Решение № 14042 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2009 г.

Решение № 14042 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Вест ТВ" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Витоша ВЕЦ Симеоново" 999 срещу решение № 520 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е издадено без да са спазени предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти. Не са оценени правилно предварително обявените критерии "техническа обезпеченост" и "приходи от реклами от телевизионна дейност". Моли съда да отмени оспорвания акт. Ответникът по жалба счита същата за недопустима. Жалбоподателят не е адресат на оспорвания административен акт, той не черпи права и задължения от него. Жалбоподателят има правен интерес да оспорва единствено мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Алтернативно моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Оспорваният акт е законосъобразен, постановен в съответствие с материалните и процесуални разпоредби. Заинтересованата страна - "ТВ Седем" ЕАД, счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателят не е адресат на оспорвания акт. Алтернативно поддържа искане за неоснователност на жалбата. Административният акт е постановен в съответствие с приетите от органа правила. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. По делото е безспорно, че решение № 520 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. "Вест ТВ" ЕАД е надлежна страна, защото има пряк, личен правен интерес от оспорване на решение № 520/26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. С това решение регулаторният орган е предоставил ползването на индивидуално определен ограничен ресурс, за който заявление е подал и жалбоподателят, на друг правен субект. С оглед на това породените от административния акт правни последици са рефлектирали пряко върху правната сфера на жалбоподателя и са го увредили. В резултат на акта не са се породили искани от жалбоподателя субективни права, т. е. налице е негов правен интерес. Този интерес е пряк, защото последиците от акта го засягат непосредствено, и личен, защото се засяга неговата правна сфера - не той ще бъде ползвател на искания ресурс. Неоснователно е твърдението на ответника, че жалбоподателят има право на жалба само срещу мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Безспорно е, че със заявление вх. № 08-01-588/07.05.2009 г. жалбоподателят е поискал от регулаторния орган издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Велико Търново на телевизионен канал 52 и 57. Не се спори, че в установения срок административният орган не е отговорил, поради което за жалбоподателя е налице правната възможност да оспори мълчаливия отказ в предвидените срокове. Тази правна възможност обаче не изключва правото му да оспори и акта, с който на друг правен субект са предоставени същите тези искани от него права. Двата правни способа за защита не са в отношение на алтернативност. И чрез двата жалбоподателят може да постигне защита на застрашеното, според него, негово субективно право и правен интерес. Въпрос на негова преценка е дали ще използва и двата или само единия способ. В подкрепа на изложеното е и задължителното за съда, на основание чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, тълкуване, дадено от Съда на Европейската общност. С решение по дело С-426/05 от 21.02.2008 г., по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4 и 16 от директива 2002/21 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.03.2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, Съдът на Европейската общност дава задължително тълкуване на въпроса кои предприятия са засегнати по смисъла на чл. 4, §. 1 и чл. 16, §. 3. Съгласно решението понятията "засегнат" потребител или предприятие трябва да се тълкуват не само до предприятие, което е обект и адресат на решение на националния регулаторен орган, но и до потребителите и конкурентните предприятия на това предприятие, които сами по себе си не са адресати на това решение, но чиито права то засяга по неблагоприятен начин. С оглед на изложеното жалбоподателят има правен интерес да оспори решение № 520 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Налице са необходимите материалноправна предпоставка за наличието на административноправен спор и процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото е безспорно, че административното производство е по реда на § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения. Не се спори, че жалбоподателят и заинтересованата страна са подали заявление до регулаторния орган за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Велико Търново на телевизионен канал 52 и 57. Безспорно е също така, че този радиочестотен спектър не е предоставен по реда на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията. Не се спори, че и жалбоподателят, и заинтересованата страна са регистрирани лица по Закона за радиото и телевизията и не притежават разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие или за населеното място, за което кандидатстват. Безспорно е, че и за двамата е получено положително становище от Съвета за електронни медии. Следователно по отношение и на двете дружества са налице предпоставките по чл. 5 от Правилата за реда за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали (Правилата), приети