излагат се съответни доводи в подкрепа на възражението. Ответното по молбата дружество „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК- 205836122, чрез своя процесуален представител адв.П. Цанов взема становище за неоснователност на молбата. Съгласно чл.174а,ал.4 АПК при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e основателна. С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК- 205836122, Решение № 32-731673/08.02.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано издаване на сертификати за движение EUR.1 за стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191, изнесено за Южна Африка с МD с MRN 23BG002002A02374B7 от 31.10.2023г., с №№ А0000190501, А0000190502, A0000190503, A0000190504; А0000190505, А0000190506, A0000190507, А0000190509 както и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190501, А0000190503, А0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190521, A0000190525, A0000190524, A0000190522, А0000190526, а също и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190501, А0000190503, A0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190532, А0000190533, А0000190528, А0000190527, А0000190531 и е върнал административната преписка на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, за ново произнасяне, съобразно дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение. На първо място в тази насока на стр.4 – 8 от решението е описана подробно разменената кореспонденция между страните по делото, начиная с подаването на митническа декларация /МД/ с MRN 23BG002002A02374B7 от 20.10.2023 г. за износ (процедурен код 10) на стока, описана в като „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по Комбинираната номенклатура, (КН) 15121191, с нето тегло 20997545,000 кг., държава на получаване Южна Африка (ZA) и деклариран произход на стоката „ЕU“, подадените заявления за издаване на сертификати за движение EUR.1 за стоката по МД с MKN 23BG002002A02374B7, с код по КН на ЕС- 15121191, 8 (осем) броя, обвързани с 8 (осем) броя товарителници, както следва: формуляр EUR.l с А0000190501, А0000190502, А0000190503, А0000190504, А0000190505, А0000190506, А0000190507, А0000190509, с посочен произход- EU и държава на получаване- Южна Африка, както и всички представени в тази връзка писмени доказателства. На стр.8 – 9 от решението съдът е описал изпратените от страните писма във връзка с издаването на процесното решение № 32-731673/08.02.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна. В решението е възпроизведено и съдържанието на посоченото решение, неговото оспорване по административен ред пред директора на Агенция „Митници“, представените доказателства с административната преписка, както и допълнително ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства. В съдебния акт /стр.12 – 19/ са възпроизведени и заключенията на вещите лица по назначените в съдебното производство техническа и икономическа експертизи. След това решаващият съд е пристъпил към преценка на законосъобразността на оспорения митнически акт. Мотивите в тази насока са изложени на стр.19 и сл. от първоинстанционното решение, както систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че Решение № 32-731673/08.02.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна е индивидуален административен акт по прилагане на митническо законодателство. Отбелязано е, че съгласно чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/20131/ по прилагането на митническото законодателство, като според чл.5, 2) „митническо законодателство" означава законодателството, съставено от всяко едно от следните: а) Кодекса и разпоредбите за неговото допълване или прилагане, приети на равнището на Съюза или на национално равнище; б) Общата митническа тарифа; в) законодателството относно системата на Съюза за освобождаване от мита; г) международните споразумения, които съдържат митнически разпоредби, доколкото са приложими в Съюза; д) Регламент (EC) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета и разпоредбите за неговото допълване или изпълнение. 2. На стр.20 от решението са изложени мотиви, защо първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен митнически орган. Възпроизведени са относими разпоредби на Регламент 952/2013. 3. На стр.21 от решението е очертана правната рамка на понятието „Преференциален произход на стоките“ – чл.64 от Регламент /ЕС/ 952/2013. 4. В продължение е посочено, че Споразумение за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна, Част II „Търговия и свързани с търговията въпроси“, Глава I „Търговия със стоки“, чл.22 „Правила за произход“ е регламентирано, че Тарифните преференции, предвидени в настоящото споразумение, се прилагат за стоки, отговарящи на условията на правилата за произход, предвидени в Протокол 1. Отбелязано е, че Протокол 1 към Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и страните от Югоизточна Азия (СИП ЮАОР, или Partnership Agreement on Trade Relations with the Association of Southeast Asian Nations, или EU-ASEAN Trade Agreement) определя правилата за преференциалния произход на стоките и методите за административно сътрудничество между митническите администрации, за да се докаже, че дадена стока отговаря на тези правила и е „с произход“, което позволява облекчения (намалени или нулеви мита) при внос в ЕС. Този протокол е ключов документ за търговските операции, регламентиращ как се доказва произходът, чрез системи като сертификати за произход (например EUR.1), което е важно за прилагането на митническите облекчения. На стр.22 – 23 от решение са възпроизведени относимите разпоредби на посочения протокол за относими към правния спор понятия като „продукти с произход“ и „доказателства за произход“. В продължение първоинстанционният съд е описал процедурата по издаване на сертификат за движение EUR.1, регламенитарана в чл.20 от Протокол 1- стр.23 – 25 от решението. 5. След възпроизвеждане на правната рамка е направена констатация, че отказът на административния орган за издаване на сертификати за движение EUR.1 за стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191, изнесено за Южна Африка с МА с MRN 23BG002002AG2374B7 от 31.10.2023г. по заявления за издаване на сертификат за движение EUR.1 №№ А0000190501, А0000190502, A0000190503, A0000190504; А0000190505, А0000190506, A0000190507, А0000190509 както и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190501, А0000190503, А0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190521, A0000190525, A0000190524, A0000190522, А0000190526, а също и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190501, А0000190503, A0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190532, А0000190533, А0000190528, А0000190527, А0000190531, се базира на следните правни основания - чл. 22, вр. чл. 46, вр. чл. 64, пар. 1 и пар. 2, чл. 159 пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно разпоредбите на Протокол 1 Относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество от Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР и чл. 59 от АПК. Прието е, че фактическите основания за отказа са свързани с недоказване от страна на жалбоподателя, въпреки изискване на допълнителни документи, че стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, изнесена за Южна Африка с МД за износ c MRN 23BG002002A02374B7/20.10.2023, натоварена на кораб м/к Hellas Tatiana (с нареждане-за товарене №0088/20.10.2023 г.) е с произход ЕС, съгласно чл.2 от Протокол 1 към СИП ЮАОР. 6. В процеса на изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт, на стр.26 от решението са изложени мотиви относно това какъв вид стока съставлява „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191, която е добита от ядков продукт- слънчогледово семе. Посочено е, че на експертно ниво по делото се установява /видно от констативната част на СТЕ, изготвена от вещо лице- химик/, че слънчогледовото семе не се отнася нито към плодовете, нито към зеленчуците; че в зависимост от технологията на производство се получават различни видове слънчогледово олио, които вещото лице е посочило, както и характеристиките им, а именно: 1.Сурово студено пресовано слънчогледово олио; 2.Нерафинирано слънчогледово олио - Шарлан; 3.Хидрогенирано слънчогледово олио; 4.Рафинирано слънчогледово олио; 6.Рафинирано дезодорирано олио; слънчогледовото семе се подлага на специфична и многостепенна обработка, за да се получи слънчогледово олио; експертизата дава разяснение какво представлява процесният продукт, според кода по Комбинираната номенклатура, по позиция и подпозиции /подробно описан по- горе/, Код 15121191, с който е декларирана процесната стока, а именно „нерафинирано сурово слънчогледово олио“. 7. Изложени са мотиви, че според чл.1 б. д) от Протокол 1 в дефиницията за „стоки“ се включа както материали, така и продукти, т.е. стоката е по- широко понятие от продукт. Маркирано е, че за да се приеме, че даден продукт е с произход от ЕС за целите на Споразумението, следва да попада в една от двете хипотези, визирани в чл.2 от Протокол 1, а именно: да е изцяло получен в ЕС по смисъла на член 7 от Протокол 1, или получен в ЕС, включващи материали, които не са изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в ЕС по смисъла на член 8 от Протокол 1, като за да се считат за достатъчно обработени или преработени, следва да са изпълнени условията, предвидени в приложение II. 8. На отделен ред е посочено, че в случая митническите органи са приели, че процесният продукт не е с произход ЕС, тъй като не е изцяло получен в ЕС по смисъла на чл.7, параграф 1, б) от Протокол 1, касаеща плодови и зеленчукови продукти, чиито реколти са прибрани там. Решаващият съд не е споделил този извод, като се обосновал с това, че осланяйки се на експертните знания приема, че доколкото слънчогледовото семе не е нито плодов продукт, нито зеленчуков продукт, а е ядков продукт, не попада в хипотезата на чл.7, параграф 1, буква „б“ от Протокол 1. Добавено е, че според втората алтернативна хипотеза на чл. 7, параграф 1, а именно буква б) от Протокол 1 СИП ЮАОР, за да се приеме, че процесният продукт слънчогледово олио е с произход ЕС, е достатъчно да е закупено от европейски доставчици, дори слънчогледовите семена, от които е произведено да не са изцяло получени в ЕС, тъй като са претърпели достатъчна обработка и преработка в ЕС. Като допълнителен аргумент е посочено обстоятелството, че на експертно ниво се установява, че производството на слънчогледово олио е сложен и многостепенен процес, поради което несъмнено покрива изискуемите критерии за преработка, заложени в международната правна уредба, и в случая е ирелевантно дали слънчогледовите семена са прибрани на територията на ЕС. Изграден е генерален извод, че е достатъчно да се установи, че продуктът „нерафинирано сурово слънчогледово олио“, който е претърпял достатъчна преработка, е закупен от европейски производители. 