Решение № 7441 от 26.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез упълномощен юрисконсулт, против решение 323 от 19.01.2022 г. по адм. дело 9/2022 г. на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед 5364з-2515/09.12.2021г., с която на Е. Саларзай, гражданин на Афганистан е принудително настанен в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че процесната мярка е приложена с цел изпълнение на принудителната административна мярка връщане. Счита, че отмяната на заповедта за принудително настаняване би довело до настъпване на обществено опасни последици, който не биха могли да бъдат преодолени ако акта се отмени до влизане в сила на наложената ПАМ. Претендира отмяна на решението на Административен съд София град, със законните последици от това. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответник Е. Саларзай, гражданин на Афганистан, чрез процесуалния си представител, оспорва касационна жалба и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответства на материалния закон и на приложимото право на ЕС, същото е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Моли да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед 5364з-2515/09.12.2021г. издадена от директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която на Е. Саларзай, гражданин на Афганистан е принудително настанен в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка по ЗЧРБ Връщане за срок до 6 (шест) месеца, считано от датата на фактическото настаняване. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, нарушение на материалния закон и заповедта не е обоснована с целта на закона. Приел е, че заповед 5364з-2514/09.12.2021г., чието изпълнение се твърди, че обезпечава оспорената заповед, не е с допуснато предварително изпълнение, а двете заповеди са издадени на един и същ ден. Направил извод, че заповедта по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ не е сред заповедите, за които по силата на закон е допуснато предварително изпълнение и с оглед на това липсват предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Приел, че липсват данни за осигурен превод на чужденеца при сочената беседа, и не се установява същият да е бил наясно с възможността спрямо него да бъде приложена мярката по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. Констатирал, че по делото не се доказва твърдяната хипотеза на опасност от укриване и в случая не е посочено да е налице другата алтернативна предпоставка за прилагане на принудителната мярка. Решението е неправилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до необоснован извод за наличието на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на приложимите административнопроизводствени правила, довели до опорочаване на приключващия производството акт и до необходимостта от неговата отмяна. В оспореното пред настоящата инстанция решение е правилно отбелязано, че административният акт е издаден на основание чл. 46, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, във вр. със заповед 5364з 2514/09.12.2021г. на основания чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т.4 ЗЧРБ, за налагане на принудителна административна мярка "Връщане, която да се изпълни до страна на произход Афганистан и във връзка с предложение 5364р-24840/09.12.2021г. на началника на отдел ПНМ и наличието на опасност от укриване. От доказателствата по делото се установява, че процесната заповед е била връчена на Е. Саларзай на 10.12.2021г., при което същият е удостоверил с подписа си, че е запознат с нейното съдържание на език, който владее. Това обстоятелство не мотивира формулиране на извод, че лицето е било лишено от възможността за запознаване със съдържанието на оспорения пред съда акт, а от там и за наличието на данни за ограничаване на възможността за участие в производството и защита на неговите права и интереси поради липсата на надлежно назначен превода. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че Саларзай е упражнил в пълнота и в законовия срок правото си на жалба срещу засягащия неговите интереси административен акт. Неизписването на име на лицето, извършило превод на връчената на 10.12.2021 година заповед, според настоящия съдебен състав макар и да съставлява нарушение на приложимите правила, не е съществено по своя характер до степен такава, че да е довело да увреждане на интересите на адресата на акта, т.е. не води до неговата незаконосъобразност на това основание. Видно от материалите по делото Саларзай е упълномощил процесуален представител, който своевременно е депозирал жалба срещу акта на Директора на Дирекция Миграция при МВР и е представил в изискуемата форма твърдения, мотиви и доказателства в обосновка на заетото в производството становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. По този начин е имал възможност да защити в пълнота засегнатите си от акта права и интереси, включително и пред настоящата съдебна инстнация. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че по отношение на жалбоподателят в първоинстанционното производство са били налице предпоставките по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, съобразно който в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, компетентните органи могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. При наличието на неоспорени по какъвто и да е начин данни, че чуждият гражданин е влязъл незаконно в страната, че не е напуснал доброволно след влизане в сила на решение за отказ от предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, категорично заявеното нежелание да се върне доброволно в родината си, както и при установена липса на документи и средства за нормално пребиваване и самостоятелно, без съдействието на властите напускане на страната, съдът е формулирал необоснован извод за липса на основания за налагане на мярката по чл. 44 ал. 6 от ЗЧРБ. При така установените факти административния орган е взел обосновано и съобразено със закона решение за прилагане на мярка, даваща му възможност за изпълнение на наложената по отношение на лицето принудителна административна мярка по чл. 44 ал. 4 от ЗЧРБ - Връщане в страната по произход. Ефективността и резултатността на производството по извеждане на нямащо право на законно пребиваване на територията на страната ни лице, е обусловена от своевременното предприемане на мерки за неговото установяване и осигуряване на присъствието му, с оглед гарантиране на възможността за изпълнение на наложената с нарочен административен акт принудителна административна мярка. Предвид така заложената от законодателя и преследвана с производството по налагане на ПАМ цел, настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че заповедта, с която на чуждия гражданин е наложена мярка връщане до страната на произход не е влязла в сила, поради което не може да служи за основание на налагане на обезпечителна мярка по чл. 44 ал. 6 от ЗЧРБ. В закона не е предвидено изискване административният акт по налагане на принудителната административна мярка по чл. 39а ал. 1 от ЗЧРБ да е влязъл в сила и едва след това да бъде наложена обезпечителна мярка. Както вече е заявявал практиката си Върховен административен съд, влизането в сила на заповедта за налагане на мярката връщане до страна на произход е от значение за нейното изпълнение, което не изключва необходимостта, а от там и възможността на компетентните органи да предприемат действия по осигуряване нужните за това условия, в това число и ограничаване на възможността за нейния адресат да се укрие или осуети изпълнението. Нелегалното влизане на територията на страната на Саларзай, липсата на национален документ за самоличност и явно изразеното от него нежелание за връщане в страната по произход са достатъчни основания, за да обосноват опасност от укриване и затрудняване или осуетяване изпълнението на наложената със Заповед 5364з-2514/09.12.2021 година ПАМ. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разписаните от законодателя и приложими в конкретния случай материални норми. С оглед събраните по делото доказателства, в конкретния случай е безспорно, че по отношение на адресата на акта е налице визираното в чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО изискване, спрямо него да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка. Неотносими към настоящото производство са твърденията за дестабилизация на страната по произход на Саларзай и липсата на признато от международната общност правителство, както и представените в тази връзка доказателства пред първоинстанционния съд. Данни и доказателства в тази насока биха имали значение в производството по предоставяне на международна закрила или убежище, каквото настоящото не е, както и поради правилата, разписани в нормата на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата, станала повод за образуване на производството пред Административен съд София град да се остави без уважение. С оглед изхода от спора, направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение