Решение № 13846 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2010 г.

Решение № 13846 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Веска Радкова Кънчева, вписана като ЕТ с фирма "Веска Радкова", със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, бул. "Велики Преслав" № 38, ет. 3, ап. 17, чрез пълномощника й - адв. Стоянов срещу решение № 16/25.01.2010 г., постановено по преписка № 188/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му, с която е установено, че Кънчева е извършила пряка дискриминация и й е наложена глоба за това. Жалбоподателката поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението поради противоречието му с материалноправните разпоредби и моли да бъде отменено му в оспорената му част. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния й представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Йолина Руменова Балканджиева не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери предпоставките за допустимост на жалбата, намира същата за процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. За да се произнесе по съществото й, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по повод депозирана от Йолина Руменова Балканджиева жалба, съдържаща оплаквания за извършена спрямо нея дискриминация от Веска Радкова Кънчева, в качеството й на ЕТ "Веска Радкова", при упражняване правото на труд и по повод прекратяване на трудовото й правоотношение. В жалбата до КЗД се твърди, че неравното третиране се основава на личното положение на уволнената служителка, свързано с бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. В изпълнение на чл. 55 и сл. ЗЗДискр. Комисията е пристъпила към реализиране на предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката доказателства, касаещи предмета на административното производство. След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства и да представят нови такива. Съгласно чл. 60 и сл. ЗЗДискр. преписката е разгледана в открито заседание с надлежно призоваване на страните. В съответствие с чл. 62 ЗЗДискр. на същите е предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания и изложените пред Комисията съображения по същество. От фактическа страна КЗД е установила, че Йолина Балканджиева е назначена на длъжност "работник" в сладкарски цех на ЕТ "Веска Радкова" с Трудов договор № 24/01.10.2007 г., в който шестмесечният срок за изпитване е уговорен в полза на работодателя. Констатирано е, че на 02.01.2008 г. между страните е сключено допълнително споразумение за изменение на посочения трудов договор, в т. 3 на което е отразено "със срок за изпитване". По преписката не е спорно, че след постъпването й на работа при ЕТ "Веска Радкова" жалбоподателката пред КЗД е установила, че е бременна, което обстоятелство е станало известно и на работодателя. С оглед здравословното й състояние бременната работничка е ползвала съответен отпуск за временна неработоспособност, видно от приложените болнични листи. Балканджиева е родила на 03.06.2008 г. Съгласно болничен лист № 4822468/15.07.2008 г. е следвало да се яви на преглед на 29.08.2008 г. Трудовото правоотношение на Балканджиева е прекратено със Заповед № 34/29.08.2008 г. на ЕТ "Веска Радкова", в която като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, предвиждаща, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Работничката е отказала да получи заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на св. Бедрие Ибрямова. При тези данни КЗД е приела, че ответната в административното производство страна като работодател е осъществила спрямо Йолина Балканджиева неравно третиране при упражняване правото на труд въз основа на личното положение на работничката, изразяващо се в бременност и майчинство. Счела е, че уговарянето на втори срок за изпитване с допълнително сключеното между Балканджиева и ЕТ "Веска Радкова" споразумение към трудовия договор е незаконосъобразно. Според Комисията поведението на работодателя в случая противоречи на разпоредбите, предвиждащи специална закрила на бременните жени и на жените в майчинство - чл. 12 ЗЗДискр., чл. 307 КТ и Конвенция № 183 на МОТ относно закрила на майчинството. Уволнението на Балканджиева по време на отглеждането на детето й е квалифицирано от КЗД като дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., основан на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а именно - обстоятелството, че служителката е била бременна при постъпване на работа. Отчитайки разпределението на доказателствената тежест съгласно чл. 9 ЗЗДискр., Комисията е навела извод, че ответната страна не е ангажирала доказателства, които да сочат, че при прекратяване на трудовото правоотношение с Балканджиева правото на равно третиране не е нарушено. Работодателят не е доказал, че причините за уволнението не са свързани с бременността, с раждането и с отглеждането на детето. Въз основа на установените в административното производство факти с оспореното пред Върховния административен съд решение КЗД е установила, че с издаването на Заповед № 34/29.08.2008 г. по време на отглеждане на новороденото й дете, Веска Радкова Кънчева е осъществила спрямо Йолина Руменова Балканджиева пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. на основата на признак "лично положение" при прекратяване на трудовото правоотношение и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложила на нарушителя глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. При извършената по чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК служебна проверка на обжалвания административен акт, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Решението е издадено от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти. Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства в тяхната съвкупност и е обсъдила надлежно обясненията и възраженията на страните, като е осигурила в пълна степен правото им на защита. Проверката на законосъобразността на процесното решение сочи на правилно прилагане на материалния закон в съответствие със заложените в него цели. С разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, включително различно третиране, продиктувано от личното положение на едно лице. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране, основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. Съгласно формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Изводите на административния орган за осъществена от Веска Кънчева дискриминация спрямо Йолина Балканджиева при уволнението на последната кореспондират на събраните доказателства и на установените обстоятелства. В настоящия случай се касае за едностранно прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с Балканджиева след раждането на детето й, по време на отглеждането му. За да уволни наетата по трудов договор работничка, управителят на ЕТ "Веска Радкова" се е позовал на възможността да прекрати без предизвестие трудовото й правоотношение преди изтичането на уговорения в полза на работодателя срок за изпитване (чл. 71, ал. 1 КТ). Сключването на трудов договор със срок за изпитване цели проверка на годността на работника да изпълнява възложената му работа. Съгласно чл. 70, ал. 1 КТ максималният срок за изпитване не може да превишава 6 месеца, като по силата на чл. 70, ал. 4 КТ в този срок не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Следователно срокът за изпитване обхваща действително изработеното време, т. к. само тогава работодателят може да направи преценка за ефективността и качествата на работника. В случая обаче е без значение дали уволнението е извършено в рамките на срока за изпитване, както твърди Кънчева. Съдът приема, че в допълнително сключеното към трудовия договор споразумение за изменението му не е предвиден втори срок за изпитване, както е приела Комисията, а само е посочено, че договорът, който се изменя, е с такъв срок. Макар 6-месечният срок за изпитване да е уговорен в полза на работодателя с договора от 01.10.2007 г. и да не е изтекъл към момента на издаване на заповедта за прекратяване на процесния трудов договор, от значение за производството пред КЗД е същинската причина за прекратяването му, която сочи на дискриминационен признак и не може да се обвърже с оценка на годността на работника по смисъла на чл. 70, ал. 1 КТ. Упражняването на предоставеното на работодателя право на едностранно прекратяване без предизвестие не може да се основава на личното положение на работника или на друг признак, посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. При прилагане на хипотезата на чл. 71, ал. 1 КТ работодателят не е освободен от задължението си да спазва принципа на равно третиране, като поведението му не следва да е обусловено от друг мотив освен от начина на изпълнение на трудовите задължения от работника. От материалите по делото в тяхната съвкупност се установява по-неблагоприятно третиране от страна на работодателя по отношение на Йолина Балканджиева във връзка с факта, че непосредствено след назначаването й на работодателя е станало известно, че същата е бременна. Доказателства за обективна непригодност на лицето да изпълнява работата, за която е сключен трудовият договор, не са налице. Работничката е изпълнявала задълженията си в цеха докато не се е наложило да отсъства поради здравословното й състояние, свързано с бременността и раждането. Положението й на бременна жена, а след раждането - на майка, която ползва отпуск за отглеждане на детето си, е формирало предубеждение и предразсъдък у работодателя, че работничката дълго време няма да изпълнява функциите си по сключения трудов договор. Обстоятелството, че е освободена от работа два месеца след раждането на сина й свидетелства именно за поставянето й в по-неблагоприятно положение единствено поради отглеждането на новородено дете. Ето защо, като е приела, че с уволняването на работничка в майчинство жалбоподателката е извършила пряка дискриминация спрямо нея по признак "лично положение", Комисията е приложила правилно материалния закон и е наложила на Веска Кънчева в качеството й на работодател глоба за нарушение по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Развитите в жалбата доводи и цитираната съдебна практика по прилагане на трудовото законодателство са неотносими към предмета на конкретния правен спор, който е свързан с правото на равенство в третирането и на ефективна защита срещу дискриминация. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, поради липса на основания за отмяна по чл. 146 АПК. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответната страна - КЗД, искане за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката Веска Кънчева следва да бъде осъдена да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,