9. Съдът е посочил, че въпреки изисканите и представените документи, митническите органи са приели, че не се доказва европейския произход на изнесеното от жалбоподателя олио, поради което е отказано издаване на сертификат EUR.1. 10. На отделен ред е посочена тезата на жалбоподателя, че в периода от 23.06.2023г. до 18.09.2023г. в резервоар 1 действително е съхранявано украинско олио, натоварено на кораб Uranus на 18.09.2023 г., след което в Резервоар 1 (а и в Резервоар 2) е съхранявано олио с произход ЕС до 25.10.2023 г., което е било натоварено на кораб Hellas Tatiana. Едва след като Резервоар 1 е бил изпразнен и олиото с произход ЕС от него е било натоварено на кораб Hellas Tatiana, на 25.10.2023 г. в 13:10 ч. е разтоварено украинско олио в Резервоар 1, който вече към този момент е бил празен, след този момент, кораб Hellas Tatiana не е бил товарен с олио от Резервоар 1. 11. Решаващият съд е приел, че твърденията на жалбоподателя намират доказателствена опора в ангажираните по делото доказателства и експертни заключения. Мотивите в тази насока са изложени на стр.28 и сл. от решението. Основно е направено позоваване на заключенията на вещите лица по двете назначени експертизи – съдебно-техническа и счетоводна. В обобщение е направен извод, че процесният продукт „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, изнесена за Южна Африка с МД за износ c MRN 23BG002002A02374B7/20.10.2023, натоварена на кораб м/к Hellas Tatiana (с нареждане-за товарене №0088/20.10.2023 г.) е с доказан произход ЕС, съгласно чл.2 от Протокол 1 към СИП ЮАОР. 12. Първоинстанционният съд е направил анализ на представеното като доказателство по делото писмо № 12239/11.12.2025г. на изпълнителния орган на „Пристанище Варна“ ЕАД /стр.30 – 31 от решението/. В обобщение изграден извод, че съдържащата се в писмото информация не оборва установеното по- горе, че при товаренето на кораб HELLAS TATIANA не е допуснато смесване на стока от европейски и неевропейски произход, поради което незаконосъобразно е отказано издаването на сертификати за движение EUR.1 за изнесените количества олио за Южна Африка с МД MRN 23BG002002A02374B7/31.10.2023 г. 13. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователен довода на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на правата на субекта. В тази насока са изложени аргументи, че в цитираната по-горе нормативна уредба, касаеща процедурата по издаване на процесните сертификати, е предвидена макар и като изключение възможност да бъдат издаване и на по късен етап / чл.46 от Регламент (ЕС) № 952/2013/, съответно проверка на доказателството за произход е уредена в чл. 38 от Протокол 1 по СИП ЮАОР, както и е регламентиран е и последващият контрол в случай на издаване на благоприятен акт, визиран в чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, към който препраща нормата на чл.84 и сл. от националния Закон за митниците, в резултат, на който може да се обезсили издаден благоприятен акт, съгласно чл.27 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или да се отмени/измени в случаите посочени в чл. 28 от същия регламент. Обобщено е, че в директно приложимата международната правна уредба, с примат пред националната, е предвиден както предварителен, така и последващ контрол. Посочено е, че в случая действително органът не е посочил причините за изключителността и продължителността на проверката, но доколкото са изисквани допълнителни доказателства следва да се приеме, че дори да е налице нарушение, то не е от категорията на съществените, поради което не съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта. В резултат на изложеното е направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение № 32-731673/08.02.