Решение № 34 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 668/2010 г.

Решение № 34 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 668/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Н. Н. от[населено място], чрез процесуалния представител - адвокат М. против въззивно решение № 20 от 26.02.2010 г. по в. гр. д. № 10 по описа за 2010 г. на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено решение № 42 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 753 по описа за 2009 г. на Районен съд Видин, с което е отхвърлен иска на П. Н. Н. срещу [фирма][населено място] за присъждане на сумата от 4000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на усложнения от професионалното й заболяване"А. полиневропатия на горните крайници лека-средна степен", които е изтърпяла за времето от постановяване на решение на Т. № 0351 от 9.02.2006 г. до края на срока на ЕР на Т. № 0633 от 2.8.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 9.02.2006 г. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. Претендира направените разноски. С определение № 965 от 1.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, пред вид постановени множество решения по реда на чл. 290 от ГПК в противоречие с настоящото въззивно решение - по поставения въпрос за отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ при трайно намалена работоспособност под 50% -след изменението на КТ с ДВ бр. 52/2004 г. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Първо по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: С множество свои решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /например № 681 от 16.12.2010 г. по гр. д. № 354/10 г., № 723 от 1.12.2010 г. по гр. д. № 290/10 г., № 831 от 8.12.2010 г. по гр. д. № 603/10 г., № 286 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 69/09 г./ - ВКС е уеднаквил практиката си, приемайки, че разпоредбата на чл. 200 от КТ не разкрива същностни различия в редакцията си към 1.08.2004 г. и след тази дата. Работникът или служителят има право на обезщетение за вредите от професионална болест и екцес, които са причинили временна или трайна нетрудоспособност, независимо от нейното процентно изражение/т. е. и когато трайно намалената работоспособност е под 50%/. В случая въззивния съд без да излага други аргументи е преценил иска за неоснователен, аргументирайки се с нормата на чл. 200, ал. 1 от КТ, която според него-не предвижда отговорност за работодателя, когато професионалното заболяване е довело до по-малко от 50% трайно намалената работоспособност. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен, поради което същият следва да бъде отменен, а спорът решен по същество. В случая - не е спорно, че ищцата е работила в ответното дружество по силата на трудов договор като "ръчник/гладач". С ЕР № 5286 от 11.11.2004 г. на Т. е установено, че тя страда от професионално заболяване "А. полиневропатия на горните крайници лека-средна степен", за което й е призната 10% трайно намалена работоспособност. С влязло в сила на 10.06.2008 г. решение по гр. д. № 70/2005 г. на РС Видин - на нея й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени й в резултат на така определеното й професионално заболяване, изразяващи се в"болки и страдания, които е претърпяла през последните години, понастоящем и ще търпи занапред, влошена трудоспособност и влошено състояние, ведно със законната лихва от датата на констатиране на заболяването - 11.11.2004 г." Сега предявената претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., причинени й в резултат на настъпили усложнения на така определеното й професионално заболяване, изразяващо се в определяне на трайна нетрудоспособност за срок от още три години с постановени други две решения на Т. /№ 0351 от 9.02.2006 г. и № 0633 от 2.8.2007 г./ и в резултат на претърпени болки и страдания, които не са били овъзмездени с вече постановеното решение на РС, свързани от една страна с оставянето й без работа и невъзможността да намери друга подходяща пред вид здравословното й състояние и от друга страна - появата на силни болки в ставите, които не й позволяват да спи през нощта, след което се чувства отпаднала, безпомощна и без сили и развиващ се вследствие на това комплекс за непълноценност, съпътстван с разстройство на нервната система. По делото е прието заключение на медицинска експертиза, установяващо липса на влошаване на професионалното заболяване. Липсата на екцес се установява и от заключенията, съдържащи се и в четирите ЕР на Т./и от 2004 г., 2006,2007 и от 2009 г./, в които независимо, че оценката на работоспособността е увеличена от 10 на 54%, процента на намалената работоспособност от професионално заболяване е запазен на 10%/другите са от общо заболяване/и не е променено съдържанието на посочената амнеза - "дългогодишни оплаквания от болки и изтръпвания, отток на пръстите и дланите на двете ръце, изпускане на предмети". Независимо от това искът се явява основателен, пред вид установяването на допълнително претърпени болки и страдания, които са в причинна връзка с професионалното заболяване и не са включени във вече определеното обезщетение. Правното основание за това становище съгласно препращащата норма на чл. 212 от КТ е в правилата за деликтната отговорност /чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД/, съгласно които на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая - разпитан в съдебно заседание - вещото лице И., изготвил горецитираната медицинска експертиза - заявява, че при изготвяне на заключението си - не е имал пред вид действително претърпените болки и страдания/вж. протокола от съдебно заседание на 22.10.09 г./. Същевременно разпитани в съдебно заседание свидетелките Й. и И. установяват, че получените в резултат на професионалното й заболяване-болки, изтръпвания, отток и промяна на цвета на пръстите на ръцете и съпътстващите ги изтървания на предмети- се отразяват все по-отрицателно на психиката й: тя плаче непрекъснато защото не е в състояние да се справи с най-обикновени домакински задължения, чувства се непълноценна, ненужна, а това възпрепятства възможността й да търси и намери работа в тежката икономическа обстановка. Налага се да пие обезболяващи, което допълнително я натоварва. Затрудненията при изпълнение на обичайни движения я травмират. В този смисъл са и обясненията, дадени от вещото лице И., който в качеството си на невролог-ординатор, след личен преглед на ищцата - я описва като "депресивна, емоционално лабилна, чувства се безсилна и безпомощна да извършва ежедневните си дейности". Следва да бъда съобразено и обстоятелството, че същият дава заключение, че ходът на това професионално заболяване обичайно е "хронично-прогресиращ", като след "различно дълъг период на стациониране на оплакванията и симптомите на заболяването на едно ниво-настъпва влошаване. "Така описаната промяна в психологическото състояние на ищцата, която е в причинно-следствена връзка с установеното професионално заболяване, настъпила след присъждане на обезщетението по гр. д. № 70/2005 г. на РС Видин, която не е могла да бъде предвидена към този момент, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме иска за основателен. При определяне на размера, отчитайки претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и дадената от вещото лице отрицателна бъдеща перспектива-съдът намира, че претендираното обезщетение следва да се присъди в пълен размер. Пред вид направеното искане, с оглед изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК - в полза на касаторката следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в общ размер от 2 450 лв./от които: 1 350 лв. - пред първата инстанция, 800 лв. -пред въззивната и 300 лв. - пред касационната/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение