Решение № 5784 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2023 г.
ВАСПето отделение13.05.2024 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 73 от 03.08.2023г., постановено по адм. д. 18/2023г. по описа на Административен съд - Габрово, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Димитрова срещу разпореждане ПР-ПБЗН-ГБ1-5-49/21.12.2022г. на инспектор V степен в група Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност в районна служба Пожарна безопасност и защита на населението гр.Габрово.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор V степен в група Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност /ДП и КПД/ в районна служба Пожарна безопасност и защита на населението гр.Габрово /РСПБЗН/, чрез процесуален представител, срещу решение 73 от 03.08.2023г., постановено по адм. д. 18/2023г. по описа на Административен съд - Габрово (АС-Габрово), с което по жалба на А. Димитрова е отменено разпореждане ПР-ПБЗН-ГБ1-5-49/21.12.2022г. на инспектор V степен в група ДП и КПД в РСПБЗН гр. Габрово и административният орган е осъден да заплати направените в производството разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу разпореждането. Не претендира разноски. Ответникът А. Димитрова, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Съображения излага в писмен отговор, постъпило писмено становище и в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. След обсъждане на приетите по делото доказателства, включително показанията на разпитаните по делото свидетели Коева и Иванов и изготвената съдебно-техническа експертиза по делото, АС-Габрово е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и с обжалваното съдебно решение го е отменил. В подкрепа на този извод, съдът е изложил противоречиви мотиви, като е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, съгласно приложимите процесуални и материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. В следващото изречение съдът е посочил, че се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно неизясняване на фактическата обстановка, което е довело до неправилни изводи и обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането и съответно основателност на оспорването му. При тези съображения АС-Габрово е отменил оспореното разпореждане като незаконосъобразно. Решението е неправилно. От приетите по делото писмени доказателства, включително от данните в заключението на вещото лице по назначената от съда и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, се установяват релевантните за спора факти- извършено от страна на живущите в ап. [номер] в жилищен блок на [адрес], гр. Габрово включване на ширм в коминно тяло, което води до използването му за цел, несвързана с предназначението му. От представените пред АС-Габрово доказателства и тези представени пред касационната инстанция, допустими на основание чл.219, ал.1 от АПК, се установява, че вертикалните комуникации, преминаващи през кухните в жилищния блок, не са вентилационни, а са коминни тела и тяхното предназначение е за отвеждане на димни газове, отделяни от включени към него печки на твърдо гориво, обратно на приетото от първоинстанционния съд. В резултат е налице нарушение на чл.32, т.6 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, на което основание е издадено и оспореното в производството разпореждане, а именно, коминните тела да се използват само по предназначение и ширмът в кухнята да не бъде свързван към комина в сградата. В случая установените факти в писмо рег. УТ-02-02-16#2/21.12.2022г. на Община Габрово, което е цитирано в оспореното разпореждане и се приема като част от мотивите за издаването на акта, са достатъчни, административният орган да упражни правомощията си по чл.125, ал.1, т.4 ЗМВР поради наличието на данни, сочещи на опасност от възникване на пожар. В писмото се съдържат фактически основания за издаване на акта, като административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да издаде разпореждането, поради което изложените от АС-Габрово изводи в обратен смисъл са необосновани. Налага се извод, че в конкретния казус противно на възприетото от първостепенния съд правилно АО е издал заповед с посоченото правно основание за прекратяване използването на коминните тела в несъответствие с предназначението им и ширмът да не бъде свързван с комина. АС-Габрово въпреки изобилния доказателствен материал по делото е игнорирал относимия към спора факт, установяващ нарушение на нормите за пожарна безопасност и съществуващата опасност от възникване на пожар в процесната сграда. Съдът е тълкувал превратно данните в заключението на вещото лице, обсъждайки неотносими към спора фактически установявания, при което е направил противоречив и като краен резултат неправилен извод за допуснати от АО съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вследствие на които е нарушен и материалният закон при издаване на оспореното разпореждане. От изложеното следва, че оспореното пред АС-Габрово разпореждане е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същото е съответно на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспореното разпореждане да се отхвърли като неоснователна. Разноски в настоящото производство не са претендирани от касатора и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,