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна поради неправилно приложение на материалния закон, което обосновава необхосимостта от неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В касационната жалба на директора на ТД Митница – Варна се правят оплаквания за неправилност на първоинсанционното решение. Навеждат се доводи за множество допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с назначаването на съдебно-финансовата и съдебно-техническата експертизи, безкритично възприемане на същите, необсъждане на доводите на административния орган. На отделен ред се поддържат оплаквания за необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че от страна на „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК- 205836122, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Връбница, бл.615, ет.3, ап.76, на 20.10.2023г. чрез упълномощен представител „Ахилеас Форуърдинг енд Трейдинг“ ООД е подадена в ТП Митница Варна митническа декларация /МД/ с MRN 23BG002002A02374B7 от 20.10.2023 г. за износ (процедурен код 10) на стока, описана в като „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по Комбинираната номенклатура, (КН) 15121191, с нето тегло 20997545,000 кг., държава на получаване Южна Африка (ZA) и деклариран произход на стоката „ЕU“. Въпросната декларация е доведена до състояние „износът осъществен“ на 11.11.2023г. Установява се още, че въпросната стока е натоварена на м/к Hellas Tatiana, като товареното е започнало на 20.10.2023г. и е приключило на 31.10.2023г. На 08.11.2023г. от страна на „АгриВиа Ойл“ ЕООД до ТП Митница Варна е поискано издаване на сертификат за движение за стоката по посочената по-горе митническа декларация. Подадени са 8бр. заявления за издаване на сертификати за движение EUR.1, обвързани с 8 броя товарителници, с посочен произход EU и държава на получаване Южна Африка. В първоинстанционното решение, на стр.5 – 8, съответно л.907 – 908 от първоинстанционното дело, е описана много подробно и коректно разменената кореспонденция между страните, представените допълнителни доказателства и прочие. На 08.02.2024г. от Директора на Териториална дирекция Митница Варна е издадено оспорваното в настоящото производство Решение № 32-731673/08.02.2024 г., с което на основание чл. 22, вр. чл. 46, вр. чл. 64 пар. 1 и пар. 2, чл. 159 пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно разпоредбите на Протокол 1 Относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество от Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР и чл. 59 от АПК, като е отказано на „АгриВиа Ойл“ ЕООД издаване на сертификати за движение EUR.1 за стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191, изнесено за Южна Африка с МD с MRN 23BG002002A02374B7 от 31.10.2023г., с №№ А0000190501, А0000190502, A0000190503, A0000190504; А0000190505, А0000190506, A0000190507, А0000190509 както и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190501, А0000190503, А0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190521, A0000190525, A0000190524, A0000190522, А0000190526, а също и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190501, А0000190503, A0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190532, А0000190533, А0000190528, А0000190527, А0000190531. Систематизирани за целите на нуждите на настоящето изложение, доводите на административния орган за отказ за издаване на сертификати за движение, се свеждат до следното: 1. Сертификат за движение EUR. I се издава от митническите органи на държава членка на ЕС, или на държава по СИП ЮАОР, ако съответните продукти могат да се считат за продукти с произход от ЕС или от държавите по СИП ЮАОР и ако изпълняват другите изисквания на протокола, като за целта, имат право да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви други проверки, които сметнат за необходими на основание чл. 20, пар. 3 от Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна и на основание чл. 46 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза; 2. Анализът на представените документи за извозване на стоката са заверени от Пристанище Варна ЕАД, CEO Автовезна- Юг, с поставен печат съответно „Резервоар 1 “, „Резервоар 2“, води до извод, че няма разграничение за стоката с произход EU и стоката от трети страни, което потвърждавало съмненията относно твърдения произход на стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191; 3. При анализ на представената аналитична ведомост, съдържаща номер на фактурата, продавача на „суровото олио”, количеството по фактура, не се доказвало, че вложената суровина „слънчогледово семе", за производството на крайния продукт е изцяло получена на територията на Съюза; - предоставените три договора за покупко-продажба (N2N2CSFOF2308747/18.08.2023г.,CSFOF2308759/28.08.2023г., CSFOF2308763 / 30.08.2023г.) от румънския доставчик „Longin“ SRL показвали, че е продадено „сурово слънчогледово олио” с произход EU, реколта 2022 г. и 2023 г., като липсвала информация по отношение на производителите на слънчогледовото семе; 4. Представените сертификати за калибриране на резервоарите за съхранение на стоките и техническа схема не съдържат необходимата информация /предвид изложеното в изпратеното повторно писмо № 32-626182/10.11.2023г./ за разграничението на олиото с европейски произход и произход от трети страни и в кой от резервоарите е съхранявано олиото внесено от Украйна. 5. Доводите на дружеството, изложени в Становище с peг. № 32-712933/25.01.2024 г., са неоснователни и недоказани. Според административния орган е спазена приложимата разпоредба на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и че позоваването на разпоредбата на чл. 22, пap. 1, трети абзац е непълно с оглед на това, че цитираната разпоредба от дружеството е пропусната в частта „освен, ако не е предвидено друго“. Не се приемат аргументите на дружеството, че разпоредбите на чл. 20, пap. 1 от Протокол 1, следва да се прилага преди издаването на сертификатите за произход, предвид разпоредбата на чл. 20, пар. 7, според която потвърждаващите доказателства за придобиване на произход следва да бъдат предоставени с подаване на заявлението за издаване на сертификата. 6. Не се приема позицията на дружеството, че продукти, които фигурират в списъка на приложение IIа, в съответствие с чл. 8 от Протокол 1, могат да бъдат считани за достатъчно обработени или преработени по смисъла на член 2 от Протокол 1, когато са изпълнени предвидените в това приложение условия, като е посочено, че в приложение IIа на Протокол 1 не фигурира стока с описание „слънчогледово олио“ от позиция 1512. 7. Изложено е от органа, че на дружеството не е отнемана възможността в хода на административното производство да предоставя данни, документи и всякаква друга информация, която да бъде в негова полза и интерес. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган /при подробно изложени мотиви относно приложимите правни норми за компетентността/, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до накърняване на правата на субекта. Както бе посочено по-горе, решаващият съд е възпроизвел много подробно правната рамка за издаване на сертификат за движение EUR.1, като е цитирал относимите правни разпоредби. На база на това, след анализ на събраните по делото доказателства, и съобразявайки заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-техническа и съдебно-финансова експертиза, първоинстанционнят съд е приел, че отказът за издаване на сертификати за движение EUR.1 е незаконосъобразен. В схематичен вид, за нуждите на настоящето изложени аргументите на съда се свеждат до следното: 1. Фактическите основания за отказа са свързани с недоказване от страна на жалбоподателя, въпреки изискване на допълнителни документи, че стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, изнесена за Южна Африка с МД за износ c MRN 23BG002002A02374B7/20.10.2023, натоварена на кораб м/к Hellas Tatiana (с нареждане-за товарене №0088/20.10.2023 г.) е с произход ЕС, съгласно чл.2 от Протокол 1 към СИП ЮАОР. 2. В случая се касае за стока „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191, която е добита от ядков продукт - слънчогледово семе. На експертно ниво по делото се установи /видно от констативната част на СТЕ, изготвена от вещо лице- химик/, че слънчогледовото семе не се отнася нито към плодовете, нито към зеленчуците. В зависимост от технологията на производство се получават различни видове слънчогледово олио, които вещото лице е посочило, както и характеристиките им, а именно: 1.Сурово студено пресовано слънчогледово олио; 2.Нерафинирано слънчогледово олио- Шарлан; 3.Хидрогенирано слънчогледово олио; 4.Рафинирано слънчогледово олио; 6.Рафинирано дезодорирано олио. Слънчогледовото семе се подлага на специфична и многостепенна обработка, за да се получи слънчогледово олио. Експертизата дава разяснение какво представлява процесният продукт, според кода по Комбинираната номенклатура, по позиция и подпозиции /подробно описан по горе/, Код 15121191, с който е декларирана процесната стока, а именно „нерафинирано сурово слънчогледово олио“. 3. За да се приеме, че даден продукт е с произход от ЕС за целите на Споразумението, следва да попада в една от двете хипотези, визирани в чл.2 от Протокол 1, а именно: да е изцяло получен в ЕС по смисъла на член 7 от Протокол 1, или получен в ЕС, включващи материали, които не са изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в ЕС по смисъла на член 8 от Протокол 1, като за да се считат за достатъчно обработени или преработени, следва да са изпълнени условията, предвидени в приложение II. 4. Митническите органи са приели, че процесният продукт не е с произход ЕС, тъй като не е изцяло получен в ЕС по смисъла на чл.7, параграф 1, б) от Протокол 1, касаеща плодови и зеленчукови продукти, чиито реколти са прибрани там. Съобразявайки заключението на съдебно-техническата експертиза, първоинстанционният съд приема, че доколкото слънчогледовото семе не е нито плодов продукт, нито зеленчуков продукт, а е ядков продукт, не попада в хипотезата на чл.7, параграф 1, буква „б“ от Протокол 1. 5. Според втората алтернативна хипотеза на чл. 7, параграф 1, а именно буква б) от Протокол 1 СИП ЮАОР, за да се приеме, че процесният продукт слънчогледово олио е с произход ЕС, е достатъчно той/продуктът/ да е закупен от европейски доставчици, дори слънчогледовите семена, от които е произведен, да не са изцяло получени в ЕС, тъй като са претърпели достатъчна обработка и преработка в ЕС. На експертно ниво се установява, че производството на слънчогледово олио е сложен и многостепенен процес, поради което несъмнено покрива изискуемите критерии за преработка, заложени в международната правна уредба. Предвид това, е достатъчно да се установи, че продуктът „нерафинирано сурово слънчогледово олио“, който е претърпял достатъчна преработка, е закупен от европейски производители. Следователно, в случая е ирелевантно дали слънчогледовите семена са прибрани на територията на ЕС. 6. Изложени мотиви, защо от събраните по делото доказателства се установява, че натовареното олио на м/к Hellas Tatiana е закупено от европейски производители и отговаря на нормативните изисквания за издаване на сертификат за движение EUR.1, поради което издаденото решение на митническия орган се явява незаконосъобразно. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, намира го за необоснован на фактите по делото, изграден при допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: Предвид изложената по-горе правна рамка на спора, се следва извод, че дружество „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК 205836122, като износител по митническа декларация MRN 23BG002002A02374B7 от 20.10.2023 г. за износ (процедурен код 10) на стока, описана в като „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по Комбинираната номенклатура, (КН) 15121191, с нето тегло 20997545,000 кг., държава на получаване Южна Африка (ZA) и деклариран произход на стоката „ЕU“, съответно заявител за издаване на сертификати за движение EUR.1, носи доказателствената тежест да докаже, че цялото натоварено количество олио на м/к Hellas Tatiana е с европейски произход. Първоинстанционният съд осланяйки се на експертните знания приема, че доколкото слънчогледовото семе не е нито плодов продукт, нито зеленчуков продукт, а е ядков продукт, то не попада в първата хипотеза на чл.7,§1, б.“б“ от Протокол № 1 към СИП ЮАОР, поради което изводите на административния орган, че износителят не е доказал предпоставките на тази хипотеза, са неправилни и незаконосъобразни. Определянето на понятието „продукти с произход“ е дефинирано в раздел II на протокол № 1 от СИП ЮАОР. Според чл.2, за целите на настоящето споразумение се считат за продукти с произход от ЕС: а/ продукти, изцяло получени в ЕС по смисъла на чл.7 от настоящия протокол и б/продукти, получени в ЕС,включващи материали, които не са изцяло получени там, при условие, че тези материали са претърпели достатъчно обработка или преработка в ЕС по смисъла на чл.8 от настоящия протокол. Разпоредбата на чл.7 от протокол № 1 дефинира понятието „изцяло получени продукти“. По смисъла на чл.7,§1, б.“б“ от Протокол № 1 към СИП ЮАОР, се считат за изцяло получени на територията на ЕС, плодови и зеленчукови продукти, чиито реколти са прибрани там. Изводите си за неприложение на последната разпоредба, поради което произходът следва да е при хипотезата на чл.2, §1, б.“б“ от Протокол № 1, първоинстанционният съд обосновава със заключението на вещото лице от назначената съдебно-техническа експертиза. В констативната част на заключението, л. 495 – 496 от делото,вещото лице посочва, че слънчогледовото семе е ядков продукт, поради което не се отнася нито към плодовете, нито към зеленчуците. Тази констатация на експерта е послужила като основание на първоинстаниционния съд да изгради извод за неприложение на произхода по смисъла на чл.7,§1, б. „б“ от Протокол № 1. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован на фактите по делото и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.195,ал.1 ГПК, приложим в настоящето производство по препращащата разпоредба на чл.144 АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Въпросът какво точно съставлява „слънчогледовото семе“ предполага определени познанията в областта на агрономията или хранително-вкусовата промишленост, а видно от данните по делото, назначеното вещо лице по тази експертиза притежава специалност „химически технологии“ и био технологии“, поради което следва да бъдат споделени всички оплаквания на касатора за некомпетентност на експерта и за допуснати съществени процесуални нарушения по неуважаване на искането на страната за назначаване на нова или тройна техническа експертиза. Изводите в тази насока се потвърждават и от разпита на експерта, проведен в съдебното заседание на 16.04.2025г /л.545 – 548 от първоинстанционното дело/, при който се дава отговор, че не може да посочи научна литература, на база на която изгражда изводите си в тази насока. Съпоставката между изложеното в тази част на заключението и информацията, която излиза на интернет-търсачката на Гугъл при зададено търсене „слънчоглед“, налага извод, че в тази си част експертизата съставлява свободен преразказ и интерпретация на публично изложената информация в Интернет. Пак според тази информация, слънчогледът е едногодишно културно растение, което дава плод, наречен „акен“, съставляващ семка с удължена яйцевидна форма, съставен от шлюпка и ядка, ядката съставлява 70 – 75% от семето и в нея се акумулират мазнините. На база на нея може да бъде обоснован извод, че слънчогледовото семе е плод на растението слънчоглед, поради което попада в обхвата на нормата на чл.7,§1, б. “б“ от Протокол № 1. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че изводите на административния съд, че по отношение на произхода на слънчогледовото олио не следва да намира приложение разпоредбата на чл.7,§1, б. „б“ от Протокол № 1, т.