от Комисията за регулиране на съобщенията на основание § 5, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. Не се спори по делото, че административният орган законосъобразно е назначил работна група, която е провела процедура по преглед на подадените заявления и приложените към тях документи за съответствие с изискванията на Правилата и е извършила отразяване на резултатите в табличен вид. Жалбоподателят не оспорва фактите, отразени в доклада на работната група. Комисията за регулиране на съобщенията е приела доклада на работната група с решение по т. Б8 от протокол № 30 от 26.05.2009 г. и въз основа на констатациите в него е издала оспорваното разрешение При така установената фактическа обстановка твърденията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се отнасят до липсата на мотиви на оспорвания акт и до нарушение на предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти. В чл. 6, ал. 2 на Правилата са посочени лимитативно документите, въз основа на които Комисията за регулиране на съобщенията, издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. В чл. 10, ал. 1 на Правилата е посочено, че когато броят на лицата, които отговарят на изискванията за издаване на разрешение, е по-голям от наличния свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за съответното населено място, комисията издава разрешение на лицето, което притежава регистрация по чл. 2 с общ (политематичен) профил и е с по-добри показатели по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8. В случая е безспорно, че всички кандидати за процесния ограничен ресурс притежават регистрацията по чл. 2 от Правилата. Поради това разпределението на наличния ресурс е извършено при отчитане на показателите по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8 от Правилата. Точка 6 визира приходите от реклама от телевизионна дейност за последната една година. Точка 8 - доказателства за покупка и/или наемане на техниката по т. 7. Показателят по т. 8 не може да се сравнява, тъй като касае факт, който изключва възможността за сравнение - притежанието или не на съответните годни доказателства. Доказателствата за собственост или за наемане обективно не могат да бъдат сравнявани. Тях или ги имаш, или ги нямаш. Поради това и след като всички кандидати притежават такива доказателства, безспорно единствен показател, по който може да се извърши сравнение е този по точка 6 - приходите от реклама. Доколко целесъобразно е така взетото нормативно решение е ирелевантно за законосъобразността на оспорвания акт. За да се извърши исканото от жалбоподателя сравнение по качеството на техниката, с която отделните кандидати биха обслужвали съответния регион трябваше разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Правилата да изисква сравнението за по-добри показатели да се извършва не по т. 8, а по т. 7 на чл. 6. Не това обаче е приела Комисията за регулиране на съобщенията в Правилата. Изхождайки от задължението си на регулатор в областта на електронните съобщения, тя, с цел защита правата на потребителите на телевизионни услуги, е въвела минимален стандарт за техническо оборудване, който е задължителен и който обезпечава изискуемото качество на предоставяната услуга. С оглед на това всякакви сравнения на технически възможности над определения стандарт е приела, че биха били лишени от обективност. Целесъобразността на така приетото решение не е предмет на съдебен контрол. Съобразно изложеното твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорвания акт поради нарушение на критериите за провеждане на процедурата е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че оспорваният акт не е мотивиран. Мотивите на административния акт, т. е. фактическите и правни основания за издаването му, са елемент на установената от закона форма на акта. Видно от оспорвания акт в същия са посочени и правните, и фактическите основания за издаването му. Наред с това що се отнася до фактическите основания оспорваният акт е издаден въз основа на доклад на работната група, назначена със заповед на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Работната група е мотивирала подробно доклада си и е направила класиране на кандидатите при отчитане на всички показатели, включително по приходи от реклама. От тях е безспорно, че заинтересованата страна - "ТВ Седем" ЕАД има най-много приходи от реклама от всички кандидати. Като е издал оспорвания акт на базата на доклада на работната група, приемайки изцяло установената от него фактическа обстановка, административният орган е приел мотивите на подготвящия акт за свои, т. е. те са станали мотиви и на оспорвания акт. Видно от изложеното жалбата е неоснователна. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за електронните съобщения, поради което оспорването на "Вест ТВ" ЕАД следва да бъде отхвърлено. С оглед направеното от заинтересованата страна искане и изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна направените по делото разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. по договор за предоставяне на услуги от 19.10.2009 г. По делото обаче липсват доказателства договореното адвокатско възнаграждение да е внесено, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, същото не следва да се присъжда на заинтересованата страна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд