Решение № 7791 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2014 г.

ВАСII отделение09.06.2014 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3038/29.11.2013 г. по адм. д. № 4093/2012 г. на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иван Костов Йовчев срещу решение № 551-6/26. и 27.07.2012 г. на касатора, с което е одобрен план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост на СО, Ваялр", СО "Траката" и СО "Горна трака", в това число и схеми за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за водоснабдяване и канализация, схема за електроснабдяване, сборна схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно-комуникационна схема в часта досежно имот с идентификатор 10135.2723.646, означен по ПУР като 646. ОСЪЖДА Иван Костов Йовчев да заплати на Общинския съвет гр. Варна направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7791 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 3038/29.11.2013 г. по адм. д. № 4093/2012 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Иван Костов Йовчев лично и чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл . 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Костов Йовчев срещу решение № 551-6/26. и 27.07.2012 г. на касатора, с което е одобрен план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост на СО, Ваялр", СО "Траката" и СО "Горна трака", в това число и схеми за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за водоснабдяване и канализация, схема за електроснабдяване, сборна схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно-комуникационна схема в часта досежно имот с идентификатор 10135.2723.646, означен по ПУР като 646. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С плана за улична регулация е предвидено отнемане на 199 кв. м. от площта на процесния имот 646, равняваща се на 14 % от нея, които са включени в ситуирана южно от имота обслужваща улица шести клас, осигуряваща транспортния му достъп. Предвижданията не засягат изградената в имота сграда. Предвидената улица е улица -тупик с дължина 100 м, обслужва и други имоти и с предвиден обръщач в дъното на тупика. Според съда, заключението на вещото лице предлага различни варианти за друго разрешение, като съдът е приел за най-икономичен и практически осъществим вариант трети. Според този вариант тупикът ще остане до имот 647, като при този вариант ще се проектира нова уличка, която да обслужи 646, 657 и 1030 и имот 1007. При този вариант тази новопроектирана уличка ще се прокара по западната граница на имот 1007, като от него ще се отнеме ивица с ширина 3, 50 м и дължина 50 м, което удовлетворява изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ принцип на икономичност и целесъобразност. Решение е необосновано и при постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални норми. На първо, изводът на съда за невъзможност на реализирането на улицата -тупик за процесния имот 646 поради наклон от 16 % е необоснован. Това заключение е направено от вещото лице в съдебно заседание, без да е в обхвата на поставената му задача. Освен това изявлението на вещото лице касае наклона на терена, а не максималния надлъжен терен на предвидената улица тупик, който е упоменат в Приложение 1.3 от Наредба № 2/2004 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в урбанизираните територии. За заключение в такъв смисъл следва да се проверят надлъжните и напречните профили на улиците съдържащи се в предварителния проект на ПУП, съгласно чл. 56 във връзка с чл. 51 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, което няма доказателства да е изследвано и такава задача на вещото лице не е поставяна. На второ място, не почива на заключението на вещото лице изводът на съда за предпочетения вариант 3 като най-удачен. В този аспект вещото лице в писменото си заключение като такъв вариант посочва вариант 2, а в съдебно заседание като най-удачно счита съчетание на вариант 1 и 3. Поради това изводът на съда в приетия от него смисъл досежно вариант 3 е необоснован. Приетият от съда вариант всъщност елиминира отнемането от процесния имот на каквата и да част за улица, като в този случай улицата тупик ще стига и обслужва до имот 647, а необслужвани ще останат имоти 646, 657 и 1030 и 1007. По същество се предлага прокарването на нова улица само през имот 1007 с отнемане на площ само от него. Собственици или носители на вещни права на този имот не са конституирани по делото, а в случая приетият от съда вариант засяга този имот чрез отнемане на площ и без отнемане на такава от процесния имот. Така по същество съдът е разместил предвиденото с оспорения ПУР засягане на имотите в неговия обхват, без да се осигури реципрочност както на възможностите за защита, така и на засегнатите площи от имотите. За административния орган е налице възможност за преценка при условията на оперативна самостоятелност как да осъществи обслужването на имотите, а предвижданията са въпрос на преценка за законосъобразност. Приетото от съда в случая не удовлетворява обществения интерес, а само частен такъв, нито изискванията за икономическа осъществимост и целесъобразност на устройството на урегулираните с улици имоти. Освен това изобщо липсва преценка как приетият за най-лесно осъществим вариант, непочиващ на категорично заключение на вещото лице, ще се отрази на проектираните мрежи на подземната инфраструктура- водоснабдяване и канализация, електроснабдяване, далекосъобщения и други. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения ПУР в обжалваната му част е необоснован, постановен при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални норми. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да се присъдят направените по делото раноски в размер на 150 / сто и петдесет/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1