е. да е доказано, че същото е произведено от слънчоглед, придобит на територията на Европейския съюз, е необоснован на фактите по делото,изграден при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото от страна на „АгриВиа Ойл“ ЕООД не са ангажирани доказателства, че цялото олио, предмет на износната декларация, е произведено от семена, придобити на територията на Европейския съюз. Настоящата съдебна инстанция не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства установяват, че цялото количество олио е с доказан произход на Европейския съюз, тъй като е закупено от европейски производители. Съгласно чл.142,ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според чл.170,ал.1 АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите на решението, че водената счетоводна програма на „АгриВиа Ойл“ ЕООД през 2023г. не дава възможност да се направи „Справка аналитичен регистър“, т.е. да се установи какво количество олио е съхранявано в резервоар 1, резервоар 2, разграничаване на доставчици/влогодатели, дати на въвеждане, фактури за продажба, доставяне, въвеждане, митнически декларации, кантарни бележки, фактури и други. Посочено е още, че документи, доказващи покупката, съответно мястото на съхранение /ако се налага такова/, в т.ч. и до Пристанище Варна, се съхраняват в дружеството, но не са комплектувани по начин за обвързване с фактурата за доставка. Констатации за неточно предоставени документи относно произхода на стока, в това число представяне на излишни такива и непредставяне на относими, се съдържа и в заключението на вещото лице по назначената съдебно-финансова експертиза. Изложеното обосновава извод, че представените пред административния орган доказателства, относно натоварените на кораба количества олио по доставчици, не удостоверяват действително натоварените такива, от кои доставчици са и какъв е техния произход, поради което административният орган обосновано и законосъобразно е отказал да издаде исканите сертификати за движение EUR.1. В заключението си, стр.55 /л.853 от първоинстанционното дело/, вещото лице С. Кичева посочва, че директно натоварени са на кораба 12 218тона олио, като за 12 016,34 тона са предоставени доказателства, позволяващи обвързване между фактура, доставчик и кантарна бележка, а за 201,66 тона има само кантарни бележки от Пристанище „Варна Запад“, а цялото останало количество е натоварено от резервоари 1 и 2 или собствени цистерни, като информация от кой резервоар какво количество е натоварено не е предоставяне на експерта и той не може да посочи тези количества. При това положение за разликата от 8 795 тона от целия товар от 21 013,66 тона няма представени доказателства за произход на същото от Европейския Съюз. С оглед особеностите на олиото като вид течност, при смесването на олио с различен произход, олиото с европейски произход губи своя произход, защото се смесва с олио с друг произход и не може да бъде разграничено, което обстоятелство е потвърдено и от експерта по съдебно-техническата експертиза. В тази насока настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за некредитирането на писмо № 12239/11.12.2025 г. на Изпълнителния орган на „Пристанище Варна“ ЕАД. Посочено е, че същото е в отговор на конкретно изискана информация от Директор на ТД Митница Варна, че писмото има следното съдържание: 1. относно разтоварване на м.к. ORIS HELGA, рейс 08.09.2023 г. видно от Генерален акт №154/10.09.2023 г. и ДВС №10275908/08.09.203 г. /приложени/, м.к. ORIS HELGA е пристигнал на 08.09.2023 г. от Украйна, започнал разтоварване на 09.09.2023 г./01:25 ч. и завършил разтоварване на 10.09.2023 г./20:40 ч. В същото писмо е отразено и че след извършена проверка е установено, че за посочения период в терминал Варна- запад не е имало празни ЖП вагони (цистерни), съответно не е разтоварван товар от м.к. ORIS HELGA на ЖП цистерни. 2. Относно товарните операции на м.к. HELLAS TATIANA, през периода 20.10.2023 г.- 31.10.2023 г. не е извършвано претоварване на олио директно от автоцистерни към кораба.По време на обработката всички пристигнали авто и ЖП цистерни са разтоварени първо в наземните резервоари, след което товара е натоварен на кораба. Направено е уточнение, че наземните резервоари не се оперират от „Пристанище Варна“ ЕАД и не се отчита складова наличност в тях. Решаващият съд е приел, че така представеното писмо от ответника и прието към доказателствения материал е частен документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила, респ. в производството по чл.193 ГПК е допустимо оспорването на неговото авторство, но не и съдържанието му. Според съда в случая не се оспорва авторството,а съдържанието, поради което отразеното в него следва да се прецени на фона на останалите приобщени по делото доказателства. Изводите на съда са изложени на стр.30 – 31 от решението. Според съда е невъзможно цялото количество украинско олио от м.к. ORIS HELGA да бъде разтоварено в резервоар едно, поради което е вярно твърденето на жалбоподателя, че е използвал ж.п. цистерни. Пак според първоинстанционния съд, изложеното в писмото, че при обработката пристигналите автоцистерни и ж.п. цистерни първо са разтоварени в наземните резервоари, а след това са натоварени на кораба, не намира подкрепа в събраните по делото доказателства, а се опровергава и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, снимков материал и други, като в заключение е прието, че не е допуснато смесване на стока с европейски и неевропейски произход. Видно от данните по делото, въпросното писмо № 12239/11.12.2025 г. на Изпълнителния орган на „Пристанище Варна“ ЕАД е представено в съдебно заседание на 17.12.2025г. и е прието като доказателство по дело /л885 от първоинстанционното дело/. Същото е оспорено от представителите на жалбоподателя, но от страна на съда не е открито производство по оспорването му по реда на чл.193 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Принципно е вярно, че съдът може да извърши преценка за достоверността на данните, съдържащите се в представено писмено доказателство, съпоставяйки го с останалите доказателства по делото – чл.194 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че изложеното в писмото не се доказва от останалите доказателства по делото, както и от заключенията на вещите лица. При извършване на проверката решаващият съд не е съобразил, че писмото е издадено от дружество, което е 100% държавна собственост, и което дружество не е заинтересувано от изхода на процеса. В същото време то е съпоставено с доказателства, представени или изхождащи от жалбоподателя, който е заинтересуван от крайния изход на процеса. Нещо повече, в решението си първоинстанционният съд посочва и приема/стр.7 от решението, л.908 от делото/ че представените документи за извозване на стоката са заверени от „Пристанище Варна“ ЕАД, с поставен печат съответно „Резервоар 1“ и „Резервоар 2“. Последното е пряко потвърждение на изложеното в писмото, че при обработката пристигналите автоцистерни и ж.п. цистерни първо са разтоварени в наземните резервоари, а след това са натоварени на кораба. По този начин се доказва твърдението на административния орган, че при товаренето на кораб HELLAS TATIANA е допуснато смесване на стока от европейски и неевропейски произход, поради което законосъобразно е отказано издаването на сертификати за движение EUR.1 за изнесените количества олио за Южна Африка с МД MRN 23BG002002A02374B7/31.10.2023 г. Като е приел друго и е отменил Решение № 32-731673/08.02.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна и е върнал преписката на административния орган с указания за издаване на ново решение, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „АгриВиа Ойл“ ЕООД, ЕИК- 205836122, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Връбница, бл.615, ет.3, ап.76, против Решение № 32-731673/08.02.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано издаване на сертификати за движение EUR.1 за стоката „нерафинирано сурово слънчогледово олио, насипно“, с код по КН 15121191, изнесено за Южна Африка с МD с MRN 23BG002002A02374B7 от 31.10.2023г., с №№ А0000190501, А0000190502, A0000190503, A0000190504; А0000190505, А0000190506, A0000190507, А0000190509 както и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190501, А0000190503, А0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ A0000190521, A0000190525, A0000190524, A0000190522, А0000190526, а също и на заменените сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190501, А0000190503, A0000190504, A0000190505, А0000190506, със сертификати за движение EUR.1 с №№ А0000190532, А0000190533, А0000190528, А0000190527, А0000190531, бъде отхвърлена като неоснователна. От страна на директора на ТД Митница Варна в съдебно заседание на 28.04.2026г. е депозирана молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз по въпроси, свързани с тълкуване н разпоредби на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, и държавите по СИП ЮАОР /Споразумението/ /OJ L 250 от 16.09.2016г. Съгласно чл.628 ГПК във вр. с чл.144 АПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съгласно чл.629,ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Настоящата съдебна инстанция намира така подадената молба за неоснователна. По част от посочените въпроси по същество се касае до отговор за факти по делото, а не за тълкуване и прилагане на правна разпоредба, а за останалата част от въпросите се касае до тълкуване на разпоредби, които са ясни и не будят съмнение. С оглед на отмяна на първоинстанционното решение изцяло, в това число и в осъдителната му частта за разноските, не следва да бъде разглеждана подадената молба от страна на ТД Митница Варна за изменение на решението на административния съд в частта му за разноските. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници“ – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ТД Митница Варна, разноски по делото за всички съдебни инстанции общо в размер на 2 638,94евро, съгласно представения на л.105 от делото списък с разноски, включващи заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и по 200евро юрисконсултскто възнаграждение за всяка една съдебна инстанция за един юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,